Със 154 гласа „за“, без нито един „против“ и 22-ма „въздържал се“ парламентът прие на първо четене промени в Закона за българското гражданство, предложени от Министерския съвет. Така, като задължително условие за придобиване на българско гражданство от лица с български произход, както и от лица с родител, придобил българско гражданство, е владеенето на български език. Това изискване няма да се прилага спрямо лицата, придобиващи българско гражданство на основание осиновяване от български гражданин при условията на пълно осиновяване, тъй като би създало непреодолима пречка за финализиране на процедурата.
Създава се разпоредба, с която от българско гражданство не могат да се освобождават лица, срещу които има образувано наказателно производство от компетентен орган, както и такива, които имат непогасени финансови задължения към българската държава или към българско физическо или юридическо лице, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган.
С друг текст се предвижда възможност за отмяна на натурализацията в случаите на системно и умишлено уронване на престижа на България, на българските институции и национални интереси чрез реч на омраза или при извършване на действие от омраза срещу българската държава, нейни граждани и/или български общности в чужбина. Предлага се Съветът по гражданството да изслушва лицето, за което е направено предложение за отмяна на натурализацията. При обективна невъзможност то да присъства на заседанието, може да представи писмено становище по направеното предложение. Целта е да се гарантира, че решението за лишаване от гражданство не е произволно, аргументират се от Министерския съвет.
Вносителят предлага да бъде преустановено съществуването на Консултативния съвет при Изпълнителната агенция за българите в чужбина, тъй като дейностите до този момент са се осъществявали от Министерството на правосъдието, без това да оказва влияние върху ефективното провеждане на цялостната процедура по придобиване на българско гражданство на основание български произход, а съществуването на втори допълнителен орган, се счита за нецелесъобразно.
Със законопроекта се предвижда връчването на удостоверенията за придобиване на българско гражданство да се извършва на тържествена церемония, която ще се извършва в Министерството на правосъдието или в дипломатическите и консулски представителства на Република България в чужбина.
Като цяло от „Възраждане“ декларираха, че ще подкрепят промените на първо гласуване, но ще имат свои между двете четения. Маргарита Махаева отбеляза, че е чудесна идеята за задължително владеене на езика от лицата с български произход, които искат да получат гражданство.
Болшинството от молбите за натурализация са на основание „български произход“, коментира и колегата ѝ Петър Петров. Според цитирани от него официални данни от 2023 г. 97% от подадените молби за гражданство са именно на основание „български произход“. Затова с изискването за владеене на езика ще се ограничи подаването на молби от заявители, чиято цел е път към Западна Европа или пък участие в избори, подчерта депутатът. Един от големите проблеми за получаване на българско гражданство е огромният брой молби за гражданство, за миналата година само са 23 хиляди, става дума най-вече за неспазване на сроковете, посочи Петров, като изтъкна, че Министерството на правосъдието не спазва закона и произнасянето по преписките отнема средно 2 години. Мнозинството от преписките биват забавяни за сметка на „правилните преписки, които не трябва да бъдат забавяни“, отбеляза депутатът. По думите му няма съдебен контрол върху произнасянето по преписките. От „Възраждане“ смятат също, че за термина „български произход“ трябва да се намери по-конкретно определение, за да се избегне разширителното тълкуване.
Деница Симеонова от „Продължаваме промяната-Демократична България“ смята, че паралелно с промените, свързани със изискването за владеене на български език, трябва да се работи активно и по друга част от програмата на правителството - развитие на мрежата на неделните училища зад граница, както и адекватни финансови условия за продължително командироване на преподаватели зад граница.
От ГЕРБ-СДС заявиха, че ще подкрепят текстовете сега, но ще се наложи да се поработи по някои от тях между двете четения.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Създава се разпоредба, с която от българско гражданство не могат да се освобождават лица, срещу които има образувано наказателно производство от компетентен орган, както и такива, които имат непогасени финансови задължения към българската държава или към българско физическо или юридическо лице, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган.
С друг текст се предвижда възможност за отмяна на натурализацията в случаите на системно и умишлено уронване на престижа на България, на българските институции и национални интереси чрез реч на омраза или при извършване на действие от омраза срещу българската държава, нейни граждани и/или български общности в чужбина. Предлага се Съветът по гражданството да изслушва лицето, за което е направено предложение за отмяна на натурализацията. При обективна невъзможност то да присъства на заседанието, може да представи писмено становище по направеното предложение. Целта е да се гарантира, че решението за лишаване от гражданство не е произволно, аргументират се от Министерския съвет.
Вносителят предлага да бъде преустановено съществуването на Консултативния съвет при Изпълнителната агенция за българите в чужбина, тъй като дейностите до този момент са се осъществявали от Министерството на правосъдието, без това да оказва влияние върху ефективното провеждане на цялостната процедура по придобиване на българско гражданство на основание български произход, а съществуването на втори допълнителен орган, се счита за нецелесъобразно.
Със законопроекта се предвижда връчването на удостоверенията за придобиване на българско гражданство да се извършва на тържествена церемония, която ще се извършва в Министерството на правосъдието или в дипломатическите и консулски представителства на Република България в чужбина.
Като цяло от „Възраждане“ декларираха, че ще подкрепят промените на първо гласуване, но ще имат свои между двете четения. Маргарита Махаева отбеляза, че е чудесна идеята за задължително владеене на езика от лицата с български произход, които искат да получат гражданство.
Болшинството от молбите за натурализация са на основание „български произход“, коментира и колегата ѝ Петър Петров. Според цитирани от него официални данни от 2023 г. 97% от подадените молби за гражданство са именно на основание „български произход“. Затова с изискването за владеене на езика ще се ограничи подаването на молби от заявители, чиято цел е път към Западна Европа или пък участие в избори, подчерта депутатът. Един от големите проблеми за получаване на българско гражданство е огромният брой молби за гражданство, за миналата година само са 23 хиляди, става дума най-вече за неспазване на сроковете, посочи Петров, като изтъкна, че Министерството на правосъдието не спазва закона и произнасянето по преписките отнема средно 2 години. Мнозинството от преписките биват забавяни за сметка на „правилните преписки, които не трябва да бъдат забавяни“, отбеляза депутатът. По думите му няма съдебен контрол върху произнасянето по преписките. От „Възраждане“ смятат също, че за термина „български произход“ трябва да се намери по-конкретно определение, за да се избегне разширителното тълкуване.
Деница Симеонова от „Продължаваме промяната-Демократична България“ смята, че паралелно с промените, свързани със изискването за владеене на български език, трябва да се работи активно и по друга част от програмата на правителството - развитие на мрежата на неделните училища зад граница, както и адекватни финансови условия за продължително командироване на преподаватели зад граница.
От ГЕРБ-СДС заявиха, че ще подкрепят текстовете сега, но ще се наложи да се поработи по някои от тях между двете четения.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
