Кръгла маса обсъжда конкретни мерки срещу енергийната криза
Президентът Румен Радев призова да не се политизират причините за енергийната криза. "В Европа се вихри невиждана, безпрецедентна до момента енергийна криза, тя не подминава и България. Причините са много, те са най-вече глобални и от вътрешен характер", каза държавният глава на инициираната от него кръгла маса за мерки за решаване на проблема с високите цени на електроенергията и природния газ и подготовката на позиция на България пред ЕС по въпроса. В дискусията в резиденция "Бояна" участват служебният премиер Стефан Янев, вицепрезидентът Илияна Йотова, служебните министри на енергетиката, на икономиката, на труда и социалната политика - Андрей Живков, Даниела Везиева и Гълъб Донев, председателят на КЕВР Иван Иванов, ръководители на енергийни дружества, представители на синдикатите и на бизнеса, кметове на общини.
БГНЕС
"Очаквам не просто дискусия за високата цена на електроенергията, а ясни и навременни мерки, които да вземе правителството", заяви още Радев.
"Тъй като този проблем е общоевропейски, ние очакваме и трябва да работим активно и да се търсят общоевропейски решения. В разговор и в контакт съм с различни експерти. Знаете, че на 13 октомври ЕК излезе със съобщение за мерки. Тези мерки краткосрочните, най-важните за нас, касаят най-вече социалната защита на битовите потребители в ЕС. Ние сме страната и това е добре дошло точно в тази криза, но нашите битови потребители са на регулиран пазар. Тук разликата е огромна, а мерките са насочени основно в това направление, като социална защита и то те се прехвърлят на държавите членки", коментира още президентът.
БГНЕС
Румен Радев: До пролетта на 2022 г. цените няма да се успокоят
"Най-важната мярка, която България би имала полза, не присъства в съобщението на ЕК и това е или дерогация, или ограничаване и намаляване на цените на емисиите. Това е единствената политически контролирана мярка от ЕК - въглеродните емисии. Най-важното какви национални решения ще се вземат така, че страната ни да омекоти ударът от тази криза. Експертите в глобален план предвиждат, че до пролетта на 2022 г. цените няма да се успокоят. Разбирам напълно правителството и всички вас за тежкото наследство, за вързаните ръце от законови и нормативни изисквания както национални, така и общоевропейски и особено важно от липсата на парламент, който може да вземе наистина важни решения по отношение на данъци, промени на закони, но кризата е реална и тя изисква антикризисни мерки. Рискът е голям и в момента за българските граждани, защото тази криза с цената на тока, въпреки че стои постоянно цената на битовия ток, тя удря върху цената на всичко останало. Освен това от 1 януари 2022 г. какви ще бъдат цените, макар че оставаме на регулиран пазар?! Това е изключително важна мярка, която трябва да се обсъди. Какво ще се случи с цената на тока? Да не говорим за цената на газа, в какво незавидно положение е като задлъжнялост "Топлофикация София". Това от своя страна завлича и "Булгаргаз". Може да стане каскада от кризи. На риск вече са изложени, и това много внимателно трябва да се анализира, и училища, и детски градини, и болници, и ВиК дружества, които също излязоха на свободния пазар", каза още държавният глава.
БГНЕС
Министър-председателят Стефан Янев: Ще търсим защита на българския бизнес и на потребителите
Служебният премиер заяви, че регулаторните мерки на ЕК касаят битовите потребители, а за България основният проблем е цената на тока за бизнеса.
"Най-малко два аспекта са важни. От една страна цената на тока за битово потребление, която е на регулирания пазар. На този етап няма промяна, но в същото време всички битови абонати са обект на инфлационен натиск от гледна точка на всички продукти и услуги, които получават в ежедневието си. Това е неизбежно. Колкото и да се стремим да помагаме в това отношение, нещата са взаимосвързани. Разбира се, за България, основният проблем, е цената на тока за бизнеса. Да, съгласен съм с това, че регулаторните мерки на ЕК, които бяха обявени миналата седмица, касаят именно битовите потребители, т.е. ние по индивидуален план си имаме отделна писта и тя ще бъде в основата на решението на Министерски съвет, което ще приемем в сряда и за което екипите вече работят", коментира още Стефан Янев.
