Омбудсманът Диана Ковачева е изпратила писмо до вицепремиера и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова, в което потвърждава необходимостта от спешни законодателни промени за регламентиране дейността на събирачите на вземания, т. нар. колектори. Това съобщиха от пресцентъра на обществения защитник. Поводът за писмото е инициативата на министъра за обсъждане и изготвяне на законопроект, който да регулира дейността на тези дружества.
Ковачева подчертава важността от спешно приемане на законодателни мерки, чрез които да се предостави допълнителна защита на гражданите и контрол при упражняването на дейностите по прехвърляне на вземания и извънсъдебното им събиране. Тя посочва, че в условията на пандемия проблемите на хората са още по-изострени заради извънредното положение, довело до намалели или дори липса на доходи.
Нинова: 40 незаконни колекторски фирми тормозят народа
"Безспорно трябва да бъде намерено нормативно решение на тези проблеми, било то с цялостна регламентация в отделен законопроект, който се отнася до дейността по извънсъдебно събиране на задължения и правила за прехвърлянето им, било с промени в действащи нормативни актове", пише омбудсманът.
Диана Ковачева обръща внимание на факта, че през годините тази тема неизменно е била във фокуса на омбудсмана и по нея са предприемани редица действия - отправяни са препоръки в годишните доклади, сезиран е главният прокурор, в писма до председателя на Народното събрание и министъра на правосъдието са поставяни основните проблеми на гражданите с колекторските фирми, за които те са сезирали институцията.
Подготвят законопроект за дейността на колекторските фирми
Омбудсманът предлага конкретни мерки, които да залегнат в проекта на закона: вземанията срещу потребител да са непрехвърлими, освен ако същият не е дал изрично и в писмена форма съгласието си за това, при това преди прехвърлянето и в индивидуално уговорена клауза в договора; задължително предоставяне при поискване от страна на длъжниците на коректна и точна информация какво са изплатили и какво остава да дължат; уведомяване за прехвърлянето от предишния кредитор като се посочи кой е новият кредитор; основание и падеж на вземането; общият размер на дължимата сума; общият размер на платената сума; банковата сметка на кредитора; ограниченията за новия кредитор да начислява такси, неустойки, санкции и лихви, които не са предвидени в договора; създаване на специален регистър на фирмите за събиране на вземания; подробно описание на процедурата по несъдебно събиране на задължението с предвидени изрични забрани и ограничения за колекторите; предвиждане на глоби и санкции при неспазване на законовите разпоредби; засилване на контрола като се предвиди например прекратяване на регистрацията при няколко нарушения.
"Възползвам се от случая да обърна внимание на факта, че освен проблемите с колекторските фирми, в своите жалби до мен, гражданите поставят и въпроси за нуждата от законодателни мерки за контрол върху фирмите за бързи кредити и за решаване на проблема с вечния длъжник чрез приемане на закон за несъстоятелността на физическите лица (закон за личния фалит)", пише още общественият защитник. Ковачева акцентира върху факта, че нашата страна остава единствената в Европейския съюз, която не предоставя възможност на длъжниците, които обективно и трайно не могат да погасяват своите задължения, да решат този проблем.
Ковачева подчертава важността от спешно приемане на законодателни мерки, чрез които да се предостави допълнителна защита на гражданите и контрол при упражняването на дейностите по прехвърляне на вземания и извънсъдебното им събиране. Тя посочва, че в условията на пандемия проблемите на хората са още по-изострени заради извънредното положение, довело до намалели или дори липса на доходи.
Нинова: 40 незаконни колекторски фирми тормозят народа
"Безспорно трябва да бъде намерено нормативно решение на тези проблеми, било то с цялостна регламентация в отделен законопроект, който се отнася до дейността по извънсъдебно събиране на задължения и правила за прехвърлянето им, било с промени в действащи нормативни актове", пише омбудсманът.
Диана Ковачева обръща внимание на факта, че през годините тази тема неизменно е била във фокуса на омбудсмана и по нея са предприемани редица действия - отправяни са препоръки в годишните доклади, сезиран е главният прокурор, в писма до председателя на Народното събрание и министъра на правосъдието са поставяни основните проблеми на гражданите с колекторските фирми, за които те са сезирали институцията.
Подготвят законопроект за дейността на колекторските фирми
Омбудсманът предлага конкретни мерки, които да залегнат в проекта на закона: вземанията срещу потребител да са непрехвърлими, освен ако същият не е дал изрично и в писмена форма съгласието си за това, при това преди прехвърлянето и в индивидуално уговорена клауза в договора; задължително предоставяне при поискване от страна на длъжниците на коректна и точна информация какво са изплатили и какво остава да дължат; уведомяване за прехвърлянето от предишния кредитор като се посочи кой е новият кредитор; основание и падеж на вземането; общият размер на дължимата сума; общият размер на платената сума; банковата сметка на кредитора; ограниченията за новия кредитор да начислява такси, неустойки, санкции и лихви, които не са предвидени в договора; създаване на специален регистър на фирмите за събиране на вземания; подробно описание на процедурата по несъдебно събиране на задължението с предвидени изрични забрани и ограничения за колекторите; предвиждане на глоби и санкции при неспазване на законовите разпоредби; засилване на контрола като се предвиди например прекратяване на регистрацията при няколко нарушения.
"Възползвам се от случая да обърна внимание на факта, че освен проблемите с колекторските фирми, в своите жалби до мен, гражданите поставят и въпроси за нуждата от законодателни мерки за контрол върху фирмите за бързи кредити и за решаване на проблема с вечния длъжник чрез приемане на закон за несъстоятелността на физическите лица (закон за личния фалит)", пише още общественият защитник. Ковачева акцентира върху факта, че нашата страна остава единствената в Европейския съюз, която не предоставя възможност на длъжниците, които обективно и трайно не могат да погасяват своите задължения, да решат този проблем.
