На 13 октомври отбелязваме Световния ден на тромбозата. Целта му е да фокусира общественото внимание върху това често пренебрегвано и непознато за много хора, а в същото време сериозно и налагащо спешни действия състояние. Провежда се на тази дата, защото тогава е роден немският лекар, патолог и антрополог – Рудолф Вирхов, който разработва концепцията и усъвършенства разбирането за тромбозата. Според последните научни проучвания рискът от тромбози след преболедуване от COVID-19 се увеличава, като е в пъти по-висок, отколкото след ваксиниране. Затова е важно да знаем какво всъщност представлява тромбозата и как да разпознаваме първите ѝ симптоми.
Отговор на тези и други въпроси по темата дава д-р Петя Кашукеева – специализант в отделение „Съдова хирургия“ на УМБАЛ „Канев“, гр. Русе, където за втора година се провежда инициатива по повод Световния ден на тромбозата под мотото „Очи отворени за тромбозата“.
Д-р Кашукеева се дипломира през 2020 г. в МУ-София, член на Българско национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангилогия, и European society of vascular surgery, стипендиант на Българския лекарски съюз за отличен успех, с над 20 публикации в български и международни научни издания.
Проф. Петров: По 20 хил. ваксинации на ден ще позволят отпускане на мерките по Коледа
Какво представлява тромбозата?
Тромбозата е процес, при който става формирането на съсирек, още известен като тромб, в лумена на кръвоносния съд. Този съсирек не позволява на кръвта да циркулира в кръвоносната система.
Това е процес, чрез който тялото ни се справя с различните наранявания. Например, когато се порежем на мястото на раната, се получава мрежа от фини фибринови нишки, в които червените кръвни клетки се оплитат и така това играе ролята на запушалка, която спира кървенето. Ако обаче това се получи на грешното място, то води до тежки последици за организма.
Колко вида тромбоза има?
В зависимост от това дали тромбозата се развива в артериалното или венозното русло, различаваме артериален и венозен тромбемболизъм. От своя страна венозният тромбемболизъм включва в себе си дълбоката венозна тромбоза и пулмоналната емболия.
Какво я предизвикава?
Причините могат най-просто да се разделят на вродени и придобити. Т.е. пациентите може да са родени с някакъв генетичен дефект, който да ги прави по-склонни към тромбоза, или да получат такава заради състояние, което се е появило в течение на техния живот. Антифосфолипидният синдром и тромбофилията са най-честите вродени причини за тромбоза. Имобилизацията, напредналата възраст, хирургичните интервенции, бременността, приемът на орални контрацептиви, затлъстяването, тютюнопушенето и някои автоимунни заболявания увеличават в пъти риска от венозен тромбемболизъм.
Защо е опасна?
Образуването на тромб в артериите или вените спира движението на кръвта. Когато имаме тромб в артерията, това не позволява на тъканите и органите след запушването да се „хранят“ и те загиват. Това може да доведе до загуба на крайник.
Венозните тромбози са с по-благоприятна прогноза. Ако тромбът е в дълбоката венозна мрежа, се получава силен оток и болка в крайника и е възможно част от тромба да попадне в белия дроб и да предизвика белодробно и сърдечно страдание. При запушване на повърхностните вени пациентите опипват вената като „шнур“, мястото е зачервено, топло и много болезнено.
Как да разберем навреме, че имаме подобни проблеми? Какви са симптомите?
Оток, внезапна болка, тежест, зачервяване, поява на рани и изстиване са симптоми, на които мигновено трябва да се обърне внимание. Пациентите често чакат „да им мине“, което доопълнително задълбочава проблема и прави решаването му трудно, а понякога и невъзможно. При някои от тези симптоми незабавно трябва да се потърси съдов хирург или ангиолог.
Кои са рисковите фактори?
Скорошна оперативна намеса, продължително залежаване, напреднала възраст, тютюнопушене, бременност, прием на орални контрацептиви, вирусни заболявания, затлъстяване, както и различни автоимунни заболявания, са сред най-честите причини за поява на тромбоза.