"Не искам отсега да спекулирам, но в крайна сметка всички тези мерки, които до момента сме обсъждали, които до момента сме обявили, които сме направили съвместно от страна на Министерски съвет, Министерство на енергетиката, Министерство на финансите, Комисията за енергийно и водно регулиране, Българската независима енергийна борса, предстои още да се усъвършенстват. Някои от мерките, например - разделянето на пакетите за търговия на дългосрочния пазар на по-малки, не даде очаквания резултат. Все пак се появиха крайни потребители, но не достатъчно. Не защото мерките не са добри, а защото самият пазар не е готов за това", коментира министър-председателят. Според него самите крайни потребители се нуждаят от регистрация на борсата, каквато нямат.
Според Янев в момента краткосрочните решения са най-важни, а по отношение на дългосрочните е създадена работна група, която подготвя нова стратегия в целия енергиен сектор. "Тази група с тази стратегия, ще се занимава с дългосрочните въпроси, но в същото време в краткосрочен план, ние търсим точно този ефект - намирането на точните решения, които включително и с възможни решения, излизащи извън традиционните до момента, ще търсим именно това - защита на българския бизнес, защита на потребителите, които произвеждат стоки и услуги", каза още той.
БГНЕС
Правителството с краткосрочни мерки за излизане от кризата
Служебното правителство е предприело вече краткосрочни мерки за излизане от кризата, свързана с високите цени на електроенергията за бизнеса и индустрията. По общо мнение на правителството и на бизнеса, дългосрочните договори липсват и това е една от причините да се стигне до настоящата ценова криза. "Тази мярка вече е предприета и ние ще я усъвършенстваме и следващия път пуловете ще бъдат на по-малки мощности разделени - до 5 мегавата, така че повече фирми да могат да участват". Това каза служебният министър на енергетиката Андрей Живков по време на кръглата маса.
Следващата мярка, която е била предприета съвместно с Комисията за енергийно и водно регулиране, е промяна на методиката на цената на доставчик от последна инстанция. Според енергийния министър тази мярка ще остави реални пари във фирмите, които не са си намерили доставчик на електрическа енергия. Справките са показали, че тези фирми са над 256 000. От 1 ноември тази методика ще влезе в сила. Спорът е дали тези 30 лева намаление на мегаватчас са достатъчни, но в съвкупност с всички останали мерки, накрая ефектът ще бъде положителен.
Предприети са и действия по промяна на правилата за работа на енергийната борса. Живков уточни, че е било взето решение да се премахне финансовата застраховка като обезпечителна мярка за участие на борсата. Също така е започнало разглеждане и на лицензионния режим на лицензиране на търговците. Целта да се избегнат всякакви съмнения, че на борсата има търговци, които не са достатъчно компетентни да вършат тази работа или да се формира мнение, че там се извършва спекула.
Ако се върви към краткосрочни мерки за подпомагане на бизнеса, те трябва да бъдат по-скоро финансови, отколкото промяна в някои нормативни документи, счита министър Живков. Според него всяка промяна в нормативните документи изисква достатъчно дълго време, така че да не може да се реагира бързо.
БГНЕС
АИКБ предлага да се компенсират 600 000 абоната на свободния пазар на електроенергия за големите им сметки
Още от този месец до началото на ноември да се компенсират тези 600 000 абоната на свободния пазар на електроенергия за големите им сметките им за юли, август и септември. Това е предложението на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/. "Има ги парите, има го и механизмът", каза председателят на Управителния съвет на АИКБ Васил Велев.
Той е на мнение, че предлаганата от служебното правителството помощ от 50 лева за мегаватчас вече е крайно недостатъчна. "Те бяха нещо за месец юли", коментира той.
Според него ситуацията е извънредна и трябват извънредни мерки. По-малко от 10 процента от електроенергетиката е на природен газ, което е основната причина за повишението на цените. България не плаща скъпи суровини. Причината за повишението на цените е, че моделът на пазара е сбъркан.
"Само за две тримесечия АЕЦ "Козлодуй" ще продаде над 6 тераватчаса електроенергия на суми над 360 лева за мегаватчас. От тях 300 лева са печалба. Това означава 1 800 000 лв. печалба, посочи Велев. На още няколко места има подобни печалби. Тези пари могат бързо да се върнат там, откъдето са взети", допълни той.
Бързата мярка, която ще помогне на всички, е тази - компенсиране на надвзетото, които пари ги има в България, заяви председателят на УС на АИКБ.
