Как се говори в публичната реч е извънредно важно, защото е важно не само какво казваме, а и как го казваме, каза акад. Светланка Куюмджиева - председател на Отделението по изкуства и изкуствознание на САЧК на пресконференция. На нея беше представен призив за защита на богатството, красотата и звучността на българския език, могъща опора на националната ни идентичност, съхранил се през вековете като един от най-древните езици с безспорен принос към човешката цивилизация.
Призивът отразява тревогата за състоянието на публичната реч и е по инициатива на Отделението по изкуства и изкуствознание на Събранието на академиците и член-кореспондентите (САЧК) на БАН.
Риториката за това как се говори и какво се говори, за красотата и за правилността на езика винаги е била във фокуса на общественото мнение още от античността, когато се формират седемте либерални изкуства, каза акад. Куюмджиева.
Тя подчерта, че историческата мисия на БАН винаги е била да твори знание, да обръща внимание на учеността, на образованието и на духовността.
"През 80-те или в началото на 90-те години, и днес, виждаме тази ерзац култура, или т.нар. чалга култура, която ни залива отвсякъде. Виждаме как се съсипват правилата на правилната граматическа реч. Примерите в това отношение са много, като ги има и в учебници", каза акад. Куюмджиева.
Тя уточни, че призивът на БАН цели да се обединят всички в грижата за българския език, защото това не е по силите само на една личност, или на една институция. Трябва да вземем отношение за възръщане на престижа на българския език и на правилното говорене, като в това се включат всички отговорни институции - медиите, СЕМ, университетите", каза акад. Светланка Куюмджиева
В представянето на призива участваха: акад. Светланка Куюмджиева - председател на Отделението по изкуства и изкуствознание на САЧК; чл.-кор. Мирослав Дачев; чл.-кор. Иван Илчев; чл.-кор. Иван Гранитски; проф. Ана Кочева - Институт за български език на БАН; доц. Елка Трайкова - научен секретар на БАН в направлението "Културно-историческо наследство и национална идентичност".
Бихме искали звукът от този призив, от тази камбана, да отекне и всички институции да се ангажират с борбата за опазване на словото, каза чл.-кор. Мирослав Дачев. Той отбеляза, че езикът трябва да бъде уважаван и обичан.
Чл.-кор. Иван Илчев заяви, че ограниченият език е знак за ограничена духовност. Той уточни, че е скептичен за насоката на призива и добави, че не вярва, че в обозримо бъдеще ще се промени говорът на политиците или на медиите. "Скептичен съм, защото е много трудно да се надявам, че дете, отрасло в семейство, в което няма уважение нито към книгата, нито към езика, ще се промени чудодейно, под въздействието на учебниците и на учителите", каза чл.-кор. Илчев. Той отбеляза също, че езикът носи със себе си характеристиката на личността.
"Иска ми се учебниците, или поне тези по литература, история и география, да подтикват въобръжението на децата и те да гледат на тях, като на приключение - понякога се случва, по-често не", каза чл.-кор. Иван Илчев. Той заяви, че трябва да продължаваме да се борим промяната да започне от семействата и от началното образование.
Чл.-кор. Иван Гранитски каза, че учените гледат на журналистите като на съмишленици в едни общи усилия за съхранение на чистотата на българския език и за запазването на неговото богатство. През годините членове на БАН - действителни и дописни, са били най-големи български писатели и специалисти в областта на езика, и те са го развивали. Виждаме, че езикът, който познаваме от времето на Възраждането до наши дни, е жив организъм, който се развива по свои собствени закони. Езикът ни обаче се нуждае и от грижа, добави той.
Проф. Ана Кочева от Института за български език на БАН каза, че "българският език е застрашен език". Но добрата новина е, че този език, независимо от много интензивния външен натиск, който изпитва, все още продължава да се предава от родители на деца и да се преподава в училище, добави проф. Кочева.
Доц. Елка Трайкова каза, че учени от БАН са предлагали мерки за защита на българския език. Тя уточни, че предлагат проверка и оценяване на задължителната компетентност по български език и по българска култура във всички учебни планове, и във всички сфери на образованието в България.
