Системата за събиране на текстилни отпадъци у нас: Все още на ниво пилотни проекти
99309
Системата за събиране на текстилни отпадъци у нас: Все още на ниво пилотни проекти
Системата за събиране на текстилни отпадъци у нас: Все още на ниво пилотни проекти
114 милиона лева е оборотът за 2017 г. на петте фирми, основатели на Асоциацията на търговците на дрехи втора употреба. Данните бяха изнесени на официалното представяне на асоциацията. Основен дял от този приход идва от сортиране и повторна продажба. В момента в България се изгражда и система за разделно събиране на така наречените текстилни отпадъци или дрехите, които изхвърляме.
Близо 1600 души работят в сектора на преработката на текстилни отпадъци у нас. Те са заети основно в сортировъчните центрове, които разделят внесените от чужбина дрехи и ги подготвят за реализация на пазара. Под формата на дрехи втора употреба се реализират над 70 процента от дрехите, 15 процента отиват за създаване на така нареченото RDF гориво, 10 процента се превръщат в памучни парцали за промишлеността, а останалите 3 процента стигат до сметищата.
Една от големите фирми в бранша е клон на швейцарска компания с 40-годишна история. Как е организирана системата за събиране и оползотворяване на текстилни отпадъци в Швейцария, обяснява изпълнителният директор на българския клон на фирмата Янка Гунева: "Със съдействието на общините се поставят първите контейнери в определени общини за събиране специално на текстилни отпадъци. Швейцария е доста богата държава, там хората са научени да рециклират дрехите си. Тя със сигурност е започнала с един кантон в Швейцария. С 20 контейнера към момента, събираме 80 000 тона с 6000 контейнера, разположени в Швейцария, Германия и Австрия, като в Швейцария са около 50 процента".
В България системата за събиране на текстилни отпадъци все още е на ниво пилотни проекти. Такъв се реализира в Стара Загора и Бургас, разказва мениджърът му Сирма Желева: "Позиционирани са контейнери на възможно най-удобни места в града. В Стара Загора са девет, в Бургас - 19. Ангажимент на общината е да определи кои са подходящите места за поставянето на контейнери. Нашият ангажимент е да ги поставим, да събираме дрехите, които са там и след това да ги оползотворяваме по възможно най-екологичния начин".
За да се случва това обаче, фирмите трябва да имат икономически интерес. От друга страна целта, която Европейският съюз поставя на държавите членки, е до 2025 година да се реализират на пазара повторно 50 процента от изхвърлените дрехи. Доколко е реалистична тази цел за нашата страна, отговаря Явор Пандев, собственик на фирмата, реализираща пилотния проект: "На практика, няма логика тази цел да е еднаква за всички държави от ЕС. Ясно е, че в държавите с по-висок стандарт, дрехите, които са годни за повторна употреба, са много по-висок процент".
И един интересен факт - след моловете, българите посещават най-много магазините за дрехи втора употреба, показва социологическо проучване. Освен потребители обаче, ние сме и износители на такива продукти. 48 процента от сортираните тук дрехи са за износ, като наред със страни като Пакистан, по-качествените от тях намират своите купувачи и в страни от Западна Европа.
