Линейки обикалят от болница на болница, докато пациентът отзад бере душа, в търсене на свободно легло в реанимация. Сценарият се разигра от месеци и е почти ежедневен в София. „Стигало се е дори пациентът да бъде върнат вкъщи, ако не почине в линейката“. Това разказа медицинската сестра Кристина Манчева, която работи в Центъра за спешна медицинска помощ - София (ЦСМП) без лекарски екип, сама в линейката, а до нея е само шофьорът.
Манчева участва в организираната от медицинската федерация към КТ „Подкрепа“ кръгла маса по проблемите в спешната медицинска помощ и организация на дейността. Тя представи проблемите, които среща по време на дежурства, като започна от случаите на агресия, неточните сигналите, които се подават като спешни и сбърканата система, при която болниците всеки ден подават факс за свободните легла. Така линейките биват разпределяни според възможностите на болниците да приемат пациенти, независимо от тяхната спешност, посочва БГНЕС.
„Искаме със закон да бъде върнато, когато няма свободно легло, пациентът да бъде откаран в болницата по район“, настоя сестра Кристина Манчева.
На широката кръгла маса, прераснала в дискусия, представител на Министерство на здравеопазването не присъства. Иванка Динева от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ информира, че до 31 март ще е готов анализ за най-честите грешки и проблемите във всички центрове за спешна медицинска помощ.
Председателят на Български лекарски съюз д-р Иван Маджаров също застъпи изложените от Кристина Манчева проблеми и отбеляза: „Свидетели сме на това как, когато някой се отвори или Марица е замърсена, министърът на здравеопазването ходи да проверява дали реката е чиста! Къде са РЗИ-та и т.н.?“.
Според Маджаров проблемите в спешната помощ са в резултат на дългогодишна грешна политика в системата. „Нашата болнична система все едно постоянно е в състояние на война“, каза той.
„Агресията срещу медицинските лица е недопустима, трябва обаче да признаем, че същото се случва и в образованието“, отбеляза Маджаров.
Председателят на БЛС бе категоричен, че личните лекари не могат да осигуряват неотложната помощ в почивните дни и през нощта. "Истината е, че щом си болница, нямаш право да връщаш линейка. Ако има катастрофа, ако има земетресение, факсът не важи“, заяви Маджаров по отношение на препращането на линейка от болница на болница.
Георги Батакчиев, който от 30 години работи в ЦСМП Пловдив, също представи проблемите на спешните медици, като наблегна на ниското заплащане и категоризацията.
Той определи заплатите като унизителни. „Шофьор на линейка с 1500 лева не може да си осигури необходимите потребности за живот“, каза Батакчиев.
„Скоро не да правим стачка, няма да има кой да се качи на линейката. Правят ни помощен екип на джипито! Младите не искат да работят в Бърза помощ“, заяви той, давайки пример със собствения си син, който не може да си закупи учебниците за следването си при работа в спешната помощ.
„Явно на човешкия живот в тая държава му е паднала цената“, каза още Георги Батакчиев.
И той, и конфедералният секретар на синдиката Валери Апостолов ясно засегнаха категоризацията на труда. Спешните медици са единствените от националната система за сигурност, който са в трета категория.
„На катастрофа заварваме полицай и пожарникар. Само ние сме боси, газим в леснозапалими материали“, каза още Георги Батакчиев. Той наблегна и на липсата на служебно облекло и настоя спешните медици да бъдат приравнени към статута на полицаи и пожарникари.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Манчева участва в организираната от медицинската федерация към КТ „Подкрепа“ кръгла маса по проблемите в спешната медицинска помощ и организация на дейността. Тя представи проблемите, които среща по време на дежурства, като започна от случаите на агресия, неточните сигналите, които се подават като спешни и сбърканата система, при която болниците всеки ден подават факс за свободните легла. Така линейките биват разпределяни според възможностите на болниците да приемат пациенти, независимо от тяхната спешност, посочва БГНЕС.
„Искаме със закон да бъде върнато, когато няма свободно легло, пациентът да бъде откаран в болницата по район“, настоя сестра Кристина Манчева.
На широката кръгла маса, прераснала в дискусия, представител на Министерство на здравеопазването не присъства. Иванка Динева от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ информира, че до 31 март ще е готов анализ за най-честите грешки и проблемите във всички центрове за спешна медицинска помощ.
Председателят на Български лекарски съюз д-р Иван Маджаров също застъпи изложените от Кристина Манчева проблеми и отбеляза: „Свидетели сме на това как, когато някой се отвори или Марица е замърсена, министърът на здравеопазването ходи да проверява дали реката е чиста! Къде са РЗИ-та и т.н.?“.
Според Маджаров проблемите в спешната помощ са в резултат на дългогодишна грешна политика в системата. „Нашата болнична система все едно постоянно е в състояние на война“, каза той.
„Агресията срещу медицинските лица е недопустима, трябва обаче да признаем, че същото се случва и в образованието“, отбеляза Маджаров.
Председателят на БЛС бе категоричен, че личните лекари не могат да осигуряват неотложната помощ в почивните дни и през нощта. "Истината е, че щом си болница, нямаш право да връщаш линейка. Ако има катастрофа, ако има земетресение, факсът не важи“, заяви Маджаров по отношение на препращането на линейка от болница на болница.
Георги Батакчиев, който от 30 години работи в ЦСМП Пловдив, също представи проблемите на спешните медици, като наблегна на ниското заплащане и категоризацията.
Той определи заплатите като унизителни. „Шофьор на линейка с 1500 лева не може да си осигури необходимите потребности за живот“, каза Батакчиев.
„Скоро не да правим стачка, няма да има кой да се качи на линейката. Правят ни помощен екип на джипито! Младите не искат да работят в Бърза помощ“, заяви той, давайки пример със собствения си син, който не може да си закупи учебниците за следването си при работа в спешната помощ.
„Явно на човешкия живот в тая държава му е паднала цената“, каза още Георги Батакчиев.
И той, и конфедералният секретар на синдиката Валери Апостолов ясно засегнаха категоризацията на труда. Спешните медици са единствените от националната система за сигурност, който са в трета категория.
„На катастрофа заварваме полицай и пожарникар. Само ние сме боси, газим в леснозапалими материали“, каза още Георги Батакчиев. Той наблегна и на липсата на служебно облекло и настоя спешните медици да бъдат приравнени към статута на полицаи и пожарникари.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
