Парламентът прие на второ четене текстовете от промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които се създава механизъм за разследване на главния прокурор. 

Предвижда се в случаите, когато е налице законен повод за започване на разследване срещу главния прокурор или негов заместник, материалите да се изпращат на ръководителя на наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС). След постъпването им, образуваната преписка ще се разпределя незабавно на съдия, определен на случаен принцип, който временно ще бъде назначен на длъжност прокурор във Върховната касационна прокуратура (ВКС), за да се отговори на конституционното изискване наказателното преследване да се провежда от прокурор. 

Предвидено е да се назначава и прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора, водещ разследването на главния прокурор.  

През измененията в НПК депутатите приеха и съответни промени в Закона за съдебната власт.

Решенията на пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) по отношение назначаване и освобождаване на главния прокурор се приемат с мнозинство не по-малко от 13 гласа, а решенията за назначаване и освобождаване по отношение на изборен член на ВСС, председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд (ВАС) се приемат с мнозинство не по-малко от 17 гласа, реши окончателно парламентът. Предложението за крайната редакция беше направено от Рая Назарян (ГЕРБ-СДС) в пленарната зала и прието със 172 гласа „за“ и 37 „против“.

Текстът, подкрепен вчера в правната комисия, предвиждаше назначаването и освобождаването и на тримата големи в съдебната система – главния прокурор, председателя на ВКС и председателя на ВАС, да се приемат с мнозинство не по-малко от 13 гласа. 

Зарков: Механизъм за разследване на главния прокурор не противоречи на Конституцията

Критики от парламентарната трибуна не липсваха. 

Петър Петров от "Възраждане" заяви, че трябва да е ясно на българската общественост, че това, което се приема днес в пленарна зала като законодателни предложения, на първо място, не е резултат от професионален анализ, от експертен такъв, а единствено от политическа договорка, касаеща механизма за отстраняване на главния прокурор. 

Той изтъкна, че този законопроект бил приет вчера на второ четене в правна комисия късно вечерта, докладът по него е писан по спешност цяла нощ и бе внесен в пленарна зала днес при условията на извънредност, не като резултат от професионален и експертен анализ на необходимост от промяна на наказателното производство, а единствено като резултат от джентълменското споразумение между първата и втората парламентарни групи в НС, коментира депутатът. 

Според Петров законопроектът ще бъде приет не като резултат от професионален анализ на необходимост от промени в наказателния процес, респективно и Закона за съдебната власт, а като политическа договорка, която да спаси тези политици, които не желаят да бъдат обект на разследване. Той смята, че ще бъде гласуван без дискусии по него в най-спорните му параграфи. 

БСП напусна пленарната зала

Мирослав Иванов (ПГ на „Продължаваме Промяната – Демократична България“) каза, че подобни политически внушения, че този законопроект е резултат от една политическа договорка, са абсолютни несъстоятелни. Той отбеляза, че вносител на законопроекта е Министерският съвет. 

Депутати приеха на второ четене текстове от промените в Наказателно-процесуалния кодекс, свързани с особени правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от непълнолетни.
Теодора Цанева, Никол Николова/БТА