Георги Данаилов започва да съдейства на службата през 1973 година, като е регистриран под името Андрей. Затова и, когато Дарик го потърси за коментар по телефона той вдигна слушалката с думите: „Андрей, слуша". Ето какво разказа Данаилов:
Наистина през моя живот са правени опити да бъде привлечен като сътрудник на Държавна сигурност. Даже, доколкото схващах, трябваше да работя в областта на контраразузнаването, това ви го казвам с усмивка. Винаги съм търсил и съм намирал начини да избегна тази участ. Още при първия опит да бъде вербуван, съобщих за всичко това на близките си и на приятелите си. А просто отказах на едни млади хора да стана информатор.
В доклада на комисията пише, че за вас са били намерени и разходни документи. За какви документи става дума, имате ли представа?
Благодаря ви, че ми напомнихте. Тези хора ме каниха на обяд. Аз, разбира се, понеже знаех, че не бива да се обядва на скрито място, ги поканих в Руския клуб. И те естествено са приложили сметките, които са плащали. Вижте, обявяването на моето име е равносилно на опит за интелектуално убийство. И това е твърде жалко, защото аз вярвах, че с литературата си съм допринесъл повече за България, отколкото със заслугите си в разузнаването. И още нещо да ви кажа – за мен обявяването на името на Вера Мутафчиева за агент на Държавна сигурност е истинска свинщина!
Другото любопитно име в доклада е това на председателя на агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” Николай Боршуков. В периода 1987-1990 той е бил съдържател на явочна квартира, под псевдонима Простор.
