Министерството на образованието обяви, че се очаква през януари 2026 г. да влезе в сила забраната за използване на мобилни телефони в училищата. Това ще стане с приемането на второ четене на Закона за предучилищното и училищното образование.
Около 800 училища са приели забраната по решение на училищните ръководства още преди окончателното влизане на закона, заяви министърът на образованието Красимир Вълчев.
Пред Dariknews.bg учители, ученици и родители определиха забраната като "добра идея", "недобре обмислена", "нужна мярка", но дори и животозастрашаваща, засегнатите страни споделиха и че мобилните устройства далеч не са най-големият проблем в образователната система:
Лора Божинова е в пети клас, учи в ОУ "Кирил Христов" - град Стара Загора. От 5-годишна е диагностицирана с диабет тип 1. Тя носи телефон в училище и го използва за следене на кръвната захар. Ако е извън нормата, получава известие на телефона и трябва да си сложи инсулин или да хапне нещо, за да влезе в нужната граница.
"Знам, че част от учителите си мислят, че когато се налага да изляза от часа, аз искам да го пропусна или да поиграя на телефона. Истината е, че аз никога не бих направила такова нещо. Дори понякога ме е яд, когато се налага да изляза от часа, а ми е интересно. Не искам да си пропускам уроците, а да съм успешна и да научавам повече в час, разказва Лора.
Тя е на мнение, че забраната за телефони в училище не е добре обмислена. "Мисля, че ще бъде наистина полезно децата да се отделят от тази виртуална среда, но телефоните не са измислени просто да играеш игри, а са направени да подпомогнат и комуникацията между хората. Може през деня телефоните да стоят при класната и при нужда децата да могат да се свържат с родител, ако се случи нещо непредвидено в училище", предлага Лора.
Милена Динева е майка на Лора. Тя сравнява забраната на мобилните устройства в училище с лечение на хрема с капки за нос без да се търси причинителят на хремата.
"Отпушваме временно носа, но болестта няма да изчезне по този начин. Децата ще продължат да бъдат зависими от устройствата си, но просто ще прекаляват с тях след училище и до късно вечерта. Тази забрана няма да ги направи по-ангажирани към работния процес и да промени тяхната мотивация".
Тя смята, че самите телефони не са проблемът, а тяхното доминиране в живота на децата.
"Всъщност родителите са дали тези устройства на децата си в много ранна възраст. Ние до голяма степен сме ги направили зависими, давайки на децата свобода да ги използват по всяко време и по всякакъв начин без надзор и контрол. Проблемът при технологичното поколение деца е, че те трудно създават връзки извън виртуалната среда, а начинът това да се промени е като откриват други светове и интереси извън виртуалните. Вкъщи – повече време в общуване между деца и родители, повече пътувания, театри, съвместен спорт, дейности, които да изместват фокуса от екрана към реалния живот. В училище – възможност за клубове по интереси, повече екипни инициативи и проекти, олекотяване на програмите, за да имат повече възможност децата да общуват, практикуват спортове и колективни дейности. Министерството на образованието трябва да разгледа учебните програми, да се потърси експертно мнение от други държави и да се работи в посока мотивиране на децата дори и чрез технологиите".
И добавя, че когато се прави една реформа, трябва да се анализират всички последици, до които тя би довела.
Милена е убедена, че телефоните трябва да останат в училище и заради нуждата на някои деца да имат връзка с родителите си - "заради здравословни проблеми, прием на медикаменти или прибиране сами на далечни разстояния от дома. Моето дете използва приложения на телефона си, които позволяват да следим кръвната й захар от разстояние, инсулиновата й помпа също се управлява от приложение на телефона. На практика тези приложения са животоспасяващи. За нея ще е животозастрашаващо да е без телефон".
В заключение майката пита: "Как биха гледали на такива деца в училище, ако само на тях се позволява да носят телефоните? Дали няма излишно да се създаде напрежение сред децата?"
Цветан Гугалов е преподавател по математика на ученици от 8 до 12 клас в Национална професионална гимназия по горско стопанство " Христо Ботев" - град Велинград. Той е на мнение, че забраната за използване на телефони в училище е страхотна инициатива от страна на МОН, което със сигурност ще доведе до повишаване на ефективността на учебния процес. "Надявам се всички родители да осъзнаят нуждата от тази мярка, която е в интерес на собствените им деца", заяви той.
