Почина големият български писател акад. Антон Дончев. Той е издъхнал във Военномедицинска академия, след тежко боледуване, съобщиха от болничното заведение.
Дончев е един от класиците на българската литература. Той е автор на емблематичния роман „Време разделно“.
Антон Дончев е роден на 14 септември 1930 г. в Бургас. Като юноша преживява бомбардировките на София. Когато баща му се пенсионира семейството се установява във Велико Търново, а през 1953 г. завършва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". След това започва работа в Окръжния съд във Велико Търново. След това работи последователно като редактор в издателство "Народна младеж", сценарната комисия при Българската кинематография., Българската национална телевизия.
Антон Дончев започва да пише стихове още в ранна детска възраст. Първите книги, които написва са научнофантастични. Първият си роман "Хора от три планети" написва, когато е на 12 години, а на 15 години и съвременен роман - за своя живот и за съучениците си. Централно място в творчеството на Антон Дончев заемат историческите романи, разкриващи познати сюжети и герои от българското минало и отделни аспекти от националната идентичност.
Първия си роман "Пробуждане" публикува през 1956 г. в съавторство с писателя Димитър Мантов, когато е на 25 години.
Историческият му роман "Време разделно" е написан през 1964 г. Създава го на 33-годишна възраст за 41 дни в родопска хижа край Пампорово. Докато пише романа си води дневник в бележник на "Балкантурист", като ден по ден записва каквото е написал. Романът описва трагични за българския народ събития. Насилственото помохамеданчване на християнското население в Родопите през 17 век. Идеята за заглавието на романа се появява по време на писането му. Работното заглавие е било "Глава си давам, вяра не давам". Сам писателят разказва, че на нито един чужд език няма точен превод на "Време разделно". Книгата има 33 издания, преведена е на повече от 30 езика между които японски и хинди, в тираж от около 1 050 000 екземпляра. През 1968 г. американската фондация "Джейн и Ървинг Стоун" номинира романа "Време разделно" в категорията "Най-добър исторически роман, издаден в САЩ". След публикуването на романа "Време разделно" интерес към заснемането му като филм проявяват италианските продуценти Карло Понти и Луиджи де Лаурентис. През 1966 г. Антон Дончев пише сценарий с Луиджи де Лаурентис, но въпреки идеите за заснемане на филма от италианската телевизия РАИ, френската Еф Ер 3, немската Це Де Еф, те не се реализират.
На 19 февруари 2002 г. фондация "Балканика" към Шведската академия на науките предлага Антон Дончев да бъде удостоен с Нобелова награда за литература за романа му "Време разделно", а през 2009 г. книгата е класирана от българските читатели на второ място след "Под игото" на Иван Вазов в кампанията "Голямото четене" на Българската национална телевизия.
Антон Дончев е носител на множество български и чуждестранни награди. Лауреат е на Димитровска награда за романа му "Време разделно" (17 юни 1966). Носител на орден "Народна република България" (септември 1980). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1983). Носител на Националната литературна награда "Рачо Стоянов" (23 октомври 1997) и много други.
Дончев е почетен гражданин на Бургас, Велико Търново, Сливен, Смоля), Перник и София.
Реакциите
В началото на заседанието на парламента цялата зала се изправи на крака, за да почете с едноминутно мълчание паметта на акад. Антон Дончев, за чиято кончина се разбра малко по-рано.
Министърът на културата проф. Велислав Минеков изказа съболезнования на семейството и близките на акад. Антон Дончев по повод неговата кончина:
“С голяма тъга научих, че един от старейшините на българската култура е приключил своя земен път и мъдрото му слово остава да ни напътства от книгите. Академик Антон Дончев написа „Време разделно“ и си тръгва от нас в разделно време, но неговото послание бе винаги послание за обединение. Благодарим за уроците по българщина, учителю! Зная, че и следващия един век няма да ни стигне да прозрем в мъдростта на думите ти, но съм спокоен, че ги има завинаги в съкровищницата на българската и на световната култура! Дълбок поклон!”
