Около 21 процента от младите българи на възраст 20-34 години нито учат, нито работят, показват данни на Евростат за трудовата активност на тази възрастова категория в ЕС през 2018 г.
Средният показател на младите хора /20-34 г./ в ЕС, които нито учат, нито работят, е 16,5 процента или приблизително 15 милиона жители на Евросъюза, които де факто са били в активна трудова възраст през 2018 г.
Според данни на НСИ младите българи на възраст 20-34 г. са около 1, 2 милиона, което означава, че приблизително 250 хиляди наши сънародници /или почти всеки пети млад българин/ са били демотивирани както да учат и да се образоват, така и да работят през миналата година.
Зрелостниците от випуск 2019, които не работят, трябва да внесат сами здравните си осигуровки
Според неотдавнашно проучване по темата - повече от половината от демотивираните сънародници на възраст 20-34 години, или 56 на сто, са били българи, а една трета са били роми. Голяма част от нито работещите, нито учещите млади българи са живеели най-вече по селата, често са били в областните градове и най-малко - в столицата.
Най-висока степен на демотивация е била регистрирана сред младите българи с ниско образование - 60 на сто от тях или близо две трети нито са учили, нито са работили. Около една трета от демотивираните българи са били със средно образование и едва 10 процента - с висше образование.
Освен това мнозинството от тези неработещи млади българи или около 70 процента са нямали личен месечен доход. Около 13 процента са имали някакви доходи най-вече като са вземали пари от сивата икономика, а други - чрез ренти или доходи от чужбина.
Броят на неработещите българки в тази възрастова категория е значително по-висок от броя на мъжете, като съотношението е почти 2:1, тоест на две неработещи млади българки се е падал 1 неработещ българин на възраст 20-34 г.
Увеличават заплатите на работещите в областните болници от 1 юли
Около 1 от 6 млади европейци или 16,5 процента от младите хора в ЕС на възраст 20-34 г. не са били нито на работа, нито в сферата на образованието и обучението в Евросъюза през м. г., което съответства на приблизително 15 милиона млади хора, показват данните на Евростат.
Най-висок е бил делът на младите хора които нито учат, нито работят в Италия - близо 30 процента или всеки трети млад италианец на тази възраст. На втора позиция по демотивираност са били младите хора в Гърция - 27 процента от тях не са се занимавали с нищо.
На трета позиция е България - 21 процента демотивирани млади хора. На четвърта позиция са били младежите в Румъния и Словакия - по 20 на сто. На пета - младежите в Хърватия - 19 на сто.
8 часа седмично - оптималното време за работа, за да сме здрави
На другия полюс най-ниски стойности за лицата на възраст 20-34 години, които са били демотивирани да работят, са били регистрирани в Швеция - 8 на сто, Холандия - 8,5 на сто, Люксембург и Малта - по 10 на сто, Австрия и Дания - по 11 на сто.
Ситуацията с демотивираните млади хора в съседните ни страни дори е по-лоша отколкото в България - в Северна Македония 36 процента са били младите хора, които нито учат, нито работят.
В Турция - 33 процента и в Сърбия - 24 процента.
Като цяло най-демотивирани към трудова дейност и учене са били младите хора в ЕС с ниско образование - 32 процента или почти всеки трети неработещ и неучещ млад европеец.
Около 15 на сто от демотивираните за труд и учене европейци са били със средно образование и едва 9 на сто - с висше образование, показват данните на Евростат.
Средният показател на младите хора /20-34 г./ в ЕС, които нито учат, нито работят, е 16,5 процента или приблизително 15 милиона жители на Евросъюза, които де факто са били в активна трудова възраст през 2018 г.
Според данни на НСИ младите българи на възраст 20-34 г. са около 1, 2 милиона, което означава, че приблизително 250 хиляди наши сънародници /или почти всеки пети млад българин/ са били демотивирани както да учат и да се образоват, така и да работят през миналата година.
Зрелостниците от випуск 2019, които не работят, трябва да внесат сами здравните си осигуровки
Според неотдавнашно проучване по темата - повече от половината от демотивираните сънародници на възраст 20-34 години, или 56 на сто, са били българи, а една трета са били роми. Голяма част от нито работещите, нито учещите млади българи са живеели най-вече по селата, често са били в областните градове и най-малко - в столицата.
Най-висока степен на демотивация е била регистрирана сред младите българи с ниско образование - 60 на сто от тях или близо две трети нито са учили, нито са работили. Около една трета от демотивираните българи са били със средно образование и едва 10 процента - с висше образование.
Освен това мнозинството от тези неработещи млади българи или около 70 процента са нямали личен месечен доход. Около 13 процента са имали някакви доходи най-вече като са вземали пари от сивата икономика, а други - чрез ренти или доходи от чужбина.
Броят на неработещите българки в тази възрастова категория е значително по-висок от броя на мъжете, като съотношението е почти 2:1, тоест на две неработещи млади българки се е падал 1 неработещ българин на възраст 20-34 г.
Увеличават заплатите на работещите в областните болници от 1 юли
Около 1 от 6 млади европейци или 16,5 процента от младите хора в ЕС на възраст 20-34 г. не са били нито на работа, нито в сферата на образованието и обучението в Евросъюза през м. г., което съответства на приблизително 15 милиона млади хора, показват данните на Евростат.
Най-висок е бил делът на младите хора които нито учат, нито работят в Италия - близо 30 процента или всеки трети млад италианец на тази възраст. На втора позиция по демотивираност са били младите хора в Гърция - 27 процента от тях не са се занимавали с нищо.
На трета позиция е България - 21 процента демотивирани млади хора. На четвърта позиция са били младежите в Румъния и Словакия - по 20 на сто. На пета - младежите в Хърватия - 19 на сто.
8 часа седмично - оптималното време за работа, за да сме здрави
На другия полюс най-ниски стойности за лицата на възраст 20-34 години, които са били демотивирани да работят, са били регистрирани в Швеция - 8 на сто, Холандия - 8,5 на сто, Люксембург и Малта - по 10 на сто, Австрия и Дания - по 11 на сто.
Ситуацията с демотивираните млади хора в съседните ни страни дори е по-лоша отколкото в България - в Северна Македония 36 процента са били младите хора, които нито учат, нито работят.
В Турция - 33 процента и в Сърбия - 24 процента.
Като цяло най-демотивирани към трудова дейност и учене са били младите хора в ЕС с ниско образование - 32 процента или почти всеки трети неработещ и неучещ млад европеец.
Около 15 на сто от демотивираните за труд и учене европейци са били със средно образование и едва 9 на сто - с висше образование, показват данните на Евростат.
