В България липсват достатъчно условия, които да насърчават жените да се включват активно на пазара на труда, каза Виолета Иванова от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Тя участва във форум за правата на жените.
Около 600 000 жени в момента са икономически неактивни, те не желаят да се включат на пазара на труда, като 30% от тях - 230 000 жени, посочват като причина за това семейството и лични ангажименти, допълни Виолета Иванова. По думите й това означава, че нямаме достатъчно добри условия да съчетаваме трудовия и семейния живот, да насърчаваме кариерното развитие на жените, за да се смали разликата в заплащането на двата пола. В момента разликата във възнагражденията между жените и мъжете е 13,2%, каза Иванова, като уточни, че това е с държавния сектор, а ако той се изключи от наблюдението, статистиката посочва, че разликата е 14,4%.
По думите на експерта тези данни са на средно ниво, но има много икономически отрасли, в които тези различия са огромни и достигат близо 30%. Разликата е огромна най-вече в здравеопазването, но дори и в промишлеността има големи различия във възнагражденията - 24%, а там около 70% са наетите жени, отбеляза изследователят.
Thinkstock/Getty Images
Иванова допълни, че жените са с по-висок дял на заетост в нископлатените отрасли - лека промишленост, шивашка промишленост, производство на мебели, на облекло, докато във високоплатените сектори като информационните технологии, създаване и разпространение на електроенергия, където заплатите са средно над 2000 лева, процентът на участието на жените е по-малък.
Разликата в заплащането на висшистите е около 15% в полза на мъжете, а в България с висше образование са близо 60% от жените, допълни още Иванова. Експертът отбеляза, че въпреки високия дял на завършващите висше образование жени, около 27% са работодателите жени, а около 36% са на ръководни позиции и разликата във възнагражденията на управленски позиции също е голяма - около 20% между самите ръководители. Според Виолета Иванова има един "стъклен таван" - жените стигат до някакво ниво в ръководните позиции, но във висшите ръководни длъжности достигат много малко.
В момента жените все още изостават като заетост спрямо мъжете. В края на четвъртото тримесечие на 2016 г. разликата между заетостта на мъжете и жените е близо 9%, каза Иванова.
Според изпълнителния директор на "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов все повече на преден план излизат професии, които не са свързани с физическа сила и жените по естествен път ще имат възможността да бъдат равноправни.
Социологът отбеляза, че в България има успешни модели на жени лидери - най-харесваните български политици през последните години са жени, като това се дължи най-вече на техните лични качества.
Thinkstock/Getty Images
Той цитира изводи от скорошно проучване на агенцията, според които има висока обществена оценка и неподобаващ обществен статус за жените. Тествахме колко са живи и жилави стереотипите, свързани с половата идентичност в българското общество, и достигнахме до извода, че обществото е склонно да дава предимство на жените в чисто човешките взаимоотношенията, в отношението им към парите, в лоялността, коректността, каза Симеонов.
По думите му обществото е склонно да признае, че в редица сфери жените имат повече качества от мъжете, но при все това те остават подценени и живеят със знанието за подцененост. Другият извод е, че остава стереотипът мъжете да ръководят, а жените да обслужват, мъжете да произвеждат, а жените да разменят, едните да отговарят за постиженията, а другите за отношенията, допълни Симеонов.
Социологът допълни, че е важно, че българското общество не стига до крайности, като около Истанбулската конвенция социолозите са задали твърдения като "мъжът може да удря жена" и се е оказало, че дяловете на тези, които споделят подобно мнение са между 5 и 7%, което се равнява на 250 000-300 000 души. Проблемът не е голям, но не и пренебрежимо малък, коментира социологът.
По думите му е важно да се защитават ценностите, но и да се отговори доколко патриархалните отговарят на съвременния начин на живот.
