Мерките в борбата с демографската криза вече започват да дават първи резултати. Това заяви премиерът акад. Николай Денков по време на среща по темата с евродепутата Сергей Станишев.
Последните две редовни правителства стартираха редица мерки, които да осигуряват по-добри условия за работа, по-високи възнаграждения и подобряване на репродуктивното здраве на българите. Именно ниската раждаемост, ниското заплащане и миграция са трите основни причини за демографската криза в България, сочи проучване по поръчка на Станишев, с което той запозна министър-председателя.
Сред предприетите мерки е увеличаването на размера на минималната работна заплата от 650 лв. през 2021 г. на 933 лв. от 1 януари 2024 г. За да се подпомогнат двойките с репродуктивни проблеми, финансирането от държавата на инвитро процедурите бе увеличено от 5 000 на 6 000 лв. с бюджета за тази година. Средствата за здравна профилактика също бяха увеличени. От Министерството на здравеопазването (МЗ) разработват и профилактичен календар. В сферата на образованието продължават дейностите по стартиралата през 2022 г. националната програма „Заедно в изкуството и спорта“, благодарение на която учениците спортуват, развиват творчески дейности и се социализират. Програмата за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища е продължена. За периода 2024 – 2026 г. ще бъдат отпуснати още 240 млн. лв., за да се осигурят достатъчно места за всички деца в детските ясли и градини. Първите резултати от тези мерки се виждат от ръста на коефициента на плодовитост (т.е. средният брой живородени деца на една жена във фертилна възраст) у нас. За периода 2013 г. – 2021 г. той се увеличава плавно от 1,48 на 1,58, а данните на НСИ от миналата 2022 г. сочат съществен скок на 1,78. Коефициентът на плодовитост е бил най-нисък през 1997 г. – 1.09.
Подходът трябва да бъде системен, подчерта акад. Денков. „Демографската политика трябва да бъде сред най-важните приоритети. Тя би могла и трябва да бъде основа при разработването на управленската програма на правителството за периода след 2024 г.“, заяви премиерът.
Станишев обоснова необходимостта от политически консенсус за демографията. Министър-председателят предложи провеждането на национална конференция относно
демографските проблеми и техните възможни решения в началото на следващата година с участието на представители на всички партии, социалните партньори и евродепутати. „Търсенето на решения е общонационална задача, а не партийна“, подчерта акад. Денков.
Демографията да бъде новата национална цел пред страната, се съгласиха министър-председателят и Сергей Станишев. Сред предложенията на евродепутата за допълнителни мерки бяха разширяване на Националната програма за майчино и детско здраве към МЗ с мерки за всеобхватна грижа за майката и плода при бременните жени, въвеждането на Национална профилактична програма за жените и мъжете във възрастовата група 18-40 години. Беше обсъдена и идеята за определяне на висока политическа фигура, която да носи пряка отговорност за ресора и да координира работата на кабинета по тази тема.
Последните две редовни правителства стартираха редица мерки, които да осигуряват по-добри условия за работа, по-високи възнаграждения и подобряване на репродуктивното здраве на българите. Именно ниската раждаемост, ниското заплащане и миграция са трите основни причини за демографската криза в България, сочи проучване по поръчка на Станишев, с което той запозна министър-председателя.
Сред предприетите мерки е увеличаването на размера на минималната работна заплата от 650 лв. през 2021 г. на 933 лв. от 1 януари 2024 г. За да се подпомогнат двойките с репродуктивни проблеми, финансирането от държавата на инвитро процедурите бе увеличено от 5 000 на 6 000 лв. с бюджета за тази година. Средствата за здравна профилактика също бяха увеличени. От Министерството на здравеопазването (МЗ) разработват и профилактичен календар. В сферата на образованието продължават дейностите по стартиралата през 2022 г. националната програма „Заедно в изкуството и спорта“, благодарение на която учениците спортуват, развиват творчески дейности и се социализират. Програмата за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища е продължена. За периода 2024 – 2026 г. ще бъдат отпуснати още 240 млн. лв., за да се осигурят достатъчно места за всички деца в детските ясли и градини. Първите резултати от тези мерки се виждат от ръста на коефициента на плодовитост (т.е. средният брой живородени деца на една жена във фертилна възраст) у нас. За периода 2013 г. – 2021 г. той се увеличава плавно от 1,48 на 1,58, а данните на НСИ от миналата 2022 г. сочат съществен скок на 1,78. Коефициентът на плодовитост е бил най-нисък през 1997 г. – 1.09.
Подходът трябва да бъде системен, подчерта акад. Денков. „Демографската политика трябва да бъде сред най-важните приоритети. Тя би могла и трябва да бъде основа при разработването на управленската програма на правителството за периода след 2024 г.“, заяви премиерът.
Станишев обоснова необходимостта от политически консенсус за демографията. Министър-председателят предложи провеждането на национална конференция относно
демографските проблеми и техните възможни решения в началото на следващата година с участието на представители на всички партии, социалните партньори и евродепутати. „Търсенето на решения е общонационална задача, а не партийна“, подчерта акад. Денков.
Демографията да бъде новата национална цел пред страната, се съгласиха министър-председателят и Сергей Станишев. Сред предложенията на евродепутата за допълнителни мерки бяха разширяване на Националната програма за майчино и детско здраве към МЗ с мерки за всеобхватна грижа за майката и плода при бременните жени, въвеждането на Национална профилактична програма за жените и мъжете във възрастовата група 18-40 години. Беше обсъдена и идеята за определяне на висока политическа фигура, която да носи пряка отговорност за ресора и да координира работата на кабинета по тази тема.
