Общите усилия на всички партии в българския парламент през следващите два месеца ще са от решаващо значение за приключването на предприсъединителния процес на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през 2026 година. Този призив отправи Матиас Корман, генерален секретар на ОИСР, в рамките на публична лекция на тема "България по пътя към членство в ОИСР", която изнесе в Аула Магна на Софийския университет "Св. Климент Охридски" днес.
Събитието беше част от работното посещение на Матиас Корман в България и беше организирано от Дипломатическия институт към министъра на външните работи на Република България, съвместно с Министерството на външните работи на Република България и СУ "Св. Климент Охридски" в сътрудничество със Стопанския факултет на университета.
Рая Назарян: България иска да приключи присъединяването към ОИСР през 2026 г.
Обръщайки се към парламентарните сили, Матиас Корман определи съвместните им усилия през тези два месеца като изцяло в интерес на България. Генералният секретар на Организацията изтъкна, че страната е набрала солидна инерция по пътя си към членство в ОИСР, която се надява да се запази и след предстоящите предсрочни избори, на фона на широката политическа подкрепа в Народното събрание по въпроса за присъединяването на страната към ОИСР.
„Заедно с представителите на правителството на България ние продължаваме работата по цялостното приключване на предприсъединителния процес към ОИСР в рамките на тази календарна година,“ заяви отново той. „Даваме си сметка, че сегашното правителство е в оставка и предстоят избори през идните месеци, но и ценим високо непрекъснатите усилия по напредъка на страната към членство в ОИСР на няколкото последователни правителства в предходните 4 години в стремежа си да поставят България във възможно най-изгодната позиция за членство,“ изтъкна Корман. Тук той открои и постигнатото през последните 12 месеца, което, по думите му, му дава увереност, че набраната инерция няма да се загуби.
Корман добави, че от ОИСР очакват напредък в пет области, в които техническият преглед още не е приключил. Първата сфера е в областта на мерките срещу корупцията, като постигнатото от България по темата се очаква да бъде разгледано на пленарно заседание през март.
Втората сфера е по линия на корпоративните органи в държавно контролираните дружества, като оценката ще приключи щом България изпълни ключовите препоръки на ОИСР при назначаването на ръководни кадри, прилагането на международните финансови стандарти от всички големи държавно контролирани дружества и др.
Третата сфера е в управлението на отпадъците, като ще се пристъпи към оценка след приемането от Народното събрание на България на поправките в Закона за управление на отпадъците, съответстващи на правните изисквания на ОИСР при повторната употреба и рециклиране на опаковки от напитки.
Петкова: Правителството в оставка запази стабилни публичните финанси на страната
В областта на инвестициите, съгласно препоръките на ОИСР, България осъществи няколко реформи, но не всичко е свършено, така че Комитетът за инвестиции да има основание да пристъпи към заключения по прегледа.
Петата сфера е в публичното управление, където е нужен напредък за подобряване на ефективността и ефикасността на правосъдието чрез изменение на Закона за съдебната власт и съобразяване с препоръките за обществена почтеност и антикорупция, включващи засилване на надзора върху финансирането на политически кампании и приемането на Закон за лобизма.
„Напредъкът на България по пътя ѝ на присъединяване внася широка и силна инерция в реформирането на страната, включително с установяването на по-независими и силни органи в областта на конкуренцията, в укрепването на антикорупционните политики, и в мерките за насърчаване на принципите на отговорно бизнес поведение при мултинационалните бизнес операции,“ изтъкна в лекцията си Матиас Корман.
Желязков и генералният секретар на ОИСР представиха икономическия преглед на България за 2025 г.
Според него всички доказателства сочат, че извървяваният предприсъединителен процес от всяка една страна и членството ѝ впоследствие в ОИСР водят до подобряване на инвеститорското доверие, ускоряват се положителните и печеливши структурни реформи, подобрява се пазарната конкуренция, отключват се производителността и икономическият растеж, като се постига и устойчиво покачване на доходите и подобряване на жизнения стандарт.
Матиас Корман припомни, че пътешествието, както той го нарече, на България към членство в ОИСР започна през януари 2022 година, малко след като заема поста на генерален секретар на Организацията през юни 2021 година. Оттогава екипите на 25 комитета на ОИСР са осъществили и приключили успешно своя преглед върху законодателството, политиките и практиките в редица сфери. Сред приключилата техническа работа той изтъкна тази в областите фискална и парична политика, образование, конкуренция, здравеопазване, селско стопанство и рибарство, статистика, заетост и социална политика и др.
Карадимов: Присъединяването на България към ОИСР е ключов национален приоритет
В своята лекция Матиас Корман определи ОИСР като уникална международна организация, в която страните членки са обединени около пазарно ориентирани и демократични принципи, преследващи споделени ангажименти към основана на ценности международна политика и практики за постигане на по-голямо благоденствие.
Той открои, че Организацията е и платформа за мултинационален диалог между членовете и страните партньори по целия свят. Тя предоставя препоръки за политики и стандарти в широк спектър от области. По думите му членовете на ОИСР споделят ангажимента за опазване на индивидуалната свобода, демокрацията, върховенството на закона, човешките права и основаните на пазарните отношения икономически принципи.
Той припомни, че днес ОИСР е наследник и приносител на наследството на своя предшественик - Организацията за европейско икономическо сътрудничество, създадена през 1948 година с цел следвоенното икономическо възстановяване на Западна Европа, която има роля в европейската интеграция такава, каквато познаваме днес.
