Лекари настояват да се създадат рехабилитационни центрове за пациенти с постковид синдром. Около тази теза се обединиха пулмолози, които участваха в дискусията „Белият дроб и COVID-19 – опитът в България“, организирана от вестник „24 часа“. Медиците представиха наблюденията си и споделиха опита си, натрупан през последните две години на пандемия, отчитайки нуждата от създаване на центрове за рехабилитация и комплексно проследяване на преболедувалите коронавирусната инфекция.
Вирусът атакува целия организъм, като е поразен не само белият дроб, а и сърцето, мозъкът, бъбреците, черният дроб, каза проф. Даниела Петрова, началник на Отделението по белодробни болести в Александровската болница. Дългият ковид е състояние, в което оплакванията продължават 4-12 седмици.
Постковид е състояние, при което пациентът е изписан от болницата здрав, но след повече от два месеца се появяват нови оплаквания, допълни лекарят.
При дълъг ковид пациентите имат най-често преходен миокардит, като при 80 на сто от пациентите се установява малко количество излив в обвивката на сърцето. Те имат и множество различни ритъмни и проводни нарушения. Често се случва пациенти, които не са имали никакви оплаквания, „да излизат“ от нормалния сърдечен ритъм, обясни проф. Петрова.
По думите й, през последните две години най-големият проблем е бил засягането на най-малките съдове в белия дроб на пациента, което води до нарушаване на газообмена – преминаването на кислород към тъканите. При тези пациенти са се получавали тромбози в най-малките съдове и са били в състояние на повишена съсирваемост, каза още тя. Най-голяма честота сред срещаните усложнения е имал белодробният тромбоемболизъм, като това е била една от основните причини за смърт, допълни проф. Петрова. По думите й, чести са били и случаите на инсулти. В хода на коронавирусната инфекция пациенти са развивали и остра бъбречна недостатъчност.
Проф. Петрова уточни, че тежки усложнения в организма може да се появят, независимо от начина, по който е преминала коронавирусната инфекция.
При постковид състоянието пациентите се връщат в болницата с оплаквания от задух, тежка уморяемост, развитие на автоимунни заболявания, засягане на мускулите на цялото тяло, най-вече на бедрата, белодробна фиброза, саркоидоза, туберкулоза, посочи проф. Петрова. По думите й, най-голямо притеснение сред лекарите предизвиква зачестяването на гъбични инфекции, които причиняват заболявания на белия дроб. Зачестяват и лимфомите, които също обхващат белия дроб, посочи още тя.
Често пациентите идваха в болниците, след като дни наред са се лекували вкъщи и вероятно измененията в организма настъпват и заради късно започнало лечение, а такива състояния трудно се компенсират, каза проф. Димитър Костадинов, ръководител на Катедрата по белодробни болести в Медицинския университет – София. Проф. Костадинов също отбеляза, че трябва да се изгради диспансерна мрежа, за да може пациентите с постковид синдром да бъдат наблюдавани, изследвани и рехабилитирани. Направили сме предложения до НЗОК и до Министерството на здравеопазването да се създадат и специална клинична пътека и амбулаторна процедура, допълни той. По думите му, голяма част от хората с постковид синдром имат и психоемоционални проблеми. Задължително трябва да се помисли за подобна помощ и рехабилитация за персонала на лечебните заведения, подчерта проф. Костадинов.
Началникът на Отделението по гръдна хирургия в болницата „Токуда“ - доц. Цветан Минчев, отбеляза, че през двете години на пандемия, в които са били направени много рентгенови снимки на белите дробове, са били открити ранни белодробни карциноми. Трансплантация на бял дроб след коронавирусна инфекция засега не е възможност, тъй като инфекцията е засегнала и много други органи, допълни той. Доц. Минчев посочи, че единственият пациент, на когото в България беше трансплантиран бял дроб, е починал от COVID-19. "Този вирус бързо мутира и очаквам да има нов вариант, който ще заобикаля ваксините и лечението", и не съм много обнадежден, коментира лекарят.
Продължаваме да се срещаме с нови предизвикателства в диагностиката, в лечението и в последиците от този вирус, каза доц. Милена Енчева, началник на Клиниката по белодробни болести към Военномедицинска академия. По думите й няма общоприет протокол, по който се диагностицира и лекува инфекцията във всички звена. Не е лесно да се направи такъв протокол поради различни причини, а този вирус постави здравната ни система пред огромно предизвикателство и показа, че тя би трябвало да функционира по друг модел, допълни доц. Енчева. Тя също призова да се създадат рехабилитационни центрове за пациенти с пост ковид синдром.
