Поредна протестна акция на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) се проведа пред парламента. 

Тя премина в спокойна обстановка и при засилено полицейско присъствие около служебния вход на Народното събрание, където тази сутрин се събраха служители и работещи от няколко държавни ведомства - Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите и Държавната агенция „Архиви". Там бяха и работещи в Българското национално радио и от културни институти. Всички те настояха за увеличение на възнагражденията. Демонстрацията съвпадна и с разискванията на проектобюджета за 2023 г., който беше приет преди дни на първо четене от депутати. Приети бяха и проектобюджетите на Държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса. 

Протестиращите издигнаха плакати, на които бяха изписани исканията им. Имаше и символичен „Магазин на работещите бедни" с основни хранителни продукти. Протестиращите настояха депутатите да се запознаят с техните искания за по-добри възнаграждения, които да отговарят на инфлацията.

Малко преди 10:00 ч. започнаха срещите на ръководството на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) с парламентарно представените партии.

„Нашата работа е съвместна. Без вас и ние няма да можем. Днес ние трябва да положим грижа за вас. В наше лице, бъдете сигурни, че ще го направим. Но ви призовавам да не спирате, защото имаме нужда от подкрепа отвън.“ Така се обърна лидерът на БСП Корнелия Нинова, която, заедно с депутати от парламентарната група на „БСП за България“, се срещна с протестиращите пред Народното събрание синдикати.

„Ние имаме обща битка за увеличаване на минималната работна заплата, която изнесохме в миналия парламент. Заедно с вас успяхме да я направим 50% от средната заплата. Уви, днес сме разочаровани, защото нашето предложение това да стане сега и веднага беше отхвърлено от управляващото мнозинство. Но няма да се откажем и между първо и второ четене отново ще внесем това увеличение. Както и предложение за увеличаване на сумата, която да увеличи вашите работни заплати“, категорична бе Нинова и увери протестиращите, че за БСП социалната политика, доходите и благосъстоянието на хората винаги са били и ще бъдат приоритет.

И обърна внимание: „Докато вие сте тук, на 40 градуса, пътували от цялата страна, вътре, в парламента, се разпределят само постове – регулатори, пари, областни управители. Нито дума за това, което се случва тук. Има две паралелни Българии – едната тук и едната вътре“.

Вътре в парламента представителите на КНСБ се срещнаха с депутати от парламентарната група на "Продължаваме промяната - Демократична България". 
 
След началото на срещата протестът на КНСБ пред парламента приключи

Поет е ангажимент пред КНСБ депутати от "Продължаваме Промяната - Демократична България" (ПП-ДБ), които са членове на бюджетна комисия, да направят в началото на следващата седмица среща с представители на Министерство на финансите. Това заяви пред журналисти Венко Сабрутев от парламентарната група на ПП-ДБ след среща с ръководството на синдиката във връзка с искания за увеличение на възнагражденията в част от обществения сектор. 

Ще търсим възможности, в рамките обаче на трите процента дефицит, без раздуване на разходната част, коментира депутатът.

Чуха се много искания, включително на институти, които са получили 20% увеличение миналата година и само седем месеца след това искат още толкова. За сметка на това има "ужасно изоставащи" като помощник-възпитателите в яслите и градите, които, по данни на синдиката, получават 570 лв. чисто, каза още Сабрутев.

Посланието ни към синдикатите беше ясно - с вас сме, доходите трябва да растат, но държавата трябва да има балансиран бюджет с дефицит от до 3%, посочи също той. 

По думите му предложението на синдикатите е средствата за увеличение на работещите в обществения сектор да са от капиталовата програма. Сабрутев обаче направи уточнението, че не винаги може да се вземат пари от едно перо, дори и да се струва, че има такава възможност.  

Исканията на синдикатите ги намираме за справедливи и за добре обосновани. Те са за около 305 млн. лв., като повече от тях са за издръжка. Това заяви пред журналисти в парламента заместник-председателят на парламентарната група на ДПС Йордан Цонев след срещата с ръководството на КНСБ. 

