Трансплантиран: Оставаха ми часове живот, когато чудото се случи
Трансплантиран: Оставаха ми часове живот, когато чудото се случи / снимка: Sofia Photo Agency, архив
Трансплантиран: Оставаха ми часове живот, когато чудото се случи
67204
Трансплантиран: Оставаха ми часове живот, когато чудото се случи
  • Трансплантиран: Оставаха ми часове живот, когато чудото се случи

В българина липсва културата на мислене по отношение на донорството, а да дариш орган след смъртта си е едно висше хуманно решение, което спасява животи. Думите са на 31-годишният Илиян Пондалов, на когото в началото на годината шансовете за живот се свеждат до минимум, в следствие на тежка чернодробна инфекция.

През януари, когато на пациента му остават броени часове живот, и когато дори лекуващите го специалисти са загубили всякаква надежда и подготвят близките му за неизбежното, се случва нещо, което днес Пондалов описва като чудо. Намира се жена, чийто черен дроб е здрав и съвместим с тялото на нуждаещия се от него пациент, призна в интервю за Дарик самият Илиян Пондалов.

Проблемите с черния дроб на Илиян Пондалов започват още, когато той е на 18 години. Тогава специалистите го диагностицират с болестта на Уилсън, при която се натрупват метали в организма и увреждат черния дроб. Тази болест няма лечение, признава Пондалов. През януари 2012-а органът на момчето се оказва толкова увреден, че без чернодробна трансплантация то няма как да оцелее.

„Но при мен се появи късметът. Аз имам късмет, че имам такъв брат. Брат ми предложи ако е съвместим, да ми стане донор – да даде част от черния си дроб, за да може да оцелея. Така се случи, че наистина беше съвместим. Голямо геройство от негова страна беше, че сам предложи, че не се наложи някой дори да го пита дали е съгласен или не. Истински мъж”, споделя той.

Няколко месеца по-късно, след кратко подобряване на ситуацията, обаче се оказва, че инфекциите се разрастват и по здравата част от черния дроб. Друг изход освен втора трансплантация, този път на изцяло друг орган, няма.

„В края на декември положението беше неспасяемо. Аз реално нямах никакви шансове да оцелея, защото този път имах нужда от трупен донор, а за цялата 2012-а такива бяха два на брой. И може би са ми оставали по-малко от 24 часа живот, когато чудото, всъщност, се случи. Аз бях записан преди това по спешност в листата на чакащите, но, както казах - при две донорски ситуации за цялата година, шансът да се появи донор, който да е съвместим... първото - да се появи донор и второто - да е съвместим с мен... И точно това се случи, в крайна сметка, по-малко от 24 часа преди да си замина. Като се има предвид, че докторите дори се бяха отказали и са били подготвили дори семейството ми за най-тежкото и за най-лошото”, разказва пред Дарик Пондалов.

Последвайте ни

България