Отношенията с ЕК са важен стимул за ускоряване на диалога за съдебната реформа в България, но е важно, че всички в съдебната система приемат вече този процес като неизбежен. Коментарът е на съдия Мирослава Тодорова. В интервю за Дарик бившият председател на Съюза на съдиите подчерта, че успехът на реформата е ако заложените в стратегията комплекс от мерки се случат едновременно и заедно.
„Докато текат разговорите за стратегията, се случват непрекъснато факти, които са неопровержимите доказателства за нейната неизбежност. В едната част стратегията, която е зрял, компетентен и смел документ, съдържа мерки, които са спешен отговор. Както се казва на езика на правото, ние сме в ситуацията на крайна необходимост. Хората в съдебната система не могат да се правят, че не забелязват какво случва. Това касае и съда, и ръководството на прокуратурата, и следователите. Скандалите ескалират. Ако няма последици, това е девалвация, което е нетърпимо за една демократична държава. Според мен вече на всички им е ясно, че това е неизбежно. Като че ли вече има и политически консенсус, освен професионалния, който беше заявен тази седмица. Може би трябва да се поздравим. Все още има път напред, така че не бива и да се успокояваме, но при всички положения можем да кажем, че първия етап го минахме. Ако през март Министерството на правосъдието изпълни ангажимента си и представи законопроекта за обсъждане, това означава, че още следващата година може вече да имаме нормативната основа за провеждане на сериозната реформа", коментира съдия Тодорова.
Тя отбеляза, че сега трябва да се следи и поведението на Висшия съдебен съвет по последните скандали, свързани със случайния ред на разпределението на делата, с действията на прокуратурата и с назначенията от последните дни.
От реакцията на ВСС според нея ще проличи дали намерението на кадровиците да работят за реформа е искренно или лицемерно.
Тодорова защити идеята съветът да не бъде постоянно действащ орган: „Стигнахме предела на обществената непоносимост и недоверие, което налага да се вземат мерки в спешен порядък. Мисля, че ВСС трябва да се вслуша в съвета на специалистите - как точно трябва да се изработи този софтуер, с независими изпълнители. Не могат да бъдат отхвърлени и техните доводи, които са технически обосновани, няма смисъл да се прави версия номер 5 на един компрометиран софтуер. Тази седмица и с кадровите решения на ВСС се вижда, че поражда същото недоверие, какъвто беше ефектът и от кадровата дейност на предишния ВСС. Как да се направи така, че следващият ВСС да бъде различен - това би могло да стане, като се промени и другата съществена част на неговия модел в момента, да не е постоянно действащ, защото сега, когато е постоянно действащ ВСС, много малко са добрите специалисти, които искат да станат членовете във ВСС. Това означава, че има опасност да се преквалифицират, а не искат да бъдат само администратори".
