Още преди промените в Закона за предучилищното и училищното образование да са минали през комисии (до окончателното им гласуване и влизане в сила има още най-малко два месеца), някои директори забраниха носенето на телефони в училище. Според Диян Стаматов, председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета и директор на столичното 119. СУ „Акад. Михаил Арнаудов“, това е важно и необходимо, защото гарантира по-добра концентрация на децата. Ако законопроектът бъде приет, разликата с настоящата законова уредба ще е в санкционния елемент, който се добавя. Тоест ще е упоменато какви наказания могат да се налагат за неспазване на забраната.
За по-късното начало на учебния ден, защо не сработиха гладко дигиталните здравни карти и още за телефоните в училище, пред DarikNews говори Диян Стаматов:
Господин Стаматов, някои училища въведоха забрана за използване на телефони още преди тя да е гласувана. Това прибързана или полезна промяна е според Вас?
За мен тази форма на елиминиране на мобилните телефони от учебния процес е много важна и необходима. Дори бих казал малко закъсняла за страната ни като цяло, тъй като много от близките до нас държави вече я въведоха.
Определено в големите централни софийски училища това би било доста сериозно предизвикателство. Много е хубаво, че някои колеги вече са се справили с този казус, с тази възможност. За останалите тепърва предстоят много продължителни и сериозни предизвикателства.
Възможностите за прилагането на тази нова мярка са много, но най-важна остава добрата комуникация с родителите, тъй като те са хората, които най-силно са притеснени, когато мобилен телефон не е в ръката на детето им. А от друга страна, тъкмо те са хората, които осигуряват мобилните устройства.
Със сигурност въвеждането на мярката няма да е леко. От друга страна, за да имаме добро и концентрирано за всеки ученик образование, във всеки един момент, мобилният телефон трябва да бъде настрана. И то продължително време, защото всеки знае, че когато пред себе си има мобилен телефон, той действа разконцентрирващо и отнема вниманието в съвсем друга посока.
Най-вероятно, докато се въведе повсеместно тази мярка, първо ще има известна превенция по отношение на прилагането ѝ, но впоследствие вероятно ще има и много санкции за ученици, които не успяват толкова бързо да се адаптират към новата необходимост телефонът да бъде настрана.
Да повторим за читателите ни кога очакваме да се гласува законопроектът? Доколкото знаем през ноември.
Така е. Все още той е в процес на дебат, още между първо и второ четене в комисии, така че ще мине известно време, преди да бъде приет, ако бъде приет изобщо.
Има ли големи разлики между стария закон, в който вече има забрана за телефони, и новия законпроект, който предстои да влезе в сила. Санкционният момент ли е новият?
По отношение на мобилните телефони разликата е, че в настоящия момент се предвижда, съществува забрана, те да не се използват в учебен час, а в новата форма - изцяло в училищна среда, тоест и в междучасия, като към това всъщност се добавят и евентуални санкции за учениците, които използват мобилни устройства.
Имате ли наблюдения вече, дали сработи дигиталният картон здравен за децата?
Все още е в процес на плавно прилагане. На всички хора ни се иска изведнъж от днес за утре да станат тези промени. Реалността обаче е малко по-различна. И тя е в най-различни посоки. Едната е, че за да се случи нещо подобно повсеместно с всички медицински кабинети, лични лекари и училища, трябва да има една добра подготовка на самите медицински специалисти. В момента забелязваме няколко казуса.
Единият е, че не винаги личните лекари удостоверяват съответния преглед по необходимия начин в самата система. Вторият проблем, който се забелязва, е, че на много места медицинските специалисти в учебните заведения, детски градини или училища, нямат технически средства, за да приложат тази възможност.
Сигурно ще ви се стои странно, но в България в детските градини има осигурен най-много един лаптоп, който обикновенно се използва или от групата в детската градина, или от директора. За да има и за медицинския специалист е необходимо време. Все пак няма как да стане от днес за утре.
Третият проблем, който се забелязва, е, че медицинските специалисти първо са на много сериозна, напреднала възраст, за което те не са виновни, че не са виждали през живота си компютри. И ако някои родители си позволяват да казват "ами махнете ги оттам", всъщност истината е, че няма кой да ги замени. И основната роля на медицинското лице в детската градина и училище е не да работи на компютъра, не да пише разни работи, а да се занимава с превенция на здравето.
И тъкмо тук е много важната част, в която всички, които работим и които се ползваме от услугите на образователната система, в случая и медицинските специалисти, трябва да проявим необходимата доза търпения, а не да подскачеме и да казваме "не, не няма да носиме хартия, ние си искаме компютър, защото от това само проблеми възникват". Със сигурност след месец-два няма и да се говори вече за този проблем, но е необходимо търпение, за да може да се приложи повсеместно.
В началото на учебната година просветният министър спомена, че по негова препоръка и след разговори с директори, някои училища са предприели по-късно започване на учебния ден, за да са по-адекватни децата. Имате ли наблюдения как се приема това?
Този анонс всъщност е препоръка, която отдавна се прилага като практика в образователната система. По-скоро напомняне на колегите, педагогически специалисти, че е възможно това да се приложи при взаимно съгласие между родителите в съответните училища и педагогическите колективи.
Трябва да сме наясно обаче, че в големите градове, родителите са активно работещи хора, чийто работен режим започва в някои случаи в 8:00, в други случаи 8:30 часа, което предполага, че учениците за да стигнат до училище, трябва някой да ги заведе. И това по-късно започване на учебния ден не може да бъде безкрайно по-късно, а оптимално това в големите градове може да бъде само между този часови диапазон 8-8:30 което също е много хубава форма за начален етап. За жалост в училищата, които са на едноосменен режим, някъде около стотина училища все още във България са на този режим.
Това са обикновено най-големите училища. Не казвам най-търсените, казвам най-големите. Тази форма трудно би могла да бъде приложена скоро, заради простото обстоятелство, че за да се премине на едноосменен режим трябва да бъдат построени нови сгради, което знаем прекрасно не е толкова лесно и не зависи само от желанието на колектив педагогически, на родители или на общинска администрация, а на много други комплексни фактори.