"От 2014 г. в нашата гимназия сме направили промени в Правилника за вътрешния ред, в който се забранява използването на мобилни устройства по време на учебните занятия и всички устройства се поставят в специална кутия на учителското бюро. За тази промяна получихме пълна подкрепа от страна на родителите. От тогава до момента нашите ученици нямат достъп до телефонните си, което допринася за по-добрата им концентрация и по спокойна атмосфера по време на учебния процес", обясни учителят.
Ще има увеличение на учителските заплати, потвърди министър Вълчев
Според Гугалов най-големите проблеми в училище са агресията и липсата на дисциплина от страна на голяма част от учениците. Това всъщност е породено от липсата на възпитание и развитие на ценностната система в семейството, което се наблюдава като масово явление.
Четвъртокласникът Мариан Джиханов учи в СУ „Васил Левски“ в град Велинград. Той не ходи с телефон в училище. Ученикът споделя, че "без телефон е по-добре, защото така се разсейваме". За него по-голям проблем е, че трябва да бъде в училище до 17 ч., "което е много уморително".
Мила Тодорова е майка на ученичка във втори клас в 148 основно училище "Професор доктор Любомир Милетич" в София. Тя е на мнение, че децата не бива да носят мобилни телефони в училище от 1 до 4 клас, но с малки изключения - когато родителят няма възможност да взима детето и то се прибира само. Тогава се налага родителят да има връзка с детето си, за да е спокоен, че то се е прибрало живо и здраво.
Как забраната за мобилни телефони в час повиши успеха в столично училище
Но не телефоните са най-големият проблем в образованието, смята майката.
"На първо място трябва да разчистят всички, за които преподавателската дейност не е призвание. В тази система трябва да встъпват само хора, които ще обичат децата и ще ги уважават като личности. Отдавна отминаха времената на авторитаризма, но, за съжаление, все още има преподаватели, които искат да дресират, а не да развиват децата ни. На следващо място, но не по-важност, преподавателите трябва да могат да овладяват собствените си емоции, да са психически стабилни, защото децата са много интуитивни. Да няма разделение, това дете го обичам, а другото не, защото в момента го има. Да спрат да прилагат т. наречения "народен съд".
Ели Хаджиева е ученичка в 10 клас в СОУ Св. Св. "Кирил и Методий", с. Сатовча. Според нея забраната за телефони в училище е добра идея, "защото много ученици се разсейват по време на час. Все пак телефоните могат да бъдат полезни, ако се използват разумно – например, за учене и търсене на информация. Не мисля обаче, че това е най-важният проблем в образованието. МОН трябва по-скоро да се съсредоточи върху подобряването на учебното съдържание и мотивацията на учениците да учат".
В същото училище в с. Сатовча преподава на ученици от 5 до 10 клас Силвина Адамова, учител по физика и астрономия. В учебното заведение от години има забрана за използването на телефони в час. Имат кутии с клетки, в които се оставят телефоните в началото на часа и се вземат след приключването.
Тя е на друго мнение по въпроса за промените в Закона за предучилищното и училищното образование, които предвиждат забраната на мобилни телефони в училище.
"Аз съм скептично настроена към заповедта. Всяка заповед само ни обременява с излишни разпри. Учениците нямат нагласа да спазват заповеди. Те всячески се опитват да заобикалят правилата. Ако искат да са с телефони, те търсят начин да ни излъжат. Вкарват най-често стар телефон, или телефон на друг ученик. Аз не мога да им бъркам по джобове и раници, за да ги проверя. Всичко се свежда до тяхната отговорност и нагласа да спазват правила. Ако те са отговорни, нищо не пречи да имат телефони в себе си. Ако не са отговорни, ще се превърнем в "пъдари" и резултатът ще е лош за учителя, излишни нерви и вменени дейности, и без това на масовият ученик не му пука от наказание.", смята учителката.
Попитана какъв е най-големият проблем в образованието, Адамова отговори, че според нея е липсата на свобода за действия на учителя по отношение на оценяване.
"Лошите оценки се обръщат срещу него, той е обвиняван, че не ги е научил, което не е правилно. Щом има няколко ученика, които се справят с уроците, значи учителят си е свършил работата, останалите не са мотивирани да учат и учителят не виждам как да ги мотивира. Вторият проблем е намесата на родителите в работата на учителите. Позволяват си да дават оценки на учителя, да му държат сметка за забележки, оценки и т. н. Има много проблеми, но един от основните е, че учениците не се оставят да повтарят класа, когато не са усвоили необходимите знания. Вместо това се търси отговорност от учителя, че не ги е научил".
