Националният съвет за тристранно сътрудничество не успя да постигне съгласие за промените в Кодекса на труда.
От Българската стопанска камара (БСК) определиха Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители за повишаването на минималната работна заплата от 710 на 850 лева като „бъдеща предизборна кампания“.
БГНЕС
Становището на Министерството на труда и социалната политика е, че размерът на минималната работна заплата е най-малкият критерий, който трябва да бъде следван, и че промените в законодателството следва да се установят в процедура заедно със социалните партньори.
Министерството на финансите също не подкрепя законопроекта, защото той навежда на мисълта, че това е един чисто административен подход. От финансовото министерство също искат да се разработи механизъм в сътрудничество със социалните партньори, които да определят начина за определяне на минималната работна заплата.
БГНЕС
Георги Гьоков от своя страна заяви, че знае предварително какво ще кажат от работодателските организации, от МФ и от МТСП. Когато се стигне до минималната работна заплата по думите му може и да изглежда като някакъв пазарлък, но подчерта, че БСП предлага това от 10 години. По отношение на обвиненията, че от БСП искат повишаване на минималната работна заплата като печеливша стратегия за предстоящи избори, Гьоков отрече това да е така и уточни, че това е политиката на БСП от дълги години и не предлагат нищо ново. „Това трябва да го направим и е крайно време, от 10 години се лутаме в този механизъм и все не го изработваме. Тази тема ще бъде актуална изключително дълго време напред, първо, защото сме с най-ниски доходи в Европа, и, второ, защото тази криза ще си отиде и ще дойде друга“, смята той.
Според Гьоков тези критерии, свързани с адекватното определяне на механизъм за определяне на минималната работна заплата, които представителите на работодателските организации искат да се установят, могат да доведат единствено и само до обезлюдяване и хора от градове като Видин да дойдат в столицата, която ще стане 5-милионна.
Националният съвет за тристранно сътрудничество не успя да постигне съгласие по отношение на законопроектите за обезщетенията за майчинство и преизчисляването на пенсиите, предложени от Корнелия Нинова и група народни представители от БСП.
БГНЕС
Становището на Министерството на труда и социалната политика не подкрепя предложението, защото ще се получи така, че тези, които са работили на минимална работна заплата, с това обезщетение ще получат повече от трудещите се. От гледна точка на това, което в България имаме като обществено осигуряване по отношение на майчинството, страната ни, според заместник-министъра на труда и социалната политика проф. Емил Мингов, е направила твърде много, отколкото други държави. Според него това не способства за запазване на майките на работните места и това е отчетено в много западни законодателства, посочи той и становището на МТСП е, че принципът при определяне на обезщетението следва да се запази.
От Министерството на финансите също не подкрепят предложения законопроект, като мотивите съвпадат с тези на МТСП. От Националния статистически институт (НСИ) посочиха, че допълнителните средства ще бъдат в размер на 82 милиона лева.
БГНЕС
Георги Гьоков посочи, че няма политически въпроси, които да не търсят решение.
„Всички хора се стичат в София за по-голяма работна заплата, в същото време в София няма детски градини и ясли. Всички говорим за демография, ама само говорим. Някой може ли да ми каже една мярка, предприета в България през последните 10 години, която да е реална в подкрепа на демографията“, каза той, на което Лазар Лазаров заяви, че дискусията в НТСТ се изопачава с дискусията в Народното събрание.
По отношение на пенсиите, бившият социален министър посочи, че няма адекватни такива в България нито като плащане, нито като заместващ доход.
Тристранният съвет не одобри и Законопроектът, свързан с промени в Кодекса за социално осигуряване, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители от ДПС, който предвижда редовната наборна военна служба да се зачита за действителен стаж.
Министерството на труда и социалната политика не поддържа законопроекта, каза Лазаров. Според Министерството на финансите вносителят на законопроекта не е направил оценка на взаимодействието, т.е. колко ще струва.
Националният съвет за тристранно сътрудничество отхвърли Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Кирил Петков и група народни представители от „Продължаваме промяната“, предвиждащ промени в действащия механизъм за осъвременяване на пенсиите, или т.нар. „Швейцарско правило".
Според Министерството на труда и социалната политика, представено от заместник-министъра проф. Емил Мингов, необходимите допълнителни средства над предвидените се очаква да бъдат за 2023 г. – 54,7 млн. лв., за 2024 г. – 339,3 млн. лв., за 2025 г. – 925,4 млн. лв. и сегашният метод е за предпочитане пред несигурният.
Министерството на финансите също не подкрепи законопроекта.
„Цялата дискусия по четирите законопроекта показа, че имаме нужда от допълнителна дискусия и оценка на ефектите и предприетите, включително и през годините, политически мерки“, отбеляза председателят на НТСТ Лазар Лазаров.
