Създаденото правителство се приема като неизбежна опция, макар и с много критики и без ясни очаквания на фона на по-скоро положителни възприятия за периода на служебните правителства. Правителството събира очаквания за бюджет, който да е едновременно стабилен и социален. По невралгичните геополитически въпроси на деня обаче липсва попътен вятър. Това са изводите от бърз сондаж от независимата програма на „Галъп интернешънъл болкан“, проведен между 14 и 19 юли. Такива сондажи са добри за изграждане на хипотези в динамична среда и показват какви са обществените инстинкти.
Първите действия на новото правителство явно се четат като известно успокоение, ако се съди по данните: 45,9% засвидетелстват оптимизъм за предстоящата работа, а 43,3% са песимисти. На практика равните нива на оптимизъм и песимизъм в българските условия са нелош старт.
Дистанцията на времето пък дава общо взето положителна оценка на служебните правителства от последните години: 52,9% са тези, които дават положителна оценка, а 35,7% - отрицателна. Останалите не могат преценят. Може би затова и се наблюдава естествена реакция срещу идеите за премахване на служебните правителства от конституцията (60,9% показват такъв инстинкт срещу 29,4%). Тук роля явно играе и относително по-високата на фона на останалите политици в страната популярност на президента Радев. Вероятно затова и 59,4% не приемат мнението, че той защитава руски, а не български, интерес, а 31,1% го приемат. Останалите се колебаят.
„Лабораторната“ проверка на отношение към набрали популярност твърдения не показва изненади. Като че ли ГЕРБ не са толкова потърпевши от „сглобката“, колкото ПП и ДБ. Популярните твърдения, че двете страни на практика са излъгали избирателите си, като са се събрали, срещат автоматично съгласие, но в случая на ГЕРБ стойностите са по-смекчени: 53,6% споделят мнението, че ГЕРБ за измамили избирателите си, срещу 63,9% смятащи същото за ПП-ДБ. Набралото гражданственост твърдение за външен натиск също среща автоматично приемане: 49,4% срещу 33,7% са тези, които приемат рефрена „натиск от американското посолство“. Факт е обаче, че българите ясно признават, че настоящото правителство може да не е най-доброто, но това е била единствената смислена възможност – 62,7% приемат това мнение, а 32,8% не го приемат.
Оказва се, че в най-голяма степен – 23,2% трудно се формира мнение по отношение на назначението на Борислав Сарафов за изпълняващ длъжността главен прокурор. 15,9% са съгласни, че това назначение е добро, докато 60,9% не споделят това мнение, което до голяма степен може да се отдаде и на сравнително ниските нива на доверие в съдебната система като цяло.
Мнозинство от 64,2% пък е съгласно, че кандидати за местните избори не трябва да имат близки, свързани с бившата Държавна сигурност. 29,6% не са съгласни с твърдението. Останалите не могат да преценят.
20,0% са „за“, „против“ са 78,1%, когато става дума за интензифициране на военна помощ към Украйна. Данните не са изненадващи и по отношение на сроковете за приемане на еврото. 21,4% са за забързване, но 71,9% са против България да бърза с въвеждането. Подобни данни са очаквани на фона на досегашната изследователска практика. Те показват необходимостта от решително по-активна информационна и убеждаваща кампания.
В същото време обаче на въпрос какъв да е приоритетът на бюджета, като че ли не се забелязва очакванията силно изразен социален инстинкт за сметка на всичко друго. 45,1% са привлечени от социални акценти в бюджета, но дори повече – 49,0% – по-скоро споделят идеята за финансовата стабилност на страната като приоритет. Двете мнения не си противоречат, но експериментът с противопоставянето им показва какъв приоритет дават българите. По отношение на въпроса за Северна Македония обаче в България явно няма две мнения – в тази тема трудно се припознава каквато и да била идея, че европейският път на Скопие може да е решение на двустранните ни спорове. Очаква се преди всичко решаване на споровете, преди Скопие да получи европейски път.
Сондажът е проведен в периода 14-19 юли сред 802 души чрез телефонно интервю, представително за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е равен на около 54 хиляди души.
Първите действия на новото правителство явно се четат като известно успокоение, ако се съди по данните: 45,9% засвидетелстват оптимизъм за предстоящата работа, а 43,3% са песимисти. На практика равните нива на оптимизъм и песимизъм в българските условия са нелош старт.
Дистанцията на времето пък дава общо взето положителна оценка на служебните правителства от последните години: 52,9% са тези, които дават положителна оценка, а 35,7% - отрицателна. Останалите не могат преценят. Може би затова и се наблюдава естествена реакция срещу идеите за премахване на служебните правителства от конституцията (60,9% показват такъв инстинкт срещу 29,4%). Тук роля явно играе и относително по-високата на фона на останалите политици в страната популярност на президента Радев. Вероятно затова и 59,4% не приемат мнението, че той защитава руски, а не български, интерес, а 31,1% го приемат. Останалите се колебаят.
„Лабораторната“ проверка на отношение към набрали популярност твърдения не показва изненади. Като че ли ГЕРБ не са толкова потърпевши от „сглобката“, колкото ПП и ДБ. Популярните твърдения, че двете страни на практика са излъгали избирателите си, като са се събрали, срещат автоматично съгласие, но в случая на ГЕРБ стойностите са по-смекчени: 53,6% споделят мнението, че ГЕРБ за измамили избирателите си, срещу 63,9% смятащи същото за ПП-ДБ. Набралото гражданственост твърдение за външен натиск също среща автоматично приемане: 49,4% срещу 33,7% са тези, които приемат рефрена „натиск от американското посолство“. Факт е обаче, че българите ясно признават, че настоящото правителство може да не е най-доброто, но това е била единствената смислена възможност – 62,7% приемат това мнение, а 32,8% не го приемат.
Оказва се, че в най-голяма степен – 23,2% трудно се формира мнение по отношение на назначението на Борислав Сарафов за изпълняващ длъжността главен прокурор. 15,9% са съгласни, че това назначение е добро, докато 60,9% не споделят това мнение, което до голяма степен може да се отдаде и на сравнително ниските нива на доверие в съдебната система като цяло.
Мнозинство от 64,2% пък е съгласно, че кандидати за местните избори не трябва да имат близки, свързани с бившата Държавна сигурност. 29,6% не са съгласни с твърдението. Останалите не могат да преценят.
20,0% са „за“, „против“ са 78,1%, когато става дума за интензифициране на военна помощ към Украйна. Данните не са изненадващи и по отношение на сроковете за приемане на еврото. 21,4% са за забързване, но 71,9% са против България да бърза с въвеждането. Подобни данни са очаквани на фона на досегашната изследователска практика. Те показват необходимостта от решително по-активна информационна и убеждаваща кампания.
В същото време обаче на въпрос какъв да е приоритетът на бюджета, като че ли не се забелязва очакванията силно изразен социален инстинкт за сметка на всичко друго. 45,1% са привлечени от социални акценти в бюджета, но дори повече – 49,0% – по-скоро споделят идеята за финансовата стабилност на страната като приоритет. Двете мнения не си противоречат, но експериментът с противопоставянето им показва какъв приоритет дават българите. По отношение на въпроса за Северна Македония обаче в България явно няма две мнения – в тази тема трудно се припознава каквато и да била идея, че европейският път на Скопие може да е решение на двустранните ни спорове. Очаква се преди всичко решаване на споровете, преди Скопие да получи европейски път.
Сондажът е проведен в периода 14-19 юли сред 802 души чрез телефонно интервю, представително за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е равен на около 54 хиляди души.
