Знаете добре вече, че Дарик започна национална кампания "Най-добрите лекари в България". Тази инициатива се прави за първи път в България и чрез нея ви показваме най-добрите лекари, които работят в 39 специалности. Кампанията продължава с д-р Николай Габровски, началник на Клиниката по неврохирургия в „Пирогов".
Вие сте първият неврохирург, който гостува при нас, това ми звучи като висш пилотаж, много сложно нещо...
Безспорно мозъкът е може би най-сложният орган в човешкото тяло и като цяло нервната система обхваща цялото тяло, така че ние неизбежно сме принудени да се занимаваме и с мозъка, но и с нервите, които се намират навсякъде в целия човешки организъм, т. е. доста широка, доста комплексна специалност е. Искам обаче преди всичко да поздравя колегите по случай Деня на лекаря, да им пожелая на всички най-вече много здраве и, разбира се, дано да имат шанса да се занимават повече с медицина и по-малко с останалите по-битови и по-ежедневни неща.
Казахте шанс. Шанс като че ли е думата във Вашата професия?
По принцип да, общо взето нищо не може да стане без късмет, но това мисля, че се отнася за всичко в живота. Нашата работа все пак е да сме максимално подготвени за възможните ситуации и да свършим професионално работата си. Оттук нататък обаче не може нещата да се случат и без малко късмет.
Имате ли обаче условия да си вършите работата в България?
Въпросът със сигурност е много комплексен, защото „условия за работа" включва много неща. Това започва от болницата, от средата, в която живееш, от мястото, на което учат децата ти, всичко това е свързано с един комфорт, който позволява повече или по-малко да се отдадеш на професията си. Трудно може да се каже, че условията са перфектни и особено в тези моменти на криза. Така или иначе здравеопазването навсякъде по света е изключително скъпо нещо и в един момент на финансов недостиг неизбежно и там се усещат проблеми. В България все пак има доста трудности от друго естество, така че не смятам, за съжаление, че сме достигнали перфектните условия, но както се казва, стъпка по стъпка.
В неврохирургията до каква степен е човекът и до каква степен е техниката?
Техниката категорично играе огромна роля. На практика благодарение на новите технологии през последните 20-30 години специално в неврохирургията се извърши огромен успех и от една специалност с малко тъжна слава, в която хората са безпомощни да помагат, заболявания, които са тежки, обикновено фатални, тя се превърна в специалност, която може да лекува много широк спектър от заболявания, да връща хора към нормалния живот, живот, който е с високо качество, да помага дългосрочно и като цяло да подобрява перспективите наистина за много хора. Въведени бяха много методи, които са минимално инвазивни, съкрати се значително престоят за лечение и като цяло смятам, че в неврохирургията, за която аз все пак мога да говоря, беше извършена една революция за последните 20-30 години, която, разбира се, минава от една страна през технологиите и това включва например образната диагностика, т. е. възможността да правим скенер и магнитен резонанси, което ни дава директен поглед върху структурите на мозъка, и се мине през усъвършенстването на хирургичните инструменти, включването на оперативния микроскоп в ежедневната практика, оперативния ултразвук, специалния инструментариум, микроинструментариум, който използваме, както и много, много други технологии. Но така или иначе неврохирургията сега е несравнимо по-напред, отколкото неврохирургията от преди 30 години и този напредък е бил извършен с помощта и на технологиите, и на развитието на познанието на хората.
Нова операция направиха в „Пирогов", за пръв път в България се прави такава операция. Наистина като че ли нещо революционно се случва, с такова впечатление остава човек.
Аз по-скоро съм привърженик на еволюцията и на постепенните стъпки. При мен повечето неща, които се случват, да го кажем планирано и донякъде предвидимо, са плод на много упорит труд, при който големи скокове рядко са възможни. Стараем се, доколкото е възможно в средата, в която работим, да даваме максимума от себе си. Това е труда на много хора, който е включен и стои зад тези новини, и на практика да, за щастие, успяваме да даваме и добри новини.
В този ред на мисли Вашата специалност - неврохирургията, перспективна ли е?
Мисля, че по принцип медицината със сигурност е перспективна. Не смятам, че има по-добра инвестиция от тази в човешкото здраве. В края на краищата всички наши планове, мечти, всички наши възможности, за добро или лошо, общо взето са затворени във физическото ни тяло. Така че за мен лично медицината е много перспективна специалност, тъй като хората все повече ще отделят внимание на това. Също така пак благодарение и на медицината продължителността на живота е доста по-голяма, т. е. реално ще има много повече хора, които ще имат нужда от медицински грижи. Така че категорично смятам, че е перспективна. Да не говорим за новите технологии, които ни позволяват всеки ден да правим нещо ново и различно.
И все пак като че ли се оказва, че много малко знаем ние за мозъка, тайните на мозъка?
