„Техническият критерий на Маастрихтския договор за 3% дефицит се изпълнява от така приетия бюджет. Твърдението за това е вярно, но оттам трябва да се продължи с разсъжденията защо всъщност има бюджетен дефицит и дали този дефицит, който е заложен, помага за изпълнението на инфлационния критерий. България трябва да се вмести в рамките на процент и половина не по-голяма инфлация от тази на най-добрите три държави в еврозоната”. Това заяви пред NOVA финансистът и бивш заместник-министър на икономиката Никола Янков.
По думите му в момента страната ни е не много, но далеч от изпълнението на този критерий. За да попаднем в рамките на Маастрихтсткия критерий обаче трябва да отбележим не повече от 4 на сто инфлация.
„В края на краищата ще е политическо решение дали България да се присъедини към еврозоната, дори технически да е малко извън определен критерий. Така направиха с Хърватия, която имаше проблем с бюджетния дефицит”, посочи още експертът.
Той смята все пак, че заради крайната цел е трябвало управляващите да приемат по-рестриктивен бюджет, например без дефицит.
„В нормалните държави с независима икономическа политика инфлацията се намалява само по два начина – ограничаване на държавните разходи, което България не изпълнява, и с вдигане на лихвените проценти”, заяви Янков. Финансистът отчете като позитив това, че влизането ни в еврозоната продължава да бъде сред приоритетите на правителството и че това се заявява поне на думи.
Според него 2025 година е реалистичен срок за приемането на страната ни в тази общност. И отбеляза, че инфлацията у нас в момента е по-висока от тази в еврозоната и поради това е по-голям проблем, ако България е извън нея.
По думите му в момента страната ни е не много, но далеч от изпълнението на този критерий. За да попаднем в рамките на Маастрихтсткия критерий обаче трябва да отбележим не повече от 4 на сто инфлация.
„В края на краищата ще е политическо решение дали България да се присъедини към еврозоната, дори технически да е малко извън определен критерий. Така направиха с Хърватия, която имаше проблем с бюджетния дефицит”, посочи още експертът.
Той смята все пак, че заради крайната цел е трябвало управляващите да приемат по-рестриктивен бюджет, например без дефицит.
„В нормалните държави с независима икономическа политика инфлацията се намалява само по два начина – ограничаване на държавните разходи, което България не изпълнява, и с вдигане на лихвените проценти”, заяви Янков. Финансистът отчете като позитив това, че влизането ни в еврозоната продължава да бъде сред приоритетите на правителството и че това се заявява поне на думи.
Според него 2025 година е реалистичен срок за приемането на страната ни в тази общност. И отбеляза, че инфлацията у нас в момента е по-висока от тази в еврозоната и поради това е по-голям проблем, ако България е извън нея.
