Янаки Стоилов говори пред БНР за това дали министърът на правосъдието би трябвало да има право да се намесва относно предсрочното освобождаване на висши служители от ВСС или да има само правото да прави такъв вид предложение.
"Има непълнота в Закона за съдебната власт. Ако не се признае тази процесуална легитимация на министъра на правосъдието, оказва се, че няма как да бъде приведена в действие Конституционната разпоредба за предсрочно освобождаване на най-висшите ръководители в съдебната власт поради извършване на тежко нарушение", смята Стоилов.
"Споровете бяха много, но най-малко дискусионен е въпросът за правото на министъра на правосъдието да може да прави такова предложение. Ако се приеме обратното, би означавало, че само хора от Съдебния съвет, от кадровия орган на съдебната власт са тези, които могат да си търсят взаимно отговорност, а това противоречи на идеята за разделението и баланса на властите", каза Стоилов.
"На заседанието на МС очаквам да се вземе решение за искане, което Съветът да представи пред Конституционния съд, което да му даде възможност той да упражни тълкувателната функция на Конституционния съд, а именно да се отговори на въпроса - дали министърът на правосъдието има възможност да иска това, което коментирахме по отношение на тримата висши ръководители в Съдебната власт - смяната на тези ръководители при направени груби нарушения от тяхна страна", каза още правосъдният министър.
"Призовавам следващия министър на правосъдието да прояви силна ангажираност с тези въпроси", допълни Янаки Стоилов.
Правосъдният министър направи предложение в следващия състав на ВСС от парламентарната квота да бъдат избрани хора, които предимно не са магистрати. "Това би отворило този орган, в него биха участвали хора, които не са кариерно зависими, оставяйки в тази система, идвайки от нея преди да станат членове на ВСС и продължавайки работата си, след като е приключил техния 5-годишен мандат, така че това вече зависи от самия подбор, които правят партиите. Иначе виждаме, каквито и да са квотите най-накрая се оказват повечето хора концентрирани около един център на власт и това прави работата в голяма степен безкритична, води към самозатваряне и самодостатъчност".
"Има непълнота в Закона за съдебната власт. Ако не се признае тази процесуална легитимация на министъра на правосъдието, оказва се, че няма как да бъде приведена в действие Конституционната разпоредба за предсрочно освобождаване на най-висшите ръководители в съдебната власт поради извършване на тежко нарушение", смята Стоилов.
"Споровете бяха много, но най-малко дискусионен е въпросът за правото на министъра на правосъдието да може да прави такова предложение. Ако се приеме обратното, би означавало, че само хора от Съдебния съвет, от кадровия орган на съдебната власт са тези, които могат да си търсят взаимно отговорност, а това противоречи на идеята за разделението и баланса на властите", каза Стоилов.
"На заседанието на МС очаквам да се вземе решение за искане, което Съветът да представи пред Конституционния съд, което да му даде възможност той да упражни тълкувателната функция на Конституционния съд, а именно да се отговори на въпроса - дали министърът на правосъдието има възможност да иска това, което коментирахме по отношение на тримата висши ръководители в Съдебната власт - смяната на тези ръководители при направени груби нарушения от тяхна страна", каза още правосъдният министър.
"Призовавам следващия министър на правосъдието да прояви силна ангажираност с тези въпроси", допълни Янаки Стоилов.
Правосъдният министър направи предложение в следващия състав на ВСС от парламентарната квота да бъдат избрани хора, които предимно не са магистрати. "Това би отворило този орган, в него биха участвали хора, които не са кариерно зависими, оставяйки в тази система, идвайки от нея преди да станат членове на ВСС и продължавайки работата си, след като е приключил техния 5-годишен мандат, така че това вече зависи от самия подбор, които правят партиите. Иначе виждаме, каквито и да са квотите най-накрая се оказват повечето хора концентрирани около един център на власт и това прави работата в голяма степен безкритична, води към самозатваряне и самодостатъчност".