Не знам дали ще мога да Ви кажа много за тайните на мозъка. Със сигурност много неща се знаят, много неща ежедневно се научават. Отново благодарение на тези нови технологии, на новите методи, с които можем да изследваме мозъка, ние правим стъпка по стъпка. Методите, за които вече говорим в нашето съвремие, не изследват мозъка на ниво структура, т. е. дали има някакъв туморен процес или не, а вече имаме възможност мозъкът да бъде изследван на ниво функция, т. е. да виждаме кои зони от него с каква функция са свързани. Това ще бъде до голяма степен свързано и с предстоящото откриване на циклотрона евентуално в Медицинска академия, изобщо възможностите на пет-скенера, които ни разкриват това какъв е метаболизмът на мозъка, т. е. къде какви процеси, какви метаболизми протичат. Това е един цял нов свят, един цял нов поглед.
Ще имаме пет-скенер скоро в България...
Ние пет-скенер вече имаме, но ще имаме възможност да го използваме много по-активно, което е много добра новина за всички - както за лекарите, така и за пациентите. Но като цяло ние преминаваме от ниво структура вече към ниво функция. Това един дълъг и труден път и много нови неща се научват. Генетиката също много помага, тъй като и там се извършват т. нар. фундаментални изследвания и всеки ден се правят много нови открития. Истината обаче е, че въпреки всичко ние все още за функционирането на мозъка не знаем изключително много и фундаментални неща. И ще Ви дам един пример. Въпрос към известен учен, изследващ мозъка - какво представлява зрението и не може ли то да се сравни една камера, която реално заснема околния свят и провежда импулсите по някакви пътища, както се случва и в мозъка и най-накрая има един телевизор, който излъчва това? Ученият попитал - А кой гледа този телевизор? Да, механичният път на предаване е този, но самата същност между виждане и гледане, това е разликата на осъзнаването на процесите. Ние всъщност знаем как се вижда, как протичат импулсите, откъде минават, но самото гледане, как се случва гледането, все още за нас е трудно да дефинираме. И там са хвърлени много усилия, както и в изучаването на други подобни функции.
А вярно ли е, че използваме само 20-30 процента от мозъка си?
Да, може да се каже. Като цяло по отношение на функцията на мозъка също особено интересно е, че има зони, за които се знае, че отговарят за определени неща, например за движението или за сетивността, или за някакви функции, свързани със зрението. Но най-интересна и трудна за разбиране е връзката между тези зони и как те си взаимодействат. И всъщност именно в тази връзка, откриването на тези връзки ще бъдат открити всички големи тайни, които искаме да знаем. Но това ще е дълъг процес.
Кога човечеството ще знае големите тайни на мозъка?
Нека да има неща за откриване, нека да не откриваме всичко.
Постоянно четем на различни места, че мъжкият мозък е по-голям от женския. Така ли е?
Няма такива разлики. На първо място все пак тук е функционалността, по-голямата глава не е признак за по-умен човек с по-новаторски или откривателски дух и т. н. Това са сложни функции, които все още, слава Богу, не можем нито да предвиждаме, нито да познаваме, тъй като малко или много това дава шанс на всички ни.
Тъй като достъпът до интернет е вече много лесен, има много информация вътре, когато ни заболи нещо, например заболи ни глава, ние пишем и веднага ни излизат някакви страшни диагнози. Трябва ли да внимаваме с интернет?
Интернет е много интересна тема, тъй като тя е относително нова медия, представлява коренно различен канал за информация. Темата здраве е изключително специфична и тя изисква специфични познания, носи значителен риск, тъй като самолечението е опасно нещо и не трябва да се практикува колкото и човек да мисли, че е подготвен. Темата изисква и по-специфични условия и по-специфични правила. Има една международна организация, базирана е в Швейцария, която е за сертифициране на качеството на здравната информация в сайтовете. В България има може би само един сайт, който е сертифициран - puls.bg. Но въпросът е, че правилата, които дава тази фондация, са много достъпни и лесно приложими. Тъй като те са десетина на брой, няма да ги изброявам всичките, но ще кажа няколко от тях:
1. Дали информацията, която се представя, е авторска. Анонимната информация е нещо, на което Ви съветвам да не вярвате. Щом един човек не си е сложил името под това, което казва, вероятността то да не е истина е голяма. Може и да не е доктор, но да е някой, който е застанал с името си .
2. Желателно е да се ориентирате дали този човек е лекар или не е, за да знаете до каква степен можете да се доверите. Личният опит е голям учител, но не винаги може да даде този обобщен поглед, който имат лекарите. Така че това е второ условие, което би могло да повиши сигурността
3. Датата или давността на информацията. Има възможност информацията да е остаряла, да е променена, т. е. да бъде малко по-малко достоверна.
4. Къде четете тази информация. Ако е в голям сайт, който има екипи, който има хора, които филтрират информацията, който се е доказал като качествен източник на информация, разбира се, можете да му имате много по-голямо доверие. Обратното - ако сайтът е малък, неизвестен,а това лесно се познава., тогава е по-малко достоверен.
Защо така с неудобство казахте само един сертифициран здравен сайт puls.bg,, който отговаря на тези изисквания?
Защото аз съм го основал, не искам да правя някаква реклама, той е достатъчно доказан, достатъчно посещаван, печелили е множество награди през годините и като цяло се е доказал и пред публиката, затова малко по-скромно се опитах да го представя.