Кои са рисковите групи?
При артериалната тромбоза това са най-често хора над 50-годишна възраст със захарен диабет, артериална хипертония и висок холестерол, като тук мъжете имат превес над жените.
Друга рискова група са жени пушачки с наднормено тегло, които приемат орални контрацептиви.
Хората с разширени вени също трябва да внимават за зачервяване, уплътняване и болка по хода на някоя от разширените вени.
Италия спира ваксината на AstraZeneca при хора под 60 години след смъртта на тийнейджърка с първа доза от нея
Какви са начините за превенция?
Прием на поне 1,5 л вода на ден, движение и контрол на рисковите фактори като диабет, високо кръвно и висок холестерол.
Как влияе COVID-19 на кръвосъсирването?
Темата COVID-19 е изключително популярна в момента. Ежедневно в нашата практика срещаме пациенти с COVID-19 инфекция и тромбози в артериите, вените или и в двата съдови басейна едновременно. Това се получава поради увеличена продукция на белтъка фибрин, дехидратация, залежаване, както и от факта, че SARS-CoV-2 се захваща за рецептори по повърхността на клетките, които тапицират съдовете отвътре и така ги уврежда, като активира каскада от събития, които водят до тромбоза.
Трябва ли пациенти, предразположени към тромбообразуване да се ваксинират?
Категорично ДА. Това трябва да се случи след консултация със специалист и внимателно да се обяснят ползите и рисковете от ваксината. На пазара има няколко различни ваксини и при всяка от технологиите рискът от тромбоза е различен. Независимо това ваксинацията остава единственият ефективен начин за превенция на тежко протичане на болестта.
В нашето отделение от март 2020 г. няма нито един приет пациент с тромбоза след ваксинация, но ежедневно извършваме операции на пациенти с COVID-19 и тромбози, което е изключително тревожна тенденция. Резултатите са лоши и често тези пациенти губят крайник или живота си.
Изключително тъжно е, че въпреки лесния достъп до ваксини сме на дъното на класацията, докато други държави вече премахват всички ограничителни мерки. Призовавам хората да се информират лично за рисковете и ползите от ваксините и да направят личния си избор, а не да се доверяват на „експерти“ в социалните мрежи.
Ваксинирайте се
Отговор на тези и други въпроси по темата дава д-р Петя Кашукеева – специализант в отделение „Съдова хирургия“ на УМБАЛ „Канев“, гр. Русе, където за втора година се провежда инициатива по повод Световния ден на тромбозата под мотото „Очи отворени за тромбозата“.
Д-р Кашукеева се дипломира през 2020 г. в МУ-София, член на Българско национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангилогия, и European society of vascular surgery, стипендиант на Българския лекарски съюз за отличен успех, с над 20 публикации в български и международни научни издания.
Проф. Петров: По 20 хил. ваксинации на ден ще позволят отпускане на мерките по Коледа
Какво представлява тромбозата?
Тромбозата е процес, при който става формирането на съсирек, още известен като тромб, в лумена на кръвоносния съд. Този съсирек не позволява на кръвта да циркулира в кръвоносната система.
Това е процес, чрез който тялото ни се справя с различните наранявания. Например, когато се порежем на мястото на раната, се получава мрежа от фини фибринови нишки, в които червените кръвни клетки се оплитат и така това играе ролята на запушалка, която спира кървенето. Ако обаче това се получи на грешното място, то води до тежки последици за организма.
Колко вида тромбоза има?
В зависимост от това дали тромбозата се развива в артериалното или венозното русло, различаваме артериален и венозен тромбемболизъм. От своя страна венозният тромбемболизъм включва в себе си дълбоката венозна тромбоза и пулмоналната емболия.
Какво я предизвикава?
