Мнозинството български избиратели са на мнение, че правителството на Пламен Орешарски не трябва да има пълен мандат, а едва 21% са на обратното мнение. Това сочат данните от национален представителен експресен телефонен сондаж на „Галъп интернешънъл", част от собствен изследователски проект.
За избори веднага се обявяват 15% от интервюираните; за избори до края на годината - 26%; за избори до 12 месеца - 30%. Същевременно обаче нацията остава поляризирана и силно разделена, огромното мнозинство от гражданите не виждат действена алтернатива на двете големи политически партии от статуквото.
Към момента БСП има малка преднина (в рамките на статистическата грешка) пред ГЕРБ, а реформаторският блок, по чисто механичен принцип, набира около 6% потенциал.
Продължаващите близо два месеца протести са в центъра на масовото съзнание - 57% от избирателите твърдят, че ги следят редовно.
Водеща медия в това отношение е телевизията, като на второ място, далеч пред вестниците и радиото, е интернет и социалните мрежи. Като цяло, мнозинство от 43% намира медийното отразяване на протестите за обективно, но значим брой избиратели -30%, го определят за пристрастно. В тази почти една трета недоволни от отразяването на протестите избиратели по-голямата част (19%) считат, че медиите изкривяват в полза на протестиращите срещу правителството, а по-малката част (11%) виждат пристрастност в полза на правителството.
Мнозинството български избиратели определят като нормални и в рамките на закона и действията на протестиращите - 68%, и действията на полицията - 64%. Малко над една пета - 22% намират поведението на протестиращите за агресивно и извън закона. Същата нагласа, но към полицията, имат близо една четвърт - 24% от гражданите. Това са мненията за обичайния ход на ежедневните събития - коренно различни са оценките за нощта на сблъсък около парламента и блокирането на депутати, журналисти и министри вътре. Мнозинство от 65% осъжда действията на протестиращите тогава. Също мнозинство, но от 53%, осъжда и действията на полицията. Полицията събира 6% повече симпатии за поведението си през въпросната нощ - 32% спрямо протестиращите - 26%.
Вероятната причина за това е убедеността на мнозинството избиратели, че виновни за остротата на сблъсъка тогава са провокатори. Огромно мнозинство от 79% са съгласни такива провокатори да бъдат предадени на прокуратурата и да им се повдигнат обвинения.
Анкетата измерва и одобрението за вътрешния министър Цветлин Йовчев, който е недостатъчно познат за една четвърт от гражданите, а у 23% не предизвиква определено отношение. Сред избирателите с мнение за дейността му малък превес събират позитивните спрямо негативните оценки - 28% на 24%.
Редовно участие в протестите декларират 3% от избирателите, които са почти изцяло жители на София. Участие понякога обявяват 10%, а 87% изобщо не участват. Сред активно участващите доминират избирателите с дясно политическо самоопределение, като за тях водеща медия е интернет.
Всеки трети избирател счита, че протестите са по-скоро платени и обслужват конкретни политически партии и лидери, докато мнозинство от 39% ги намира по-скоро за спонтанни.
Нацията е разделена и по въпроса дали протестите са значими и големи или малки и незначими - 43% на 41%. И обратно - в разбирането си за културата на протеста нацията ни е обединена - мнозинство от 77% са на мнение, че протестиращите трябва да се съобразяват с непротестиращите и да не нарушават техни права.
Протестите през февруари за цената на тока и оставка на правителството на Бойко Борисов срещат одобрението и симпатиите на широкото мнозинство от избирателите - 77%.
Настоящите протести срещу правителството на Орешарски се ползват с поляризирана обща оценка, като подкрепящите ги са 47%, а на обратното мнение са 41%. Контрапротестите в защита на настоящото управление набират 31% симпатии. Моментната снимка на масовото съзнание, отразена от настоящия експресен сондаж, показва, че отсъстват бързи и лесни решения, които да бъдат подкрепени от отчетливо мнозинство. Липсват и ясно очертани алтернативи на политическото статукво. Същевременно протестният потенциал, макар и като участие в национален мащаб да не е значим, като нагласи и настроения за промяна е доминиращ.