"Ние бихме ги подкрепили, разбира се след внимателно разглеждане. Може би единственото нещо, което ни спира, е, че исканията са за сметка на капиталовите разходи", обясни депутатът. 

Според Цонев проблемът е, че веднъж приети, разходите за издръжка стават постоянни за следващите години и това би нарушило структурата на разходната част на бюджета. Той подчерта, че трябва да се подходи внимателно при увеличение на издръжката за сметка на капиталовите разходи. Затова ще бъдем внимателни, но отбелязваме изрично, че може би по-голяма част от исканията ще се опитаме да ги припознаем като наши, да ги подкрепим и да ги аргументираме, коментира също Цонев. 

„ГЕРБ – СДС ще внесе предложения по различни сектори на стойност около 200 млн. Най-голямото предложение е за изпълнение на исканията на полицаите, там предложението ще е около 150 млн. Ще имаме предложения с сферата на културата и за служителите на НОИ“. Това заяви Деница Сачева, бивш социален министър и настоящ депутат от ГЕРБ – СДС.

„Имаме вече разчети, тези наши предложения са обмислени предварително, вече сме ги обсъждали с всички от бюджетна комисия“, каза още Сачева и поясни, че средствата ще дойдат от капиталови разходи, както и от други възможности.

Томислав Дончев, заместник – председателят на ГЕРБ, подчерта, че само европейското финансиране, което имаме да похарчим до края на годината е 8 млрд., ако не искаме да загубим пари. „Определено има резерв по отношение на капиталовите програми, въпреки че не харесваме подхода, в който инвестиционните разходи се втечняват. Ще бъдем предпазливи, преднамерени и внимателни, защото не харесваме подхода с изкуствено увеличаване на приходите, но всяко от предложенията ни ще има ясен приходоизточник“, коментира още Дончев.

Христо Терзийски, бивш министър на вътрешните работи и настоящ депутат също от ПГ на ГЕРБ – СДС коментира, че ще внесат предложения за промени МВР на обща стойност 150 млн. „Има някои служители по закона на МВР, други са държавни служители, а трети са по Кодекса на труда. В момента от КНСБ имаше представители на различните синдикати, вече е въпрос на решение на политическото ръководство на самото разпределение на общата сума, а тя се отпуска за разход за персонал“, поясни още Терзийски.

Младен Маринов, също бивш министър на МВР, подчерта, че заплащането става на база вътрешно – ведомствено решение. „Отделните длъжности по съответната таблица получава съответното възнаграждение, така че те да отидат за политиката по персонал, вече политическото ръководство трябва да реши къде и с какви средства да се увеличат възнагражденията“, допълни още Маринов от ГЕРБ – СДС. 

От години имаме общи позиции със синдикатите по трудови въпроси, социална политика, така че имаме пълно припокриване. Това заяви председателят на парламентарната група на „БСП за България“ Корнелия Нинова след среща с ръководството на КНСБ и в парламента във връзка с искания за увеличение на възнагражденията в част от обществения сектор.

Нинова уточни, че някои от исканията, които синдикатите са поставили пред тях, от „БСП за България“ сутринта са ги внесли като предложения по проектобюджета за 2023 г. между първо и второ четене. Останалите, които предлагат, напълно припознаваме, защото са справедливи, касаят доходи на хора и то доходи, които в момента не могат да позволят на тези хора да живеят нормално, коментира тя.

Дадоха ни фактите и статистиката за заплати от 800 лева, от 900 лева, за изключително тежки материални условия, в които работят държавни служители, каза още Нинова. Обща е битката за минималната работна заплата, заяви още лидерът на социалистите и обясни, че от „БСП за България“ са внесли предложение от 1 юли тази година тя да стане 50 % от средната и съответно майчинството да бъде обвързано с това. 

Корнелия Нинова обясни, че с колегите си са представили своя проект за алтернативен бюджет, който предвижда четири процента дефицит.
Борислава Бабиновска/БТА, БГНЕС