Транспортът е най-големият замърсител с фини прахови частици през летния период. Това заяви министърът на околната среда и водите Борислав Сандов на пресконференция, на която представи Националния доклад за опазване на околната среда за 2020 г.
Значително завишени са нивата на вредните емисии от газове, генерирани от транспорта. В периода 2000-2020 г. делът на транспорта в енергийното потребление нараства, като 97,3 процента от употребяваните горива са в сектор „транспорт“. Делът на автотранспорта нараства до 84,3 процента, а делът на железопътния транспорт намалява от 44,9 до 13 процента през 2020 година, посочи министърът. Той подчерта, че транспортът се превръща и в един от основните замърсители с парникови газове.
Замърсяването с фини прахови частици е високо, като 60 на сто от населението живее в места, където има завишени нива, сочи докладът. Тъй като анализът обхваща период до 2020 г. министър Сандов съобщи, че към този момент нивата на замърсяване с прахови частици са по-ниски.
През 2020 г. 67,6 процента от населението на страната живее в населени места, при които се наблюдава превишаване на средногодишната норма на бензопирен (опасно вещество, което се отделя при изгаряне).
Страната ни не е постигнала напредък и в реформата за намаляване на емисиите от въглищния сектор. Ако тенденцията се запази и до 2026 г. не сме постигнали напредък, емисиите от въглищния сектор ще бъдат източник номер едно, когато говорим за парникови газове, каза министърът. Той съобщи, че друг негативен извод от доклада е, че плоскостната водна ерозия или отмиването на почвен хоризонт от бреговете, основно на реките, също се увеличава значително. Не се постига и националната цел за нива на рециклиране на битови отпадъци от 50 процента, като дори се наблюдава спад, каза министър Сандов. Увеличават се и емисиите от амоняк, които вместо да намаляват се завишават като в периода 2005-2020 г. замърсяването се е увеличило с 1,7 процента.
Като положителна тенденция от доклада министърът открои намаляването на емисиите от серен диоксид спрямо 2005 г., както и намаляването на емисиите на азотни оксиди с 51 процента. Увеличава се броят на действащите селищни пречиствателни станции за отпадни води. Населението на страната не е изложено на нива на озон над нормата, коментира също министърът.
България е една от страните с най-голямо намаляване на въглеродните емисии от 1988 г. - с около 46-48 процента, което е голям успех, каза министърът. Това би трябвало да е наша емблема и значка, която да поставя България на едно от водещите места в глобалните политики за климатични промени. Това ще бъде един от основните акценти в нашата политика и в опита да организираме форум на глобално ниво, отбеляза министърът на екологията. Той съобщи, че България е кандидат за домакинство на среща на върха за климата през 2024 г. Това е много голямо събитие, България никога не е била домакин на подобно, коментира министърът. Той изрази надежда, че ще имаме подкрепата на другите страни от региона за домакинството на този форум.
Значително завишени са нивата на вредните емисии от газове, генерирани от транспорта. В периода 2000-2020 г. делът на транспорта в енергийното потребление нараства, като 97,3 процента от употребяваните горива са в сектор „транспорт“. Делът на автотранспорта нараства до 84,3 процента, а делът на железопътния транспорт намалява от 44,9 до 13 процента през 2020 година, посочи министърът. Той подчерта, че транспортът се превръща и в един от основните замърсители с парникови газове.
Замърсяването с фини прахови частици е високо, като 60 на сто от населението живее в места, където има завишени нива, сочи докладът. Тъй като анализът обхваща период до 2020 г. министър Сандов съобщи, че към този момент нивата на замърсяване с прахови частици са по-ниски.
През 2020 г. 67,6 процента от населението на страната живее в населени места, при които се наблюдава превишаване на средногодишната норма на бензопирен (опасно вещество, което се отделя при изгаряне).
Страната ни не е постигнала напредък и в реформата за намаляване на емисиите от въглищния сектор. Ако тенденцията се запази и до 2026 г. не сме постигнали напредък, емисиите от въглищния сектор ще бъдат източник номер едно, когато говорим за парникови газове, каза министърът. Той съобщи, че друг негативен извод от доклада е, че плоскостната водна ерозия или отмиването на почвен хоризонт от бреговете, основно на реките, също се увеличава значително. Не се постига и националната цел за нива на рециклиране на битови отпадъци от 50 процента, като дори се наблюдава спад, каза министър Сандов. Увеличават се и емисиите от амоняк, които вместо да намаляват се завишават като в периода 2005-2020 г. замърсяването се е увеличило с 1,7 процента.
Като положителна тенденция от доклада министърът открои намаляването на емисиите от серен диоксид спрямо 2005 г., както и намаляването на емисиите на азотни оксиди с 51 процента. Увеличава се броят на действащите селищни пречиствателни станции за отпадни води. Населението на страната не е изложено на нива на озон над нормата, коментира също министърът.
България е една от страните с най-голямо намаляване на въглеродните емисии от 1988 г. - с около 46-48 процента, което е голям успех, каза министърът. Това би трябвало да е наша емблема и значка, която да поставя България на едно от водещите места в глобалните политики за климатични промени. Това ще бъде един от основните акценти в нашата политика и в опита да организираме форум на глобално ниво, отбеляза министърът на екологията. Той съобщи, че България е кандидат за домакинство на среща на върха за климата през 2024 г. Това е много голямо събитие, България никога не е била домакин на подобно, коментира министърът. Той изрази надежда, че ще имаме подкрепата на другите страни от региона за домакинството на този форум.
