Проф. Петров: По 20 хил. ваксинации на ден ще позволят отпускане на мерките по Коледа

Проф. Петров: Ако се правят по 20 хиляди имунизации на ден, най-вероятно около Коледа ще имаме такова ниво на защита, което ще позволи напълно отпускане на мерките, както направиха здравните власти в Дания, например. Това е моят личен призив.

На 29 септември отбелязваме Световния ден на сърцето. Неговата цел е да фокусира вниманието на обществеността върху сериозния проблем, който представляват сърдечно-съдовите заболявания. От години те са сред най-честите причини за заболяемост и преждевременна смърт сред населението в световен мащаб. Дали това продължава да важи и за България и доколко пандемията от COVID-19 усложни ситуацията за хората със сърдечно-съдови заболявания попитахме един от най-изявените експерти по кардиология у нас - проф. д-р Иво Петров. Той е преподавател, иноватор и пионер в областта на инвазивната кардиология и ендоваскуларната терапия.

Приносът му за развитието на кардиологията на национално и международно ниво е огромен. За пръв път в света той имплантира ендопротеза при аортна аневризма и дисекация при дете и е първият, който въвежда в родната практика извършване на ренална денервация при резистентна хипертония, както и ендоваскуларно лечение при хронична цереброспинална венозна недостатъчност, Мей-Търнър синдром и др. Извършва първата процедура каротидно стентиране и тромбекстракция на съдове на мозъка за лечение на мозъчен инсулт, а през 2018 г. – прави първата в страната операция по имплантиране на MitraClip на 83-годишен пациент с митрална стеноза. В международен мащаб проф. Петров е пионер за имплантиране на бифуркационни стентове при сложна патология на артериите на сърцето, съобщават от Министерството на здравеопазването.

Проф. Петров, продължават ли сърдечно-съдовите заболявания да бъдат една от водещите причини за смъртност в България?

За съжаление, у нас сърдечно-съдовите заболявания не са една от, а категорично - водещата причина за смърт и то не само от групата причини, свързани със здравето, а изобщо по отношение на смъртността като цяло – тази, която е следствие на катастрофи, катаклизми, земетресения и др. Между 60 и 65% от общата смъртност се дължи на сърдечно-съдови заболявания, като този показател е почти два пъти по-висок от средния за Европа. Това означава, че въпреки, че тези заболявания продължават да бъдат голям проблем и в европейските страни, в България този проблем е изключително сериозен.

На какво се дължи това?

Считам, че това се дължи най-вече на липсата на превенция. Съвсем актуална, бих казал, новина от вчера, 28 септември, е призивът на Европейското дружество на кардиолозите да се действа глобално, на европейско равнище, за намаляване на разпространението на смъртността от сърдечно-съдови заболявания, като това включва четири основни компонента, а именно превенция, ранна диагностика, ранно лечение и рехабилитация. Може би една от основните причини сърдечно-съдовите заболявания да продължават да бъдат основна причина за смъртността у нас е липсата на систематична превенция като на национална стратегия за целенасочено ограничаване на сърдечно-съдовите заболявания, както са направили, например, страни като Финландия, Дания, Белгия и др. При тях проблемът със сърдечно-съдовите заболявания също е бил съществен. Превантивната стратегия обаче не само в тези, но и в много други държави, е доказала, че ограничаването на рисковите фактори сред населението води до много добри резултати. А рисковите фактори са известни до болка. Това са тютюнопушенето, наднорменото тегло, обездвижването, високите нива на холестерола, късно диагностицираният диабет, артериалната хипертония. Изброените са коригируеми. Разбира се, има и такива рискови фактори като генетичните, които не могат да се променят. Такава е например фамилната хиперхолестеролемия, но дори и при тези пациенти, когато те са обхванати навреме, рискът може да бъде намален. В момента разполагаме с изключително ефикасни и надеждни средства, с които това се постига. Така че, най-важна е навременната профилактика, която да бъде национална стратегия. Доказано е многократно, че и от фармакоикономическа гледна точка превантивните стратегии са значително по-изгодни за обществото. Затова усилията на институционално ниво трябва да са насочени в тази посока. По отношение на диагностиката и лечението имаме успехи, но от гледна точка на превенция и след това - на рехабилитация, сме много назад от „модерните“ страни.

А как можем да обърнем тази статистика?

С национално отговорно поведение на всички нива – институции, неправителствени организации, индивидуално поведение, но не трябва да се действа хаотично, спорадично. Всичко, което изброих, трябва да касае всички сегменти и сектори и да бъде наистина систематична и целенасочена стратегия, която да се изпълнявана безпрекословно, без значение кой и кои са на власт от политическа гледна точка. Това трябва да бъде стратегия за спасяване на нацията. Де факто е и една от възможностите за преодоляване на демографската катастрофа, която изживяваме у нас. Трябва да направим всичко възможно тази тенденция да бъде спряна.

Как се отразяват различните варианти на SARS-CoV-2 на хората със сърдечно-съдови заболявания?

