На днешния ден почитаме личностите, който през вековете са ни водили към просветлението. Но често се питаме кои са тези, които днес будят духа ни, предава NOVA.
Високо над Кремиковци един свещеник успява да привлече стотици млади хора около себе си, за да ги насочи, когато чувстват, че са изгубили пътя си. Какво спи у човека, което хора като него събуждат и как успяват в свят като днешния - разказва.
На спокойствие, далеч от суетата, неспирния шум и дребнотемието. В Кремиковския манастир. Там малки и големи намират утеха, упование, блага дума, съвет и път. Към просветлението.
Честит празник! Днес е Денят на народните будители!
С развитието на технологиите, напредването на всичко със задоволяемостта на човека във всичко. Човек така си вярва, че става един Бог, че със способностите си, с парите си, с приятелите си може да постигне всичко и се оказва обаче, че нещата не седят така. И затова в днешно време виждаме, че ако има болест, която най-разпространена така е депресията”, споделя отец Серафим.
Но сред нас се намират и „пастири“, както казва той. Хора, заели се да покажат, че никога не е късно човек да спре за малко, да притихне и да чуе душата си. Самият той в миналото е бил военен. И то летец.
„Във военновъздушните сили, в корпус първо бях, и после в Генералния щаб. Бог си призовава неговите служители и така се случи, че още по времето, докато бях военен вече имаше това желание да се посветя и на тази служба. Аз не ги разделям, защото и едното и другото е служба за ближния и в полза на хората. То пак си е военно дело в Божиите, небесните сили”, разказва отец Серафим.
Сега борбата е за духовност. Битките са по-тихи и се водят на дълбоко - в дъното на човешката душа. Но за да черпи сила, погледът му остава да се рее на високо – в небето.
„Служба, при която всеки един ден грижата за всеки един човек не просто за някакво благоденствие временно, а за спасението му, за цялата вечност”, посочва отецът.
В човека днес е заспало умението да погледне отвъд настоящата си потребност. „Нищо от това, което материално постигаме няма да ни бъде полезно. Единствено добрите ни дела, човещината ни, единствено това, което сме постигнали като добродетели ще може да ни донесе полза и награда след това.
Ако погледнем будителите, за които е направен празника, на 1 ноември е по стар стил св. Иван Рилски, той е най-големият ни български не само светец, но всъщност не е имал за цел да научи хората да бъдат велика нация, а да бъдат спасени”, разказва отец Серафим.
Край отец Серафим винаги има хора. В манастира има ферма, в която поминък и спокойствие са намерили не един и двама. „Много е всеотдаен, много е ангажиран - с толкова много неща, и аз даже много пъти му се чудя как успява да обърне внимание на толкова много хора…. и да им помага”, заяви Цветелина.
От 10 месеца Цветелина идва всеки ден от понеделник до петък. „Ние всяка неделя с моето семейство идвахме тук на службата или да си запалим свещичка за здраве. И отеца ми беше много приятен като го виждах, и като човек, и веднъж го попитах за работа. Той ме е запомнил и като се отдаде възможност веднага ми се обади”, разказва Цветелина.
Чувства се спокойна тук, по-близо до Бога. Знае, че истински чистият човек не го е страх да се изцапа. Около 15 души работят за фермата, където се прави мляко, мед, сирене, готви се и за бедни. Кипи труд, но с умората идва и хармонията с ума.
„Имахме една женичка, която била в дом за сираци, той я приюти тук за около 3 месеца. Имаме едно момче, то също е било в дом, ставайки на 18 години, той вече трябва да го напусне, отецът го приюти, дава си всичко за него от все сърце той да учи, да живее тука.
Ние се събираме сутрин на оперативка и тая оперативка той казва, че не е само да се разпределят задачите, ами да си кажем кой какви проблеми има, има ли някой нужда от нещо и така нататък”, заяви Цветелина.
За тези хора игуменът на Кремиковския манастир е будител. Обителта му е жива. В този двор се преплитат всякакви съдби, привлечени в орбитата на вярата именно от него. „Все повече и повече хора и все повече млади хора и семейства идват. И наистина търсят този духовен бисер.
Това, което не могат да го намерят нито в магазина, нито в мола, да намират благодат и от тука, ако може така по човешки да се изразим, заредени от Бога да продължат своя живот”, посочва отец Серафим
А най-зареждащо е, когато началото се полага още в детството. Всяко лято смехът на стотици деца огласява двора на манастира. Тук далеч от града, на високо и на чист въздух отец Серафим учи децата на това, което образователната система често пропуска - да станат чистосърдечни хора. От години тук се провеждат лагери. Децата остават за по една седмица, а след тях идват други.