Пулмологът, работещ в доболничната помощ, д-р София Ангелова припомни за липсата на пулмолози в цялата страна. По думите й през есента е възможно отново повишаване на броя на заразените с коронавирусната инфекция, които отново ще засилят натиска върху доболничната помощ, заедно с болните от други респираторни заболявания. Лекарят посочи, че пулмолозите в доболничната помощ разполагат с малко на брой направления.
Вирусът атакува целия организъм, като е поразен не само белият дроб, а и сърцето, мозъкът, бъбреците, черният дроб, каза проф. Даниела Петрова, началник на Отделението по белодробни болести в Александровската болница. Дългият ковид е състояние, в което оплакванията продължават 4-12 седмици.
Постковид е състояние, при което пациентът е изписан от болницата здрав, но след повече от два месеца се появяват нови оплаквания, допълни лекарят.
При дълъг ковид пациентите имат най-често преходен миокардит, като при 80 на сто от пациентите се установява малко количество излив в обвивката на сърцето. Те имат и множество различни ритъмни и проводни нарушения. Често се случва пациенти, които не са имали никакви оплаквания, „да излизат“ от нормалния сърдечен ритъм, обясни проф. Петрова.
По думите й, през последните две години най-големият проблем е бил засягането на най-малките съдове в белия дроб на пациента, което води до нарушаване на газообмена – преминаването на кислород към тъканите. При тези пациенти са се получавали тромбози в най-малките съдове и са били в състояние на повишена съсирваемост, каза още тя. Най-голяма честота сред срещаните усложнения е имал белодробният тромбоемболизъм, като това е била една от основните причини за смърт, допълни проф. Петрова. По думите й, чести са били и случаите на инсулти. В хода на коронавирусната инфекция пациенти са развивали и остра бъбречна недостатъчност.
Проф. Петрова уточни, че тежки усложнения в организма може да се появят, независимо от начина, по който е преминала коронавирусната инфекция.
При постковид състоянието пациентите се връщат в болницата с оплаквания от задух, тежка уморяемост, развитие на автоимунни заболявания, засягане на мускулите на цялото тяло, най-вече на бедрата, белодробна фиброза, саркоидоза, туберкулоза, посочи проф. Петрова. По думите й, най-голямо притеснение сред лекарите предизвиква зачестяването на гъбични инфекции, които причиняват заболявания на белия дроб. Зачестяват и лимфомите, които също обхващат белия дроб, посочи още тя.
Често пациентите идваха в болниците, след като дни наред са се лекували вкъщи и вероятно измененията в организма настъпват и заради късно започнало лечение, а такива състояния трудно се компенсират, каза проф. Димитър Костадинов, ръководител на Катедрата по белодробни болести в Медицинския университет – София. Проф. Костадинов също отбеляза, че трябва да се изгради диспансерна мрежа, за да може пациентите с постковид синдром да бъдат наблюдавани, изследвани и рехабилитирани. Направили сме предложения до НЗОК и до Министерството на здравеопазването да се създадат и специална клинична пътека и амбулаторна процедура, допълни той. По думите му, голяма част от хората с постковид синдром имат и психоемоционални проблеми. Задължително трябва да се помисли за подобна помощ и рехабилитация за персонала на лечебните заведения, подчерта проф. Костадинов.
Началникът на Отделението по гръдна хирургия в болницата „Токуда“ - доц. Цветан Минчев, отбеляза, че през двете години на пандемия, в които са били направени много рентгенови снимки на белите дробове, са били открити ранни белодробни карциноми. Трансплантация на бял дроб след коронавирусна инфекция засега не е възможност, тъй като инфекцията е засегнала и много други органи, допълни той. Доц. Минчев посочи, че единственият пациент, на когото в България беше трансплантиран бял дроб, е починал от COVID-19. "Този вирус бързо мутира и очаквам да има нов вариант, който ще заобикаля ваксините и лечението", и не съм много обнадежден, коментира лекарят.
Продължаваме да се срещаме с нови предизвикателства в диагностиката, в лечението и в последиците от този вирус, каза доц. Милена Енчева, началник на Клиниката по белодробни болести към Военномедицинска академия. По думите й няма общоприет протокол, по който се диагностицира и лекува инфекцията във всички звена. Не е лесно да се направи такъв протокол поради различни причини, а този вирус постави здравната ни система пред огромно предизвикателство и показа, че тя би трябвало да функционира по друг модел, допълни доц. Енчева. Тя също призова да се създадат рехабилитационни центрове за пациенти с пост ковид синдром.
Пулмологът, работещ в доболничната помощ, д-р София Ангелова припомни за липсата на пулмолози в цялата страна. По думите й през есента е възможно отново повишаване на броя на заразените с коронавирусната инфекция, които отново ще засилят натиска върху доболничната помощ, заедно с болните от други респираторни заболявания. Лекарят посочи, че пулмолозите в доболничната помощ разполагат с малко на брой направления.