От своя страна Георгиев заяви, че „присъединяването на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, след като станахме част от Шенген и Еврозоната, не е просто технически процес или външнополитическа цел, а стратегически избор за бъдещето на нашата страна, за начина, по който управляваме икономиката си, институциите си и обществените си политики, за утвърждаването ни като модерна и просперираща държава с демократично общество и развита пазарна икономика“.
Георг Георгиев изтъкна целенасочената работа на правителството за постигането на бърз напредък по този значим външнополитически приоритет на страната ни. По думите му България е поела необратимо и категорично по този път с ясната решимост да го извърви докрай, независимо от трудностите и предизвикателствата, съпътстващи всеки присъединителен процес.
АОБР: Фокусът на бизнеса през 2026 г. е върху икономическата стабилност и ускорения растеж
На тази цел бяха подчинени усилията на редица български правителства, които приеха като своя надпартийна кауза страната ни да се утвърди като предвидим и надежден партньор в глобалната икономическа общност, посочи още министърът. Първият ни дипломат изказа удовлетворение и от инициативата на България да бъде домакин на Глобалната среща на върха на ОИСР за уменията през 2028 г., което по думите му е още едно потвърждение за силния ни и дългосрочен интерес към сътрудничеството с ОИСР по тази важна тема.
Министър Георгиев заяви, че присъствието на генералния секретар на ОИСР е ясен знак за високото ниво на сътрудничество и за личния ангажимент към процесите на разширяване и утвърждаване на Организацията като глобална общност от 38 държави от пет континента, обединени от споделени ценности – демокрация, добро управление и устойчива, приобщаваща икономика. Оценяваме високо визията за разширяване на Организацията и приобщаването на повече държави към по-добри стандарти за управленски политики, а оттам – и към по-добър и качествен живот, допълни първият ни дипломат.
Председателският съвет на Икономическия и социален съвет също проведе среща с генералния секретар на Организацията за икономическо развитие и сътрудничество Н.Пр. Матиас Корман и неговия екип. Разговорът беше посветен на напредъка на страната по пътя към членство в ОИСР, ключовите икономически и социални реформи и ролята на организираното гражданско общество в този процес. Генералният секретар на ОИСР очерта текущия етап от процедурите по присъединяване, като подчерта значението на финалната фаза на техническите прегледи от Комитета за преглед на икономиката и развитието.
Председателят на ИСС Зорница Русинова представи мисията на Съвета да отстоява позицията на организираното гражданско общество и да търси баланса между работодатели, синдикати и граждански организации така, че постигнатият консенсус да служи като стабилна основа при изработването на държавните политики.
ОИСР: Изкуственият интелект може да попречи на умението за учене
Тя подчерта, че членството на България в ОИСР е дългосрочен приоритет. Голяма част от актовете на ИСС досега и заложените дейности в плана за 2026 г., са насочени към предстоящите реформи в страната с цел да се допринесе с експертиза и да се изрази консенсусната позиция на трите групи в Съвета по ключови обществени теми. Тя припомни, че още преди две години ИСС прие резолюция в подкрепа на членството, аргументирана с доказаните ползи от участието в ОИСР: стимулиране на икономическия растеж, по-висок жизнен стандарт, стабилна заетост и доходи, фискална устойчивост и по-ефективни публични политики, основани на достъп до надеждни данни и международна експертиза.
Подчертано беше и активното участие на ИСС в подпомагането на реформите чрез експертни предложения и последователна подкрепа за усилията на правителството за изпълнение на критериите за членство.
Заместник-председателят на ИСС от група „Работодатели“ Мария Минчева постави акцент върху гледната точка на бизнеса. Според нея процесът на присъединяване е възможност за модернизация на регулаторната рамка и ускоряване на социално-икономическата конвергенция. Тя очерта конкретни приоритети за работодателите, сред които реформата на пенсионната система и мултифондовете, обвързването на възнагражденията в публичния сектор с производителността и необходимостта от яснота около модела на националната депозитна система, така че да се гарантира предвидимост и баланс на интересите.
Заместник-председателят от група „Синдикати“ Пламен Димитров подчерта значението на образованието, квалификацията, изграждането на умения и индустриалната политика. Той посочи, че синдикатите разглеждат икономическата интеграция като фактор за повишаване на доходите и покупателната способност, но изрази тревога от индустриалния спад и загубата на работни места в сектора. По думите му е необходим нов импулс за индустрията чрез целенасочена стратегия и инвестиции в дигитални умения, както и по-тясна връзка между образованието и потребностите на икономиката — посока, по която ИСС вече е формулирал конкретни препоръки.
Заместник-председателят на ИСС от група „Граждански организации“ Богомил Николов насочи вниманието към социалните измерения на зеления и дигиталния преход. Той подчерта, че тези трансформации носят реални ползи, но и социална цена, поради което е важно политиките да гарантират, че никоя група няма да бъде изоставена. Акцент беше поставен и върху въпросите за личната неприкосновеност, сигурността и доверието в дигиталната среда.
В хода на дискусията беше представена и работата на ИСС по ключови теми, включително цялостен анализ на пенсионния модел, разглеждащ трите му стълба и изграден върху балансиран диалог между работодатели, синдикати и граждански организации. Анализът служи като експертна пътна карта за бъдещи реформи. Подчертано беше и продължаващото усилие за адаптиране на образованието към нуждите на бизнеса и индустрията.
В заключение генералният секретар на ОИСР Матиас Корман изрази признателност за активния принос на ИСС в процеса и отбеляза значението на темите, по които Съветът работи, за устойчивото икономическо и социално развитие на България.