Всъщност COVID-19 - вирусът и съответно пандемията, изостриха проблема сърдечно-съдови заболявания не само в България, но и в световен мащаб. Най-вече в Европа и Северна, донякъде и Латинска Америка, тези болести са много съществен проблем, върху COVID-19 инфекцията акцентира. Не случайно още при първата вълна преди година и половина се алармира, че смъртността от сърдечно-съдови заболявания се е увеличила. Първо излязоха данни от САЩ, а след това и от Европа. Имаше много причини за това. Едната беше, че до голяма степен хората се бяха уплашили от самата инфекция и по-късно достигаха до експертните екипи, които се справят с потенциално фаталните остри сърдечно-съдови усложнения. Друга причина беше, че самата COVID-19 инфекция изостря сърдечно-съдовите проблеми и дестабилизира изходно стабилни синдроми по механизма на бурното възпаление. Всичко, което касае тромбообразуване, възпалителна компонента, която предизвиква както миокардити, така и миокарден инфаркт, белодробни емболии и мозъчни инсулти - всичко това, за съжаление, се акцентира много по време на COVID-19 вълните.

Кое е по-безопасно за хората със сърдечно-съдови заболявания – да преболедуват коронавирусната инфекция или да се ваксинират срещу нея?

Въпросът е изключително актуален и още повече в контекста на публикациите, които бяха публикувани в престижни списания като British Medical Journal и Journal of American medical association. В тези две списания излязоха категорични сравнителни данни от милиони пациенти. Едно от проучванията беше проведено сред 1 млн. ваксинирани спрямо 1 млн. преболедували. Изследваха се както иРНК ваксини, така и векторни ваксини. Доказаха се няколко много важни неща. Първо – доказа се както в проучването от Великобритания, така и от американското проучване, което се базира на данни на ветеранската администрация, че в много малка степен ваксините увеличават риска от тромбообразуване, от миокардити, от дълбока венозна тромбоза, но това, което се наблюдава е увеличение на този риск в рамките на няколко процента – между 1,5 до 5% при ваксиниране. Но, същият риск се увеличава многократно, в пъти, при преболедуване. Например, специално за „АстраЗенека“ в проучването, което беше публикувано в British Medical Journal, се посочват сравнителни данни от 1 млн. ваксинирани спрямо 1 млн. преболедували. Тези категорични данни почиват на много сериозни доказателства върху огромен брой пациенти и тъй като представителността на извадката е огромна, можем да ѝ имаме пълно доверие. Показателят за увеличението на риска спрямо базовото ниво е приблизително 1,5% при ваксиниране и е 13,5 – при преболедуване, което е 13 пъти нарастване на риска от тромбообразуване при преболедуване спрямо миниатюрно нарастване на риска при ваксинация. Изводът е повече от ясен и той е, че трябва да се ваксинираме. Това е отговорното поведение.

Има ли препоръки за ваксината, с която да се имунизират хората със сърдечно-съдови заболявания?

Не съм срещал такива препоръки, т. е. всички ваксини, които са регистрирани в Европейския съюз от Европейската агенция по лекарствата, са преценени, че са подходящи за цялото таргетно население. Както знаем, някои от ваксините получиха индикация и за деца над 12 г. Така или иначе основните рискови групи, каквито са възрастното население, лекарите, учителите, хората със сърдечно-съдови заболявания, категорично е добре да се възползват от всяка една от ваксините, която е одобрена за употреба на европейско ниво. Така че, поне ние, кардиолозите, в нашата практика нямаме предпочитания към някоя от тях.

Вие ваксинирахте ли се и коя беше причината?

Аз бях между първите, които се ваксинираха веднага, когато стана възможно. Нашата болница влезе в полезрението на ваксинационния процес и аз бях първият в нея, който се ваксинира. Въпреки че сега не е толкова важна третата доза, искам да Ви кажа, че повечето от нас, които получихме първата и втората доза през месеците февруари и март, най-вероятно този петък - 6 месеца след втората доза, ще си сложим и трета доза, защото отново попадаме в таргетната рискова група. Срещаме се ежедневно със стотици пациенти. Не знаем кои от тях са позитивни и кои не са. В този смисъл рискът за нас самите е голям, но е голям и рискът ние да заразяваме други хора, ако сме носители на вируса. Така че, това да се ваксинираш навреме е двойна отговорност – спрямо собственото здраве и спрямо потенциално уязвимите от твое заразяване пациенти.

Какъв призив ще отправите към хората, които не вярват на ваксините?

Призивът е, че трябва да се действа според данните. Трябва да се базираме на публикациите, които почиват на сериозни проучвания. Това е т. нар. медицина на доказателствата, тя до момента ни убеждава, че трябва да се ваксинираме. Така можем да постигнем ефекта в страни като Дания, Унгария, Португалия - над 60% ваксинално покритие и съответно около 20% преболедували. Това прави над 80% защитени хора от цялото население. По този начин не само се намалява рискът от заболяване, но най-вече както показаха и данните, които дойдоха от Израел и Великобритания, се намалява рискът от смърт при пациентите, които са ваксинирани. Това означава, че дори и да не са на 100% предпазени от заразяване, категорично се намаляват процентите на смъртността. Ваксинирането е наистина национално отговорно поведение за всеки един от нас. Можем да постигнем това, което тези държави са постигнали, и то относително бързо. Ако се правят по 20 хиляди имунизации на ден, най-вероятно около Коледа ще имаме такова ниво на защита, което ще позволи напълно отпускане на мерките, както направиха здравните власти в Дания, например. Това е моят личен призив.