Причините могат най-просто да се разделят на вродени и придобити. Т.е. пациентите може да са родени с някакъв генетичен дефект, който да ги прави по-склонни към тромбоза, или да получат такава заради състояние, което се е появило в течение на техния живот. Антифосфолипидният синдром и тромбофилията са най-честите вродени причини за тромбоза. Имобилизацията, напредналата възраст, хирургичните интервенции, бременността, приемът на орални контрацептиви, затлъстяването, тютюнопушенето и някои автоимунни заболявания увеличават в пъти риска от венозен тромбемболизъм.
Защо е опасна?
Образуването на тромб в артериите или вените спира движението на кръвта. Когато имаме тромб в артерията, това не позволява на тъканите и органите след запушването да се „хранят“ и те загиват. Това може да доведе до загуба на крайник.
Венозните тромбози са с по-благоприятна прогноза. Ако тромбът е в дълбоката венозна мрежа, се получава силен оток и болка в крайника и е възможно част от тромба да попадне в белия дроб и да предизвика белодробно и сърдечно страдание. При запушване на повърхностните вени пациентите опипват вената като „шнур“, мястото е зачервено, топло и много болезнено.
Как да разберем навреме, че имаме подобни проблеми? Какви са симптомите?
Оток, внезапна болка, тежест, зачервяване, поява на рани и изстиване са симптоми, на които мигновено трябва да се обърне внимание. Пациентите често чакат „да им мине“, което доопълнително задълбочава проблема и прави решаването му трудно, а понякога и невъзможно. При някои от тези симптоми незабавно трябва да се потърси съдов хирург или ангиолог.
Кои са рисковите фактори?
Скорошна оперативна намеса, продължително залежаване, напреднала възраст, тютюнопушене, бременност, прием на орални контрацептиви, вирусни заболявания, затлъстяване, както и различни автоимунни заболявания, са сред най-честите причини за поява на тромбоза.
Кои са рисковите групи?
При артериалната тромбоза това са най-често хора над 50-годишна възраст със захарен диабет, артериална хипертония и висок холестерол, като тук мъжете имат превес над жените.
Друга рискова група са жени пушачки с наднормено тегло, които приемат орални контрацептиви.
Хората с разширени вени също трябва да внимават за зачервяване, уплътняване и болка по хода на някоя от разширените вени.
Италия спира ваксината на AstraZeneca при хора под 60 години след смъртта на тийнейджърка с първа доза от нея
Какви са начините за превенция?
Прием на поне 1,5 л вода на ден, движение и контрол на рисковите фактори като диабет, високо кръвно и висок холестерол.
Как влияе COVID-19 на кръвосъсирването?
Темата COVID-19 е изключително популярна в момента. Ежедневно в нашата практика срещаме пациенти с COVID-19 инфекция и тромбози в артериите, вените или и в двата съдови басейна едновременно. Това се получава поради увеличена продукция на белтъка фибрин, дехидратация, залежаване, както и от факта, че SARS-CoV-2 се захваща за рецептори по повърхността на клетките, които тапицират съдовете отвътре и така ги уврежда, като активира каскада от събития, които водят до тромбоза.
Трябва ли пациенти, предразположени към тромбообразуване да се ваксинират?
Категорично ДА. Това трябва да се случи след консултация със специалист и внимателно да се обяснят ползите и рисковете от ваксината. На пазара има няколко различни ваксини и при всяка от технологиите рискът от тромбоза е различен. Независимо това ваксинацията остава единственият ефективен начин за превенция на тежко протичане на болестта.
В нашето отделение от март 2020 г. няма нито един приет пациент с тромбоза след ваксинация, но ежедневно извършваме операции на пациенти с COVID-19 и тромбози, което е изключително тревожна тенденция. Резултатите са лоши и често тези пациенти губят крайник или живота си.
Изключително тъжно е, че въпреки лесния достъп до ваксини сме на дъното на класацията, докато други държави вече премахват всички ограничителни мерки. Призовавам хората да се информират лично за рисковете и ползите от ваксините и да направят личния си избор, а не да се доверяват на „експерти“ в социалните мрежи.
Ваксинирайте се
