България и Куба ще работят за възобновяване на обмена на студенти и учени между двете страни. Това обсъдиха министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков и посланикът на Куба в България Н. Пр. Мариета Хордан. В миналото този обмен е бил много активен, но към момента е почти изцяло прекъснат.
Миналата година между двете държави е сключено Споразумение за сътрудничество в областта на висшето образование. Вече има и договори между отделни университети от двете страни, стана ясно по време на срещата.
„След като вече имаме подписано споразумение сега са нужни повече съвместни усилия, за да подобрим възможността на обучение на кубинци в България, както и да търсим форми български студенти да учат или карат стажове в Куба“, коментира министър Цоков.
По думите му МОН може да съдейства за осъществяване на контакти между висши училища от двете страни, а фактът, че толкова много български ученици изучават испански език е още една предпоставка за активизиране на сътрудничеството.
„В историята сме имали добри връзки между университетите и много кубинци учиха висше образование в България, предимно в технически специалности“, припомни посланик Хордан. По думите ѝ много българи също са учили и специализирали в Куба. „Все още са запазени тези следи от развитието на нашите отношения“, посочи тя.
Цоков изтъкна, че България е страната в Европа, в която най-много ученици на глава от населението участ испански.
„Има завършващи средно образование, които владеят езика на много високо ниво. Може да помислим за провеждане и на ученически стажове между двете страни“, предложи министърът. По думите му като първи етап би могла да се осъществи дистанционна връзка между български и кубински училища.
Посланик Хордан посочи, че докато много българи знаят испански, вече почти няма кубински граждани, които владеят български език. Проф. Цоков предложи да се помисли за възможността за откриване лекторат по български език в някой от университетите в Куба. Такива лекторати с командировани български преподаватели имаме в други държави като Китай и Япония, припомни той.
Двете стани обсъдиха и възобновяване на сътрудничеството в областта на научните изследвания. Една от приоритетните сфери за това е медицината, където Куба има значителни постижения. Заместник-министърът на образованието и науката проф. Генка Петрова съобщи, че четири от изследователските университети в България са именно медицински. Те имат възможност да канят като партньори чуждестранни учени и изследователи, което би представлявало интерес за кубинската страна.
Съвместна изследователска дейност може да се осъществява и по проекти, свързани с Националната пътна карта за научна инфраструктура в области като астрономически и арктически проучвания, чистотата на моретата и океаните, селскостопанските науки и др.
Миналата година между двете държави е сключено Споразумение за сътрудничество в областта на висшето образование. Вече има и договори между отделни университети от двете страни, стана ясно по време на срещата.
„След като вече имаме подписано споразумение сега са нужни повече съвместни усилия, за да подобрим възможността на обучение на кубинци в България, както и да търсим форми български студенти да учат или карат стажове в Куба“, коментира министър Цоков.
По думите му МОН може да съдейства за осъществяване на контакти между висши училища от двете страни, а фактът, че толкова много български ученици изучават испански език е още една предпоставка за активизиране на сътрудничеството.
„В историята сме имали добри връзки между университетите и много кубинци учиха висше образование в България, предимно в технически специалности“, припомни посланик Хордан. По думите ѝ много българи също са учили и специализирали в Куба. „Все още са запазени тези следи от развитието на нашите отношения“, посочи тя.
Цоков изтъкна, че България е страната в Европа, в която най-много ученици на глава от населението участ испански.
„Има завършващи средно образование, които владеят езика на много високо ниво. Може да помислим за провеждане и на ученически стажове между двете страни“, предложи министърът. По думите му като първи етап би могла да се осъществи дистанционна връзка между български и кубински училища.
Посланик Хордан посочи, че докато много българи знаят испански, вече почти няма кубински граждани, които владеят български език. Проф. Цоков предложи да се помисли за възможността за откриване лекторат по български език в някой от университетите в Куба. Такива лекторати с командировани български преподаватели имаме в други държави като Китай и Япония, припомни той.
Двете стани обсъдиха и възобновяване на сътрудничеството в областта на научните изследвания. Една от приоритетните сфери за това е медицината, където Куба има значителни постижения. Заместник-министърът на образованието и науката проф. Генка Петрова съобщи, че четири от изследователските университети в България са именно медицински. Те имат възможност да канят като партньори чуждестранни учени и изследователи, което би представлявало интерес за кубинската страна.
Съвместна изследователска дейност може да се осъществява и по проекти, свързани с Националната пътна карта за научна инфраструктура в области като астрономически и арктически проучвания, чистотата на моретата и океаните, селскостопанските науки и др.
