Конституционният съд не успя да вземе решения за кадровите правомощия на министъра на правосъдието. Поради невъзможност нито едното от становищата да събере минималния брой от 7 гласа, КС отхвърля искането за отмяна на правомощията като противоконституционни и те остават в досегашния си вид. В мотивите си към решението съдът излага и двете становища.
Според шестима от конституционните съдии кадровите правомощия на правосъдния министър трябва да останат в Конституцията. Те съществуват в Конституцията вече 8 години и по тях Конституционният съд се е произнасял вече два пъти – през 1999 г. и през 2002 г., като не са били отменени.
Още през 1999 г. КС сочи, че тези правомощия не нарушават принципите на разделението на властите и независимостта на съдебната власт. Освен това, независимо че министърът прави предложенията, те се решават и гласуват от Висшия съдебен съвет с тайно гласуване, в което министърът на участва.
Според други четирима от съдиите кадровите правомощия на правосъдния министър трябва да се отменят. Според тях дори самият факт на предложението вече съставлява намеса на изпълнителната в съдебната власт. По този начин практически се обезсмисля и въведеното в Закона за съдебната власт конкурсно начало при назначаване на магистратите, което е елемент от утвърждаването на правовата държава. Нещо повече, тъй като правомощията на министъра произтичат от нормативен акт от по-висока степен - Конституцията, той би могъл да прави предложения без да се съобразява със изискванията на закона за задължително провеждане на конкурс при назначаване на магистрати. Това нарушава установения от Конституцията баланс между властите и нарушава независимостта на съдебната система.
Съдия Маргарита Златарева счита, че трябва да се отмени единствено правото на министъра да прави кадрови предложения за съдии и прокурори от върховните съдилища и върховните прокуратури.
