Някои от общинските болници се поддържат изкуствено само поради политически причини. Това е мнението на здравния икономист Аркади Шарков от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) , цитиран от "Фокус".
'И към момента общоприетото и това, което е традиционно възприето от народа, е, че държавните и общинските болници трябва да се укрепват, защото трябва да има местна болница. И като дойде политикът и каже, че няма проблеми и, че когато го изберат за кмет или общински съветник, ще укрепим болницата, а тя е реално фалирала. Но общо взето се поддържа единствено и само заради политически цели. И те не са заведения за болнична помощ – те се превръщат в заведения за социално подпомагане, където има лежащо болни, в изключително лошо състояние“, добави още Шарков.
С тонове капачки: До 2020 г. нови кувьози във всички малки общински болници
Той коментира и отпуснатите в държавния бюджет 50 млн. лв. за болници, като отбеляза, че в немалка част средствата се използват за изкуствено поддържане на различни отделения.
„В отделение на една от болниците за година има около три раждания, при изисквания по стандарт да са 100. Тоест представете си какви раждания са били, кой е раждал в това отделение и какво е качеството на Акушеро-гинекологичното отделение за самите пациенти, за да се поддържа изкуствено подобно отделение в дадена болница. В Крумовград в болницата беше подобно. Тя работи с три клинични пътеки, едвам крета Крумовградската болница. С извинение – е жив зян, но общо взето се поддържа изкуствено заради политически нужди“, допълни Шарков. Той акцентира върху нуждата от затваряне на някои общински болници, но посочи като опции и тяхната приватизация или консолидация.
Близо 400 млн. повече в бюджета на Здравната каса за 2020 г.
„Ако допреди 30 години населението в Монтана е било да кажем 140 000, то в момента е 70 000 човека, а има болнична инфраструктура за 140 000. Това ни казва, че няма нужда от половината инфраструктура там“, добави икономистът.
Проект: Избираме между здравна застраховка или кешови плащания
По отношение на демонополизацията на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) той посочи, че предложенията за това да стане изведнъж и тя да се превърне в конкурент на частни каси е грешният подход.
„По-правилният подход би бил от тези 8%, които ние плащаме за здравна вноска, 2 от тях, когато те бяха повишени от 6 на 8, тези 2% бяха за резерв за пренасочване към частни застрахователни, тогава бяха осигурителни фондове. Пилотно да се провери с тези 2%, поетапно да се отпуснат пари към частни фондове, които да оперират с тях и процесът на демонополизация да се случи година за година. Тоест да бъде заложено в закона всяка година да се повишава процентът към частните застрахователи за сметка на държавния“, добави той.
Шарков посочи, че оставането на НЗОК е ключово за поддържане на социалните функции на държавата, която е поела отговорността да се грижи за рисковите пациенти, които по-трудно биха били застраховани здравно от частно дружество. „Точно така трябва да се случи демонополизацията – като в Касата в крайна сметка да остане, който желае, да остане един основен пакет от дейности и съответно допълнителният пакет от дейности да бъде предлаган от здравни застрахователи, от здравни осигурители“
'И към момента общоприетото и това, което е традиционно възприето от народа, е, че държавните и общинските болници трябва да се укрепват, защото трябва да има местна болница. И като дойде политикът и каже, че няма проблеми и, че когато го изберат за кмет или общински съветник, ще укрепим болницата, а тя е реално фалирала. Но общо взето се поддържа единствено и само заради политически цели. И те не са заведения за болнична помощ – те се превръщат в заведения за социално подпомагане, където има лежащо болни, в изключително лошо състояние“, добави още Шарков.
С тонове капачки: До 2020 г. нови кувьози във всички малки общински болници
Той коментира и отпуснатите в държавния бюджет 50 млн. лв. за болници, като отбеляза, че в немалка част средствата се използват за изкуствено поддържане на различни отделения.
„В отделение на една от болниците за година има около три раждания, при изисквания по стандарт да са 100. Тоест представете си какви раждания са били, кой е раждал в това отделение и какво е качеството на Акушеро-гинекологичното отделение за самите пациенти, за да се поддържа изкуствено подобно отделение в дадена болница. В Крумовград в болницата беше подобно. Тя работи с три клинични пътеки, едвам крета Крумовградската болница. С извинение – е жив зян, но общо взето се поддържа изкуствено заради политически нужди“, допълни Шарков. Той акцентира върху нуждата от затваряне на някои общински болници, но посочи като опции и тяхната приватизация или консолидация.
Близо 400 млн. повече в бюджета на Здравната каса за 2020 г.
„Ако допреди 30 години населението в Монтана е било да кажем 140 000, то в момента е 70 000 човека, а има болнична инфраструктура за 140 000. Това ни казва, че няма нужда от половината инфраструктура там“, добави икономистът.
Проект: Избираме между здравна застраховка или кешови плащания
По отношение на демонополизацията на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) той посочи, че предложенията за това да стане изведнъж и тя да се превърне в конкурент на частни каси е грешният подход.
„По-правилният подход би бил от тези 8%, които ние плащаме за здравна вноска, 2 от тях, когато те бяха повишени от 6 на 8, тези 2% бяха за резерв за пренасочване към частни застрахователни, тогава бяха осигурителни фондове. Пилотно да се провери с тези 2%, поетапно да се отпуснат пари към частни фондове, които да оперират с тях и процесът на демонополизация да се случи година за година. Тоест да бъде заложено в закона всяка година да се повишава процентът към частните застрахователи за сметка на държавния“, добави той.
Шарков посочи, че оставането на НЗОК е ключово за поддържане на социалните функции на държавата, която е поела отговорността да се грижи за рисковите пациенти, които по-трудно биха били застраховани здравно от частно дружество. „Точно така трябва да се случи демонополизацията – като в Касата в крайна сметка да остане, който желае, да остане един основен пакет от дейности и съответно допълнителният пакет от дейности да бъде предлаган от здравни застрахователи, от здравни осигурители“
