КРИБ
КРИБ / КРИБ
Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) отправя молба за спешна среща с министър-председателя акад. Николай Денков във връзка с въвеждане на минимален допълнителен данък в България със законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, стана ясно от писмо, изпратено до премиера и медиите.

Молбата за спешна среща е по повод обсъждане на предвидените за гласуване правила за въвеждане на допълнително облагане с минимален ефективен данък от 15 процента в България. 

"Предвид важността на предложените промени в данъчната рамка на страната от 2024 г. трябва да изразим пред Вас настояването на бизнеса за въвеждането на изключение за съществена стопанска дейност съгласно Директива (ЕС) 2022/2523 и в съответствие с подхода на всички останали държави членки на ЕС", пише КРИБ в писмото.

Според конфедерацията, всички становища на бизнеса, изложени и в рамките на общественото обсъждане на законопроекта и работата на Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание, съдържат две основни послания. Първото е, че бизнесът подкрепя въвеждането на глобален минимален данък съобразно Директивата и второ – че настоява предвидените в Директивата данъчни облекчения да бъдат въведени и в България. Към настоящия момент няма друга държава членка на ЕС, която да не е въвела данъчните облекчения по Директивата.

Изготвеният от Министерство на финансите и внесен от Министерски съвет законопроект, не предвижда въвеждане на изключението за съществена стопанска дейност с всички последици от подобен фискален подход, като риск от влошаване на инвестиционната среда.

"Основно предимство на България при привличането на чуждестранни инвестиции е конкурентният ѝ данъчен режим. Предложените рестриктивни разпоредби в законопроекта ще нарушат значително тази конкурентност", посочва КРИБ, допълвайки, че въвеждането на допълнителни утежнения изглежда прекомерно и с очаквани неблагоприятни последици за стопанската среда като цяло.

Конфедерацията подчертава, че през последните години страната ни отчита хроничен дефицит на чуждестранни инвестиции в сравнение с други пазари в региона на Централна и Източна Европа, а последователната данъчна политика за прилагане на по-конкурентна ставка на облагане на корпоративните печалби е едно от ключовите предимства при избора на българската икономика като инвестиционна локация. 

Въвеждането на глобален минимален данък от 15 процента би отнело този ефект за големите групи, като изравни нивото на облагане с това в редица други държави, с които се намираме в пряко съревнование за привличане на инвестиции. Един от малкото инструменти, с които може частично да се запази това предимство в наш интерес, е именно въвеждането на облекчение за инвестициите в реалната стопанска дейност, пише КРИБ.

"Икономически нецелесъобразно е България да въведе норми, отличаващи се от практиките в държавите членки на ОИСР и ЕС, тъй като това би могло да доведе до очаквани негативни последици за инвестиционния климат", се казва още в писмото.

Според КРИБ въвеждането на изключението за съществена стопанска дейност в законопроекта не би намалило в значителен размер очакваните постъпления в бюджета и същевременно би запазило конкурентната позиция на България като привлекателна инвестиционна дестинация.

Парламентарната бюджетна комисия разгледа на второ четене законопроекта за корпоративното подоходно облагане в петък. Според приетите текстове в Закона за корпоративното подоходно облагане се въвежда корпоративен данък от 15 процента за многонационалните и големите групи национални предприятия.

Окончателните текстове на промените в данъчните закони трябва да бъдат приети в пленарната зала, като се очаква те да бъдат разглеждани на извънредно заседание от 13:00 часа утре.