Високо над Кремиковци един свещеник успява да привлече стотици млади хора около себе си, за да ги насочи, когато чувстват, че са изгубили пътя си. Какво спи у човека, което хора като него събуждат и как успяват в свят като днешния - разказва.
На спокойствие, далеч от суетата, неспирния шум и дребнотемието. В Кремиковския манастир. Там малки и големи намират утеха, упование, блага дума, съвет и път. Към просветлението.
Честит празник! Днес е Денят на народните будители!
С развитието на технологиите, напредването на всичко със задоволяемостта на човека във всичко. Човек така си вярва, че става един Бог, че със способностите си, с парите си, с приятелите си може да постигне всичко и се оказва обаче, че нещата не седят така. И затова в днешно време виждаме, че ако има болест, която най-разпространена така е депресията”, споделя отец Серафим.
Но сред нас се намират и „пастири“, както казва той. Хора, заели се да покажат, че никога не е късно човек да спре за малко, да притихне и да чуе душата си. Самият той в миналото е бил военен. И то летец.
„Във военновъздушните сили, в корпус първо бях, и после в Генералния щаб. Бог си призовава неговите служители и така се случи, че още по времето, докато бях военен вече имаше това желание да се посветя и на тази служба. Аз не ги разделям, защото и едното и другото е служба за ближния и в полза на хората. То пак си е военно дело в Божиите, небесните сили”, разказва отец Серафим.
Сега борбата е за духовност. Битките са по-тихи и се водят на дълбоко - в дъното на човешката душа. Но за да черпи сила, погледът му остава да се рее на високо – в небето.
„Служба, при която всеки един ден грижата за всеки един човек не просто за някакво благоденствие временно, а за спасението му, за цялата вечност”, посочва отецът.
В човека днес е заспало умението да погледне отвъд настоящата си потребност. „Нищо от това, което материално постигаме няма да ни бъде полезно. Единствено добрите ни дела, човещината ни, единствено това, което сме постигнали като добродетели ще може да ни донесе полза и награда след това.
Ако погледнем будителите, за които е направен празника, на 1 ноември е по стар стил св. Иван Рилски, той е най-големият ни български не само светец, но всъщност не е имал за цел да научи хората да бъдат велика нация, а да бъдат спасени”, разказва отец Серафим.
Край отец Серафим винаги има хора. В манастира има ферма, в която поминък и спокойствие са намерили не един и двама. „Много е всеотдаен, много е ангажиран - с толкова много неща, и аз даже много пъти му се чудя как успява да обърне внимание на толкова много хора…. и да им помага”, заяви Цветелина.
От 10 месеца Цветелина идва всеки ден от понеделник до петък. „Ние всяка неделя с моето семейство идвахме тук на службата или да си запалим свещичка за здраве. И отеца ми беше много приятен като го виждах, и като човек, и веднъж го попитах за работа. Той ме е запомнил и като се отдаде възможност веднага ми се обади”, разказва Цветелина.
Чувства се спокойна тук, по-близо до Бога. Знае, че истински чистият човек не го е страх да се изцапа. Около 15 души работят за фермата, където се прави мляко, мед, сирене, готви се и за бедни. Кипи труд, но с умората идва и хармонията с ума.
„Имахме една женичка, която била в дом за сираци, той я приюти тук за около 3 месеца. Имаме едно момче, то също е било в дом, ставайки на 18 години, той вече трябва да го напусне, отецът го приюти, дава си всичко за него от все сърце той да учи, да живее тука.
Ние се събираме сутрин на оперативка и тая оперативка той казва, че не е само да се разпределят задачите, ами да си кажем кой какви проблеми има, има ли някой нужда от нещо и така нататък”, заяви Цветелина.
За тези хора игуменът на Кремиковския манастир е будител. Обителта му е жива. В този двор се преплитат всякакви съдби, привлечени в орбитата на вярата именно от него. „Все повече и повече хора и все повече млади хора и семейства идват. И наистина търсят този духовен бисер.
Това, което не могат да го намерят нито в магазина, нито в мола, да намират благодат и от тука, ако може така по човешки да се изразим, заредени от Бога да продължат своя живот”, посочва отец Серафим
А най-зареждащо е, когато началото се полага още в детството. Всяко лято смехът на стотици деца огласява двора на манастира. Тук далеч от града, на високо и на чист въздух отец Серафим учи децата на това, което образователната система често пропуска - да станат чистосърдечни хора. От години тук се провеждат лагери. Децата остават за по една седмица, а след тях идват други.
