Единодушно – със 140 гласа, парламентът прие на първо четене промени в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, внесени от Министерския съвет.
С част от разпоредбите се регламентират на национално ниво приетите от Европейския съюз принципи при определянето на пристанищните такси за приемане и обработване на отпадъци от корабоплавателната дейност или от корабите. Според тях размерът на таксата трябва да е такъв, че да не насърчава изхвърлянето на отпадъци в морето, съответно в река Дунав; да покрива непреките административни разходи и значителна част от преките експлоатационни разходи.
Размерите на таксата могат да бъдат различни в зависимост от категорията, вида и размера на кораба, предоставяните услуги на кораби извън установеното работно време в пристанището или опасността, която представляват отпадъците. Таксата може да бъде намалена в зависимост от вида търговска дейност, за която се използва корабът.
Депутатите предвидиха таксата да се заплаща за всички кораби, които посещават или оперират в българското пристанище, независимо дали е ползвано пристанищно приемно съоръжение, поради което таксата е непряка.
Корабопритежател може да бъде освободен от таксата, когато са изпълнени едновременно условията корабът да извършва редовни превози, свързани с чести и редовни посещения на български морски пристанища, и корабопритежателят да има сключено споразумение за предаване на отпадъците и плащане на съответните такси в пристанище по маршрута на кораба. Предвидено е лицата, събиращи таксата на пристанището, да са тези, които имат право и да освобождават от нея - Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и собствениците на пристанища.
Същевременно с други разпоредби се определя частта от разходите, която не се покрива от таксата, и, ако има такава, да се заплаща въз основа на действително предадените от кораба видове и количества отпадъци.
Към кръга от лицата, които могат да правят предложения и да участват в дейността по въвеждане на международните и европейските стандарти за управление на безопасността и качеството, за опазване на околната среда, се добавя и „Пристанищна инфраструктура“. Необходимостта държавното предприятие да бъде добавено се обоснована с това, че то управлява държавната собственост в пристанищата за обществен транспорт.
Трябва да направим нашите пристанища да бъдат атрактивни, а не да отблъскват корабособствениците, но в същото време трябва и да се опазва околната среда, коментира Борислав Гуцанов от „БСП за България“. Той подчерта, че таксите вече са сериозно увеличени с около 30 процента.
„Възраждане“ не е против европейските директиви, когато се отнасят до опазване на околната среда, посочи Коста Стоянов. Според него с тези такси трябва да мислим за опазване на околната среда и по тази причина неговата парламентарна група ще подкрепи на първо четене законопроекта. Но смятат, че е необходимо да бъде създадена работна група, която да прецизира съответни текстове, най-вече с оглед становището на Българска морска камара.
В преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предвижда и промяна в Кодекса на търговското корабоплаване, като се предлага отмяна на наказанието за капитан на кораб, който не изпрати или изпрати невярна информация за вида и обема на отпадъците - резултат от корабоплавателна дейност, намиращи се на борда на кораба.
С част от разпоредбите се регламентират на национално ниво приетите от Европейския съюз принципи при определянето на пристанищните такси за приемане и обработване на отпадъци от корабоплавателната дейност или от корабите. Според тях размерът на таксата трябва да е такъв, че да не насърчава изхвърлянето на отпадъци в морето, съответно в река Дунав; да покрива непреките административни разходи и значителна част от преките експлоатационни разходи.
Размерите на таксата могат да бъдат различни в зависимост от категорията, вида и размера на кораба, предоставяните услуги на кораби извън установеното работно време в пристанището или опасността, която представляват отпадъците. Таксата може да бъде намалена в зависимост от вида търговска дейност, за която се използва корабът.
Депутатите предвидиха таксата да се заплаща за всички кораби, които посещават или оперират в българското пристанище, независимо дали е ползвано пристанищно приемно съоръжение, поради което таксата е непряка.
Корабопритежател може да бъде освободен от таксата, когато са изпълнени едновременно условията корабът да извършва редовни превози, свързани с чести и редовни посещения на български морски пристанища, и корабопритежателят да има сключено споразумение за предаване на отпадъците и плащане на съответните такси в пристанище по маршрута на кораба. Предвидено е лицата, събиращи таксата на пристанището, да са тези, които имат право и да освобождават от нея - Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и собствениците на пристанища.
Същевременно с други разпоредби се определя частта от разходите, която не се покрива от таксата, и, ако има такава, да се заплаща въз основа на действително предадените от кораба видове и количества отпадъци.
Към кръга от лицата, които могат да правят предложения и да участват в дейността по въвеждане на международните и европейските стандарти за управление на безопасността и качеството, за опазване на околната среда, се добавя и „Пристанищна инфраструктура“. Необходимостта държавното предприятие да бъде добавено се обоснована с това, че то управлява държавната собственост в пристанищата за обществен транспорт.
Трябва да направим нашите пристанища да бъдат атрактивни, а не да отблъскват корабособствениците, но в същото време трябва и да се опазва околната среда, коментира Борислав Гуцанов от „БСП за България“. Той подчерта, че таксите вече са сериозно увеличени с около 30 процента.
„Възраждане“ не е против европейските директиви, когато се отнасят до опазване на околната среда, посочи Коста Стоянов. Според него с тези такси трябва да мислим за опазване на околната среда и по тази причина неговата парламентарна група ще подкрепи на първо четене законопроекта. Но смятат, че е необходимо да бъде създадена работна група, която да прецизира съответни текстове, най-вече с оглед становището на Българска морска камара.
В преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предвижда и промяна в Кодекса на търговското корабоплаване, като се предлага отмяна на наказанието за капитан на кораб, който не изпрати или изпрати невярна информация за вида и обема на отпадъците - резултат от корабоплавателна дейност, намиращи се на борда на кораба.
