На свое заседание на 28 май 2026 г. Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искането на тричленен състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на §5, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. (обн. ДВ, бр. 26 от 2025 г., посл. изм. и доп. бр. 83 от 2025 г.). Докладчик по дело №9/2026 г. е съдия Невин Фети.
В заседанието участваха 11 конституционни съдии. Определението е прието с 8 гласа „за“.
Определението е подписано със становище на съдия Атанас Семов.
Определението е подписано с особено мнение от съдиите Невин Фети и Десислава Атанасова, както и с особено мнение от съдия Орлин Колев.
Припомняме, че казусът се върти около финансово натоварване на бизнеса с концесии, което държавата въведе извънредно чрез Закона за държавния бюджет за 2025 г., и по-конкретно – въвеждането на нова „годишна вноска“ за 2025 г. за концесионерите, които добиват подземни богатства (напр. метални руди, въглища, строителни материали, нефт, газ и др.).
Какво точно гласи оспорваната разпоредба (§5, ал. 1)?
Държавата задължава фирмите, които имат действащи договори за добив на подземни богатства към края на 2024 г., да платят извънредна „годишна вноска“ за 2025 г.
Размерът на тази вноска е равен на сбора от договореното концесионно възнаграждение за 2024 г. плюс всички други дължими данъци и такси по доставката. Тя трябва да се плати на четири равни тримесечни вноски по сметка на Министерството на енергетиката.
Върховните съдии виждат няколко сериозни нарушения на основния закон на страната ни:
Скрит нов данък/такса без ясна природа: Текстът налага допълнително финансово задължение, което законът нарича "вноска", но то реално има характер на данък или принудително вземане. Конституцията изисква данъците и таксите да се установяват само със закон и да са напълно предвидими, а не да се маскират под формата на "вноски" в преходни разпоредби.
Нарушаване на правовата държава и предвидимостта: Концесионните договори са дългосрочни споразумения между бизнеса и държавата с предварително ясни условия. С тази разпоредба държавата едностранно и със задна дата (на база резултатите от 2024 г.) променя финансовите условия и баланса по вече сключени и работещи договори. Това удря по правната сигурност и инвестиционния климат.
Прикрит опит за пълнене на бюджетния дефицит: Критиците на разпоредбата сочат, че подобни "извънредни вноски" се въвеждат механично в бюджетния закон единствено с цел бързо събиране на свежи пари за хазната, нарушавайки принципите на пазарната икономика и свободната стопанска инициатива.
След като Конституционният съд е допуснал искането за разглеждане по същество, това означава, че съдиите са преценили аргументите на ВАС като напълно редовни и юридически обосновани. Сега предстои КС да се произнесе по същество с окончателно решение дали да обяви тази вноска за противоконституционна. Ако я отмени, концесионерите няма да дължат тези суми, а ако вече са платили тримесечни вноски, държавата ще трябва да им ги възстанови.