Да се върнем в отделението по неврохирургия в „Пирогов", какви са пациентите, които са там в момента?
Бих казал всякакви. През нашето отделение минава огромен поток от болни. На практика всеки ден приемаме около десет души и толкова изписваме. Можете да си представите от целия спектър от най-тежки до по-леки случаи, от най-финансово затруднени хора до хора с възможности, от най-образовани хора до такива, които са без образование. Общо взето пълен спектър има, не мога да дам картина, но със сигурност всички търсят помощ. Нашата клиника е доста голяма. Тя включва в себе си и лицево-челюстна хирургия, и неврологично отделение, които приемат и болни с инсулт, и болни с лицево-челюстни травми. Но като цяло от потока, който имаме, специално по отношение на неврохирургията може би около 30-35 процента са хората, които са претърпели травма - битова, ПТП, а останалите вече са най-разнообразни случаи - има с туморни процеси, с гръбначни промени и дискови хернии. Общо взето „Пирогов" въпреки всичките години промени и реформи си остана едно място, на което винаги може да се потърси помощ 24 часа в денонощието и седем дни в седмицата. Екипите са в готовност и са в пълен състав от различите специалности, тъй като често случаите са интердисциплинарни, така че „Пирогов" това име си го е завоювал, поддържа си го все още.
При толкова много хора с различни диагнози, които идват при Вас, правят ли Ви впечатление някакви тенденции, които се наблюдават напоследък?
За тенденции в заболяемостта трудно може да се говори, тъй като ние сме една болница. За да се правят такива изводи, трябва да има цялостен обобщен поглед. Това, което ми прави впечатление е, че категорично при нас се концентрират все повече и повече от най-тежките случаи. Тази тенденция е вече повече от година-година и половина. При нас това винаги се е случвало, но в момента има като че ли една вълна, която не е точно вълна, защото не усещам да преминава, аз усещам една тенденция. При нас се концентрират най-тежките случаи.
Няма техника, знаете какво се случва в страната...
Може би много причини има за това, трудно ми е да ги анализирам. Аз наблюдавам и отчитам този факт. Увеличават се значително броят и дялът на тежко болните.
Някой специфичен пациент със специфичен проблем, нещо, което няма да забравите?
При нас тези случки, които Вие наричате интересни, са ежедневие. Разбира се, това всеки път си е свързано с една човешка съдба, често и с човешка трагедия. Хубавите случаи, които искам да си спомням и да се връщам, са как някой се е спасил по чудо. Не искам да навлизам в конкретика, но се случват неща, които наистина не могат да бъдат наречени само чудеса - хора, паднали от петия или седмия етаж, които са с леки охлузвания, или хора от катастрофи, които не могат да ги извадят от размазаните коли, са с леки травми, пациенти със счупени гръбнаци, с много тежко счупване, а не са парализирани, а се движат и оцеляват. Това са неща, които виждаме, за щастие, често.
Чудо ли е, късмет ли е, Божа работа ли е, какво е?
И четирите неща, които изброихте, са едно и също. Хората просто ги наричат по различен начин. Някои го наричат съдба, други - Господ, трети - късмет.
Вие вярвате ли в Бог?
С нашата професия не може да не вярваш в Бог. Според мен не е разумно, малко е самонадеяно да не вярваш в Бог.
За мен наистина е интересно как оцелява човек, прострелян в главата?
На нас са ни интересни други неща, все пак в чисто професионален аспект, който няма как да е широко достъпен. Тези случаи, които достигат до медиите, са свързани по-скоро с нещата около медицината, не толкова със самата медицина.
Напоследък май нямате много такива случаи?
Слава Богу, бих казал, защото зад всеки такъв случай стои и човешка, и социална, и всякаква драма. В интерес на истината огнестрелните и то този тип проблеми поне при нас категорично са намалели. Да се надяваме, че това е един добър признак, но ние продължаваме да имаме готовност да посрещнем каквото е необходимо.
Какво мечтаете да разберете за мозъка, какво Ви е най-интересно нямате отговор на този въпрос?
За добро или лошо аз съм в една част на медицината, която се занимава повече с лечението на заболявания и с много конкретни проблеми. Функциите на мозъка и тяхното изследване са обект на друг тип изследване, друг тип учени се занимават. Така или иначе това е в сферата на т. нар. невронауки, т. е. науките на нервната система, към която и ние - неврохирурзите, принадлежим. Мисля, че най-голямата тайна и най-чудното нещо е иновативността - способността ни да фантазираме, да изобретяваме, да вървим напред, да виждаме там, където всъщност не би трябвало да виждаме нищо, да търсим. Мисля, че е в тази насока. Но тя има не само физическите норми, тя има духовни аспекти, психологически и всякакви. Това са интересните неща и нека търсенето продължи, нека не откриваме всичко.
Вие в България ли оставате да чакате това търсене и да търсите или се изкушавате от предложенията, специализациите навън?
Имал съм възможност доста пъти да бъда на специализации и съм работил в чужбина. Засега изборът е бил да се връщам тук. Да се надяваме, че причините, които ни карат да останем тук, ще бъдат повече.
