На 2 юни отдаваме почит на подвига на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Всяка година точно в 12.00 ч. сирените в цялата страна оповестяват преклонението пред паметта на героите.
Българите винаги са оценявали саможертвата на онези, които са дали живота си за Отечеството.
На този ден, независимо къде по света се намираме или каква политическа идеология изповядваме, щом носим в съзнанието си образите на Ботев, на Левски и на останалите герои, положили костите си в името на Родината, ние ще останем българи докрай.
Денят на Ботев и загиналите за свободата на България се чества за първи път през 1884 г във Враца и Пловдив.
Официално този празник започва да се отбелязва от 1901 г. насам. На 2 юни същата година на връх Вола, мястото на смъртта на Ботев, се събират всички останали живи четници от Ботевата чета, които присъстват на тържествата.
За първи път сирените се чуват през 1948 г. – точно на 100-годишнината от рождението на Христо Ботев. Сирените символизират съпричастността на българския народ към подвига на Ботев и загиналите за свободата на България.
От 1953 г. до 1988 г. се чества като Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война, от 1988 г. до 1990 г. като Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България, от 1991 г. до 1993 г. като Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България.
Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България е обявен с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г.
В родния му град Калофер честването на годишнината започна от снощи с тържествена заря-проверка, предава NOVA. Кулминацията там ще е изнасянето на знамето на Ботевата чета. „Днес трябва да си припомним за родното място на Ботев. Традицията отново ще бъде спазена.
С военен ритуал ще бъде изнесено знамето на Ботевата чета, което ще се включи в бойния строй”, обясни директорът на Националния музей „Христо Ботев” - Калофер Ася Николова. Тържествата ще продължат с митинг-поклонение.
Българите винаги са оценявали саможертвата на онези, които са дали живота си за Отечеството.
На този ден, независимо къде по света се намираме или каква политическа идеология изповядваме, щом носим в съзнанието си образите на Ботев, на Левски и на останалите герои, положили костите си в името на Родината, ние ще останем българи докрай.
Денят на Ботев и загиналите за свободата на България се чества за първи път през 1884 г във Враца и Пловдив.
Официално този празник започва да се отбелязва от 1901 г. насам. На 2 юни същата година на връх Вола, мястото на смъртта на Ботев, се събират всички останали живи четници от Ботевата чета, които присъстват на тържествата.
За първи път сирените се чуват през 1948 г. – точно на 100-годишнината от рождението на Христо Ботев. Сирените символизират съпричастността на българския народ към подвига на Ботев и загиналите за свободата на България.
От 1953 г. до 1988 г. се чества като Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война, от 1988 г. до 1990 г. като Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България, от 1991 г. до 1993 г. като Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България.
Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България е обявен с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г.
В родния му град Калофер честването на годишнината започна от снощи с тържествена заря-проверка, предава NOVA. Кулминацията там ще е изнасянето на знамето на Ботевата чета. „Днес трябва да си припомним за родното място на Ботев. Традицията отново ще бъде спазена.
С военен ритуал ще бъде изнесено знамето на Ботевата чета, което ще се включи в бойния строй”, обясни директорът на Националния музей „Христо Ботев” - Калофер Ася Николова. Тържествата ще продължат с митинг-поклонение.
