Честваме паметта на свети Нектарий Егински. Той е един от най-почитаните съвременни светители (т.е. епископи-светци). Признат за светец през 1961 г., почитта към него бързо се разпространила не само в Гърция, където прекарал последните 30 години от живота си, но и във всички православни църкви, дори сред православното разсеяние (диаспора) по цял свят.
Роден е на 1 октомври 1846 г. в град Силиврия (днес Силиври на тракийския бряг на Мраморно море, Турция) и бил кръстен Анастасий. Още на 14 години отишъл в Цариград да работи и да се изучи. На 20 години вече станал учител на остров Хиос. Воден от стремежа си към духовен живот, станал монах с името Нектарий в един манастир на острова. А когато завършил богословие в Атинския университет, бил приет в клира на Александрийската патриаршия в Египет. Ръкоположили го за свещеник, а през 1889 г. бил избран и ръкоположен за епископ на Пентапол. Но бързото му издигане предизвикало завист у другите клирици и епископи на патриаршията, които започнали да измислят разни клевети срещу Нектарий. Затова още в същата година, от смирение той се оттеглил в Гърция и оставил всичко в Божиите ръце.
Служел и проповядвал на народа, който се стичал в храмовете, където епископ Нектарий щял да служи, и жадно слушал духовните му слова. Накрая бил назначен за ректор на Атинската духовна семинария, където възпитавал бъдещите свещеници и епископи. Междувременно основал женски манастир на остров Егина, южно от Атина. След оттеглянето си на покой през 1908 г. лично поел духовното ръководство на обителта. Живял в святост и бил търсен за духовни съвети и ръководство от множество монаси и миряни. Написал много книги и слова с наставления за духовния живот, които продължават да се издават, включително и у нас. Упокоил се на 8 ноември 1920 г. в манастира "Света Троица" на остров Егина, където се пазят мощите му.
Роден е на 1 октомври 1846 г. в град Силиврия (днес Силиври на тракийския бряг на Мраморно море, Турция) и бил кръстен Анастасий. Още на 14 години отишъл в Цариград да работи и да се изучи. На 20 години вече станал учител на остров Хиос. Воден от стремежа си към духовен живот, станал монах с името Нектарий в един манастир на острова. А когато завършил богословие в Атинския университет, бил приет в клира на Александрийската патриаршия в Египет. Ръкоположили го за свещеник, а през 1889 г. бил избран и ръкоположен за епископ на Пентапол. Но бързото му издигане предизвикало завист у другите клирици и епископи на патриаршията, които започнали да измислят разни клевети срещу Нектарий. Затова още в същата година, от смирение той се оттеглил в Гърция и оставил всичко в Божиите ръце.
Служел и проповядвал на народа, който се стичал в храмовете, където епископ Нектарий щял да служи, и жадно слушал духовните му слова. Накрая бил назначен за ректор на Атинската духовна семинария, където възпитавал бъдещите свещеници и епископи. Междувременно основал женски манастир на остров Егина, южно от Атина. След оттеглянето си на покой през 1908 г. лично поел духовното ръководство на обителта. Живял в святост и бил търсен за духовни съвети и ръководство от множество монаси и миряни. Написал много книги и слова с наставления за духовния живот, които продължават да се издават, включително и у нас. Упокоил се на 8 ноември 1920 г. в манастира "Света Троица" на остров Егина, където се пазят мощите му.