"Владеенето и въвеждането на българския език, като едно условие, е важно и когато се дава българско гражданство, защото е важно тези нови граждани на България да владеят нашия книжовен български език", каза доц. Трайкова.
Призивът отразява тревогата за състоянието на публичната реч и е по инициатива на Отделението по изкуства и изкуствознание на Събранието на академиците и член-кореспондентите (САЧК) на БАН.
Риториката за това как се говори и какво се говори, за красотата и за правилността на езика винаги е била във фокуса на общественото мнение още от античността, когато се формират седемте либерални изкуства, каза акад. Куюмджиева.
Тя подчерта, че историческата мисия на БАН винаги е била да твори знание, да обръща внимание на учеността, на образованието и на духовността.
"През 80-те или в началото на 90-те години, и днес, виждаме тази ерзац култура, или т.нар. чалга култура, която ни залива отвсякъде. Виждаме как се съсипват правилата на правилната граматическа реч. Примерите в това отношение са много, като ги има и в учебници", каза акад. Куюмджиева.
Тя уточни, че призивът на БАН цели да се обединят всички в грижата за българския език, защото това не е по силите само на една личност, или на една институция. Трябва да вземем отношение за възръщане на престижа на българския език и на правилното говорене, като в това се включат всички отговорни институции - медиите, СЕМ, университетите", каза акад. Светланка Куюмджиева
В представянето на призива участваха: акад. Светланка Куюмджиева - председател на Отделението по изкуства и изкуствознание на САЧК; чл.-кор. Мирослав Дачев; чл.-кор. Иван Илчев; чл.-кор. Иван Гранитски; проф. Ана Кочева - Институт за български език на БАН; доц. Елка Трайкова - научен секретар на БАН в направлението "Културно-историческо наследство и национална идентичност".
Бихме искали звукът от този призив, от тази камбана, да отекне и всички институции да се ангажират с борбата за опазване на словото, каза чл.-кор. Мирослав Дачев. Той отбеляза, че езикът трябва да бъде уважаван и обичан.
Чл.-кор. Иван Илчев заяви, че ограниченият език е знак за ограничена духовност. Той уточни, че е скептичен за насоката на призива и добави, че не вярва, че в обозримо бъдеще ще се промени говорът на политиците или на медиите. "Скептичен съм, защото е много трудно да се надявам, че дете, отрасло в семейство, в което няма уважение нито към книгата, нито към езика, ще се промени чудодейно, под въздействието на учебниците и на учителите", каза чл.-кор. Илчев. Той отбеляза също, че езикът носи със себе си характеристиката на личността.
"Иска ми се учебниците, или поне тези по литература, история и география, да подтикват въобръжението на децата и те да гледат на тях, като на приключение - понякога се случва, по-често не", каза чл.-кор. Иван Илчев. Той заяви, че трябва да продължаваме да се борим промяната да започне от семействата и от началното образование.
Чл.-кор. Иван Гранитски каза, че учените гледат на журналистите като на съмишленици в едни общи усилия за съхранение на чистотата на българския език и за запазването на неговото богатство. През годините членове на БАН - действителни и дописни, са били най-големи български писатели и специалисти в областта на езика, и те са го развивали. Виждаме, че езикът, който познаваме от времето на Възраждането до наши дни, е жив организъм, който се развива по свои собствени закони. Езикът ни обаче се нуждае и от грижа, добави той.
Проф. Ана Кочева от Института за български език на БАН каза, че "българският език е застрашен език". Но добрата новина е, че този език, независимо от много интензивния външен натиск, който изпитва, все още продължава да се предава от родители на деца и да се преподава в училище, добави проф. Кочева.
Доц. Елка Трайкова каза, че учени от БАН са предлагали мерки за защита на българския език. Тя уточни, че предлагат проверка и оценяване на задължителната компетентност по български език и по българска култура във всички учебни планове, и във всички сфери на образованието в България.
"Владеенето и въвеждането на българския език, като едно условие, е важно и когато се дава българско гражданство, защото е важно тези нови граждани на България да владеят нашия книжовен български език", каза доц. Трайкова.
