Шофьор се притесни за личните си данни заради фиш за нарушение, нямал основание
97937
Шофьор се притесни за личните си данни заради фиш за нарушение, нямал основание
Могат ли институциите да събират личните ни данни без наше разрешение след влизането в сила на Европейския регламент GDPR? Отговорът на този въпрос потърсихме, след като мъж от Добрич се оплака от неправомерни според него действия на служителите на реда в Каварна. Наистина ли са неправомерни обаче?
Кольо Колев паркира днес в Каварна в нарушение. След това му е съставен акт, в който са записани личните му данни. Той обаче смята действията на органите на реда за неправомерни. "На територията на Каварна ми съставиха фиш за неправилно спиране. Нямам претенции, извършил съм нарушението, добре. Но не бях предупреден нито от съставителя на фиша, нито от присъстващия офицер, който ми иззе документите за проверка, че във фиша ще бъде вписано моето ЕГН и не бях попитан дали съм съгласен да ми обработват личните данни. Защо съм възмутен? Този фиш в три екземпляра ще попадне в ръцете на още няколко човека", каза Колев.
Новите правила за защита на личните данни – права на гражданите, задължения на фирмите
А според правилата, въведени с европейския регламент за защита на личните данни, събирането и обработването на лични данни се случва след изричното съгласие на съответния гражданин. В кои случаи се прави изключение питаме Венцислав Караджов, председател на Комисията за защита на личните данни.
"Съгласието се иска тогава, когато няма друго правно основание. Тогава, когато в закон или подзаконов нормативен - например наредба на общината, е описано, че тези органи установяват нарушения, то това за тях е правно основание да идентифицират нарушителя. Поради това съгласие от физическите лица не може да се очаква и да се иска. Защото в противен случай човекът, ако не даде съгласие, то няма как да се установи това нарушение", коментира Караджов. Той подчерта, че всички публични органи са администратори на лични данни и по закон имат право да обработват лични данни и не може да се иска съгласие на човека от публичен орган, за да може да му обработи личните данни.
Кой попада под ударите на новия европейски регламент за защита на личните данни?
"Още повече че при съгласието има такава особеност, че то трябва да е свободно дадено, информирано и така нататък, а няма как публичният орган, който е в състояние на власт и подчинение, да иска съгласие, то няма да бъде законосъобразно", обясни Караджов.
Съгласие се иска, когато няма друго правно основание да се събират съответните лични данни, и в случая няма нарушение на този принцип, става ясно още от позицията на Комисията за защита на личните данни.
Кольо Колев паркира днес в Каварна в нарушение. След това му е съставен акт, в който са записани личните му данни. Той обаче смята действията на органите на реда за неправомерни. "На територията на Каварна ми съставиха фиш за неправилно спиране. Нямам претенции, извършил съм нарушението, добре. Но не бях предупреден нито от съставителя на фиша, нито от присъстващия офицер, който ми иззе документите за проверка, че във фиша ще бъде вписано моето ЕГН и не бях попитан дали съм съгласен да ми обработват личните данни. Защо съм възмутен? Този фиш в три екземпляра ще попадне в ръцете на още няколко човека", каза Колев.
Новите правила за защита на личните данни – права на гражданите, задължения на фирмите
А според правилата, въведени с европейския регламент за защита на личните данни, събирането и обработването на лични данни се случва след изричното съгласие на съответния гражданин. В кои случаи се прави изключение питаме Венцислав Караджов, председател на Комисията за защита на личните данни.
"Съгласието се иска тогава, когато няма друго правно основание. Тогава, когато в закон или подзаконов нормативен - например наредба на общината, е описано, че тези органи установяват нарушения, то това за тях е правно основание да идентифицират нарушителя. Поради това съгласие от физическите лица не може да се очаква и да се иска. Защото в противен случай човекът, ако не даде съгласие, то няма как да се установи това нарушение", коментира Караджов. Той подчерта, че всички публични органи са администратори на лични данни и по закон имат право да обработват лични данни и не може да се иска съгласие на човека от публичен орган, за да може да му обработи личните данни.
Кой попада под ударите на новия европейски регламент за защита на личните данни?
"Още повече че при съгласието има такава особеност, че то трябва да е свободно дадено, информирано и така нататък, а няма как публичният орган, който е в състояние на власт и подчинение, да иска съгласие, то няма да бъде законосъобразно", обясни Караджов.
Съгласие се иска, когато няма друго правно основание да се събират съответните лични данни, и в случая няма нарушение на този принцип, става ясно още от позицията на Комисията за защита на личните данни.
