Правителството представи амбициозна програма за реформа на съдебната система, която включва промени в Закона за съдебната власт, ограничаване на политическите зависимости, конституционни изменения и възстановяване на правомощията на президента при назначаването на служебно правителство. Премиерът Румен Радев и министърът на правосъдието Николай Найденов представиха една от най-важните части на управленската програма на правителството, а именно раздела „Правосъдие“. „Правосъдието не е само тема за юристи, съдии и прокурори - то е въпрос на ежедневие за всеки български гражданин. Когато човек чака с години решението на съдебен спор, когато жертвата на престъпление не получава адекватна защита, когато няма възмездие за кражбите и корупцията, когато гражданинът има усещане, че законът важи различно за различни хора - то проблемът вече не е само юридически, а на държавата и цялото общество“, това заяви в началото на брифинга министър-председателят.
Според премиерът поради тези причини правосъдната реформа не е само една от реформите в тяхната програма, а задължително условие за функционирането ни като нормална демократична държава. „За съжаление през годините правосъдната реформа се превърна от национална цел в политически лозунг. След поредица от спорни решения, поправки на поправките, след последния брутален удар върху Конституцията правосъдната реформа се превърна в символ на политическа безидейност и институционална безпомощност“, каза още той и даде примери с "Булгартабак", „Хемус“, КТБ, „Барселонагейт“ и десетки други като „смачкани дела“.
По думите му това, което в крайна сметка сме получили, е несменяем Висш съдебен съвет, джуджета, бавна съдебна система, липса на доверие към институциите и други.
От „Прогресивна България“ предлагат цялостен системен подход, който поставя в центъра човека и върховенството на закона. „Основната цел на правосъдната реформа, която предлагаме, е преход от конюнктурна реакция и фрагментирани законови инициативи към единен и национален план с ясна програма и политическа отговорност“, коментира още Радев Програмата за управление на Република България 2026 г. - 2030 г.
“Ще предложим да се върнат правомощията на президента да може той да избира служебно правителство, това води иначе до уродливи резултати“, каза Радев.
След него думата взе министърът на правосъдието Николай Найденов, за да представи мерките, с които ще стане реалното изпълнение. Министърът заяви, че за първи път от години съществува реална възможност да бъде ограничено овладяването на съдебната власт и да се сложи край на механизмите, които са създали усещане за липса на справедливост.
Найденов призова политическите сили, които подкрепят реформата, да застанат зад предстоящите законодателни промени. Той обаче подчерта, че успехът зависи не само от Народното събрание, а и от самата съдебна система.
Като ключов момент министърът определи предстоящия избор на нов състав на Висшия съдебен съвет. Той се обърна към съдиите, прокурорите и следователите с призив да гласуват свободно и без външен натиск. „Този ВСС ще определи развитието на съдебната система през следващите пет години. Изборът трябва да бъде направен по съвест, без зависимости и без страх“, заяви той.
В обръщението си Найденов отправи и критики към хората, които според него оказват нерегламентирано влияние върху съдебната власт. „Търговците на правосъдие нямат място в храма на Темида. Не се страхувайте от великаните в съдебната система, защото те са джуджета“, каза министърът.
За да бъдат ограничени подобни практики, Министерството на правосъдието ще създаде специален канал за сигнали. Чрез него магистрати ще могат конфиденциално да съобщават за опити за натиск или влияние при избора на членове на ВСС.
По думите на Найденов кабинетът се отказва от частичните промени и подготвя цялостна стратегия за реформа с конкретни срокове, ясно разпределена политическа отговорност, устойчиво финансиране, публична отчетност и независим мониторинг.
Предвижданите промени ще се основават на три основни принципа – легитимност, интегритет и модернизация.
В следващите седмици Министерството на правосъдието ще представи нов пакет от изменения в Закона за съдебната власт. Сред тях са по-високи изисквания към кандидатите за магистрати, по-строги критерии за кариерно развитие и заемане на ръководни длъжности, както и промени в системата за атестиране, които да дават по-обективна оценка за работата на съдиите, прокурорите и следователите.
Реформата предвижда още прозрачни процедури при избора на председател на Върховния административен съд и на главен прокурор, както и ограничаване на продължителните командирования в съдебната система, които според министъра често са използвани за заобикаляне на конкурсното начало и създаване на зависимости.
Сред приоритетите е и въвеждането на по-справедлив механизъм за заплащане на магистратите.
Найденов посочи, че част от необходимите промени изискват изменение на Конституцията. Според него трябва да бъде проведен широк професионален и политически дебат за начина, по който се формира Висшият съдебен съвет, както и за въвеждането на механизъм, който да предотвратява продължителното функциониране на органи с изтекъл мандат.
Предвижда се също да бъдат разширени възможностите за съдебен контрол върху актовете на ВСС и да се улесни предсрочното освобождаване на негови членове при тежки нарушения на задълженията им. В обсъжданията ще бъдат включени и ролята на следствието, както и правомощията на Инспектората към ВСС.
Министърът беше категоричен, че подобна конституционна реформа не може да бъде реализирана единствено от управляващото мнозинство, а изисква широк политически и професионален консенсус.
В заключение Найденов предупреди, че настоящият момент е ключов за бъдещето на съдебната система.
„Ако сега не се обединим, за да премахнем зависимостите, изграждани с години, скоро може да не получим нов подобен шанс“, заяви той.
Според министъра обществото очаква справедливост, предвидимост и ефективно правосъдие, а правителството ще търси именно професионален и експертен подход за постигането на тези цели.
