Конституционният съд (КС) реши, че председателят на парламента няма правомощие да преценява дали е допустимо произвеждането на национален референдум и да отклонява предложение. Това съобщиха от пресслужбата на КС.
Конституционният съд се произнесе днес с тълкувателно решение по конституционното дел и реши, че „председателят на Народното събрание няма правомощие да преценява установените в закон изисквания, при които е допустимо произвеждането на национален референдум, и да отклонява предложение, направено от субект, овластен със закон", посочват от съда и добавят, че това правомощие принадлежи единствено на Народното събрание.
В мотивите се посочва, че според Конституцията народът е единствен източник на държавната власт и тя се осъществява от него непосредствено или чрез предвидените в Конституцията органи. Следователно никой народен представител и в частност председателят на Народното събрание не разполага с право еднолично да осъществява власт и да решава въпроси, които основният закон е възложил единствено на колективния орган, излъчен от избирателите и осъществяващ властта от тяхно име. Това се отнася и до правомощието на парламента да взема решение за произвеждане на национален референдум, посочват от Конституционния съд.
Съдът смята, че изключителното правомощие на парламента да приеме решение за произвеждане на референдум по естеството си предполага изключителната негова компетентност да преценява всички предвидени в закона изисквания относно допустимостта на произвеждане на такъв, каквито са въпросите, които могат да се разрешават чрез национален референдум, когато парламентът е сезиран от оправомощените за това по закон субекти. Тази преценка според КС е въпрос не просто на процедура, а на конституционна компетентност.
За разлика от актовете на Народното събрание, които подлежат на контрол за конституционност, едноличните актове на неговия председател са изключени от този контрол, което е отчетено и в определението по допускане на искането на президента, отбелязват от съда.
По тази причина издаването на едноличен акт на председателя на парламента, с който по същество се възпрепятства упражняването на изключителната конституционна компетентност на общонационалното представително учреждение, е нетърпимо от гледна точка на основния закон, защото на практика заобикаля установения ред за контрол върху актовете на Народното събрание. В резултат на това се осуетява възможността за проверка относно съответствието с принципите и разпоредбите на Конституцията, а това рискува да постави под съмнение и дори да лиши от съдържание нейното върховенство при упражняване на държавната власт.
В заседанието участваха 12 конституционни съдии. Решението е прието с 11 гласа и едно особено мнение – на съдия Борислав Белазелков. Съдиите Атанас Семов и Соня Янкулова са изложили становища. Становището на съдия Атанас Семов и особеното мнение на съдия Борислав Белазелков ще бъдат публикувани на сайта на Конституционния съд по-късно, добавят от съда.
На 9 май президентът Румен Радев направи извънредно изявление. Той съобщи, че ще внесе предложение в Народното събрание за провеждане на национален референдум, чийто въпрос да звучи така: "Съгласни ли сте България да приеме еврото през 2026 година?". Мотивите му бяха, че след по-малко от месец ще бъде обявен извънредният доклад за готовността на България за еврозоната, но в българското общество все още няма консенсус за нито за готовността ни, нито за датата на приемане.
Припомняме, че Радев внесе предложението си в НС на 12 май, а въпросът бе формулиран така - "Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута евро през 2026 г.?". Президентът подчерта, че въпросът му е свързан с времевата рамка на присъединяването ни към еврозоната, а не е „за“ или „против“ и че така ще се даде думата на хората и ще позволи да се чуят всички аргументи.
Председателят на НС Наталия Киселова обаче върна предложението, тъй като според нея не е в съответствие с чл. 5, ал. 4, във връзка с чл. 4, ал. 3 и чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България и че предложението на държавния глава и мотивите към него не са съобразени с Мотивите и диспозитива на Решение № 3 на Конституционния съд от 2024 г. по к. д. № 13/ 2023 г. Иначе казано не стигна до разглеждане от депутатите.
В края на май тази година Конституционният съд образува дело по искането на президента Радев. Докладчик по делото бе съдия Красимир Влахов.
Държавният глава сезира КС за задължително тълкуване на Конституцията и обявяване за нищожен отказа на председателя на НС Наталия Киселова да постави за разглеждане от парламента предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос: "Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута "евро" през 2026 г.?".
Радев поиска Конституционният съд да даде задължително тълкуване на следните въпроси: "Задължено ли е Народното събрание да се произнесе по предложение за произвеждане на национален референдум, направено от конституционен орган, овластен в закон?" и "Съобразно конституционните си правомощия разполага ли председателят на Народното събрание с компетентност да преценява изискванията, при които е допустимо произвеждане на национален референдум, като отклонява предложение, направено от конституционен орган, овластен в закон".