Антон Дончев ще бъде запомнен като светъл човек, познаващ страданията на българския народ. Около това се обединиха колегите и приятели на автора на „Време разделно“, потърсени от БТА по повод неговата кончина.
По думите на председателя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов, със своите романи Дончев е влязъл „много рано в литературната класика“, а името му се е наредило до тези на най-големите български писатели.
Владимир Зарев коментира, че Антон Дончев се е отличавал с много познания за красотата, мерзостта и безкрайността на човека. И това негово знание намира своето отражение в книгите му.
Владимир Зарев разказва още: Той беше един много интересен човек. Широкоскроен и с много познание за човека, за красотата на човека, за мерзостта на човека, за безкрайността на човека. И всичко това остана записано в неговите прекрасни книги. Разбира се, най-важната и най-интересната негова книга – тази, която остава завинаги в златния фонд на българската литература – е „Време разделно“. „Време разделно“, по която беше направен и един великолепен филм от акад. Людмил Стайков.
Ще го запомня като един светъл човек. Един човек, който беше много буден, който се интересуваше от всичко. И най-вече се интересуваше наистина от болките на своя народ. От страданията, които ни заобикаляха, от неуредиците, които по някакъв начин трябваше да преодолеем в тези мъчителни години на преход и преди това. Беше наистина светъл човек. Един човек, който ще остане в паметта на хората с човещината си, с огромните си познания, с това, че той винаги разбираше основните проблеми на българския народ. И ги отрази в своите книги, независимо, че пишеше историческа литература.
Боян Ангелов за Антон Дончев: Най-напред искам да кажа с огромна тревога, че наистина си отиде една епоха. Не само от българската култура, от българската литература, но и от българската история. Защото Антон Дончев беше олицетворение на всичко добродетелно, което България получи като наследство. С неговите романи той влезе много рано в литературната класика и неговото име много рано се беше наредило до имена на най-големите български писатели.
Той остана един изключително скромен човек. Един достолепен човек, един добродетелен и добронамерен човек. Той не говореше сквернословия. Той страдаше за това, че България и българският народ страдат. Казваше понякога истината в очите, обаче той сочеше причините. Не сочеше отделните хора. А това е най-важното за един интелигентен човек.
Той описа историята на България и то онази част на историята, която е най-драматична. Историята от най-тъмните векове на османското робство, историята на падането на Самуилова България и превръщането й в част от византийската империя, макар и за век и половина. Но той показа саможертвата на българите и показа как Аспарух създаде Аспарухова България, която надявам се, че ще бъде вечна. Със своите романи той направи една картина на България и затова ние трябва да страдаме и да си го спомним като един светъл човек, като един добър и изключително талантлив – бих казал, гениален – български писател.
Президентът Румен Радев окачестви акад. Дончев като магьосник на словото, рицар на книгата, пазител на мъдростта. "Академик Дончев присъстваше в нашия свят със собствената светлина на ерудит, писател и общественик", това посочва президентът Румен Радев в съболезнователен адрес до семейството и близките на академик Антон Дончев по повод кончината на големия български писател.
Държавният глава отбелязва, че Антон Дончев е роден в Царство България, живял е в епохите на авторитаризма и демокрацията, но остава верен на себе си, възпявайки величието на българския дух, проповядвайки непобедимостта на вярата във времето.
„Отечеството ни се разделя със светла личност, чийто поетичен свят е пример за постоянство в отстояването на духовните устои на българщината. Личните ни срещи и оказаното ми доверие от негова страна ще бъдат вдъхновяващ аргумент да продължа да защитавам достойнството на България“, посочва още държавният глава в съболезнователния си адрес.
Главният прокурор Иван Гешев също поднесе съболезнования на близките на починалия писател акад. Антон Дончев.
"Изразявам най-искрените си съболезнования към близките на починалия писател и мой приятел, един от последните ни народни будители - акад. Антон Дончев. Поклон пред паметта му", написа в Twitter главният прокурор Иван Гешев.
