Присъединяването към еврозоната дава възможност на България да търси стратегически икономически партньорства, подобни на това с германския концерн "Райнметал" и да участва в изграждането на новите вериги на производство и предлагане в рамките на валутния съюз и Европейския съюз като цяло. Това посочи Петър Чобанов, подуправител и член на Управителния съвет на Българската народна банка, по време на информационна среща в град Благоевград, част от Националната информационна кампания за въвеждането на еврото в България.
"Възможностите, които дава еврозоната и пред бизнеса, и пред държавата са да търсим стратегически партньорства. Имаме вече предвидимостта, имаме общата валута, имаме намалените трансакционни разходи", каза Чобанов.
По думите му националната концепция, която трябва да прилага страната ни, е търсенето на стратегически партньорства в основните икономически сектори.
"Тоест моделът на преки чуждестранни инвестиции такъв, какъвто беше до присъединяването в Европейския съюз, периодът 2001-2007 г., ние трябва да го преосмислим и преформулираме в посока подобни стратегически партньорства. Подобен пример беше даден с партньорството с германския концерн "Райнметал". Има и други сектори на икономиката, където ние имаме какво да дадем и да участваме в изграждането на новите стратегически вериги на производство и предлагане в рамките на еврозоната и на Европейския съюз като цяло, каза Петър Чобанов.
Чатбот дава отговори за еврозоната на сайта на ИСС
Подуправителят на БНБ изрази мнение, че информационните събития са важни, тъй като преходът към нова парична система е нещо действително сериозно. Чобанов посочи, че в резултат на 28 години валутен борд доходите и спестяванията на хората са нараствали и в евро, благодарение на фиксирания валутен курс.
"Сега вече сме сигурни, че това достигнато ниво през валутния курс ще бъде запазено завинаги. Тоест съхранихме това богатство, което валутният курс помогна да се увеличава и то да се увеличава във втората по значимост валута в света", каза той.
Чобанов очерта някои от ползите от присъединяването към еврозоната като по-голяма прозрачност и съпоставимост както на доходите, така и на цените, и по-високата сигурност.
"Централната банка ще продължи да участва във формулирането на тази рамка за стабилност, която касае както финансовата стабилност, така и паричната стабилност през единната валута", каза подуправителят на БНБ.
Той използва възможността да поздрави аудиторията от името на управителя на БНБ Димитър Радев, който в момента участва на първото си заседание на Управителния съвет на Европейската централна банка.
"Това е също една от основните ползи - участието ни в тези вече най-висши формати, където се вземат решения. Тоест от страна, която изпълняваше решенията, ние се превръщаме на практика с присъединяването към еврозоната в страна, която ще формулира решенията, която заедно с останалите страни членки на еврозоната ще трябва да очертае пътя напред за самата еврозонаѝ5, каза Чобанов.
Според него България има какво да даде като част от еврозоната с опита, знанията и модела относно фискалната дисциплина, който е бил прилаган у нас през годините.
"Ние имаме какво да дадем, сигурен съм че съвместно с останалите институции, с правителството, ще формулираме тезите си, ще отстояваме идеите си в рамките на еврозоната, които ще са подчинени както на общото развитие на страните, но и, разбира се, на националния ни интерес“, каза той, давайки за пример като поле за действие формулирането на Многогодишната финансова рамка на ЕС.
По думите му българските институции осъзнават ролята си по отношение на финализиране на финансовата инфраструктура, така че да е готова за приемането на еврото и на 1 януари всеки български гражданин да може да разполага с евробанкноти. Чобанов допълни, че чрез стимулиране на безналичните разплащания, т.е. плащанията с банкови карти, процесът по преминаване от лев към еври би бил по-лесен.
Петър Чобанов обърна внимание и на един от основните страхове на обществото, а именно опасенията от повишаване на инфлацията в резултат на членството в еврозоната. Той посочи, че страната ни през първите 7 месеца на годината изпълнява основния критерий за ценова стабилност, по който беше оценявана готовността ни да станем 21-вия член на еврозоната.
"Но когато вземем предвид и повишаване на адмнистративни цени и реакцията на цените на някои храни, това създава впечатление за по-висока инфлация. И тук отново е ролята на институциите честно, отговорно и прозрачно да обясняваме кога и защо се е повишила инфлацията и да разсеем страховете на хората, че това неминуемо се случва заради еврото. Това не е така, има си редица други фактори, които влияят. И разбира се, институциите са в готовност да реагират и трябва да реагират там, където се забележат нездравословни бизнес и ценови практики", каза той, добавяйки, че пътят пред България, заедно с останалите страни членки на еврозоната, е да утвърждават еврото като глобална валута.
