Проект Европа Сега,
Съфинансиран от Европейския съюз, Генерална Дирекция Комуникации, № на договор COMM/2011/02/0008
Ако се наложи България да направи хранилище, в което да погребва високоактивните си ядрени отпадъци, подобно съоръжение би струвало на страната ни 1 млрд. евро. Отпадъците ни обаче са толкова малко като количество, че подобна инвестиция не би била оправдана. Това каза в интервю за Дарик евродепутатът от ГЕРБ Владимир Уручев. Преди седмица Европейският парламент излезе с решение да бъде забранен износът на ядрени отпадъци към трети страни извън общността.
Според евродепутата независимо дали забраната ще остане в окончателния текст на директивата при приемането на документа и от Съвета на министрите, до две години България трябва да има ясен план за хранилище или за място, където да погребва отпадъците от ядрената си енергетика.
Владимир Уручев е категоричен, че в момента Европа действа емоционално по отношение на ядрената енергетика и това по-скоро застрашава нейната сигурност. Според евродепутата идеята да се позволи износа на радиоактивни отпадъци извън ЕС, която защитава и той, е да се правят съвместни проекти с трети страни извън общността, при които да има високи критерии за безопасност.
Ако директивата бъде одобрена окончателно в този й вид със забраната за износ, България ще трябва да мисли за хранилище или място, където да съхранява високоактивните отпадъци. Директивата просто ще наложи да излезем с ясен план и то в рамките на следващите две години, смята Владимир Уручев. „Ако и в Съвета се стигне до решение за забрана за износ, ще се стигне до това, че ние трябва да строим хранилище или да намерим място, където високоактивните радиоактивни отпадъци да се погребват. Това е доста скъпо - реалистичната цифра за такова хранилище е 1 млрд. евро”, каза Уручев.
Сумата се базирала на доста разработки по темата, които се правели в Швеция, Финландия, Германия и Франция. По думите на евродепутата обаче този един милиард няма да дойде от никъде, никой няма да ни компенсира или да ни даде помощ, т.е. ние трябва да ги намерим тези пари. Тъкмо затова според него в близките две години държавата ни трябва да има много ясен план какво ще прави, кога и къде.
Според Владимир Уручев обаче количеството радиоактивните отпадъци, които България би трябвало да погребе, е толкова малко, че не си струва да бъде хвърлен този милиард. „По-лесно е да се намери общо решение, като се съберат няколко държави от Централна и Източна Европа, да направят едно място, където да се погребат тези отпадъци”, смята той.
Парите за хранилището според евродепутата би трябвало да дойдат от самата ядрена енергетика, която засега е най-евтина. „Тя може да си събере всички нужни средства, въпросът е да има разчети във времето. С малко повишаване на цената на тока от атомната ни централа, това може да стане - може да е с процент, може да са два процента”, каза Владимир Уручев.
Бюлетин за новините в Европейския Парламент: м. юни 2011 г.
Проект „Европа Сега” е с продължителност 14 месеца, като започва на 3 февруари 2011 г. и приключва на 31 март 2012 г. Настоящият проект продължава успешно реализирания от Дарик радио проект под същото име, реализиран с финансовата подкрепа на Европейския парламент през 2010 година.
Сърцевината на проекта е коментарното предаване „Европа сег”, в което ние - екипът на Дарик, ще продължим да Ви запознаваме с дейността на различните комисии, най-интересните заседания, както и влиянието на обсъжданията в Европейския парламент върху различните социални, икономически, културни и политически аспекти от живота на гражданите на ЕС и в частност България.
В информационния портал на списанието „Правен свят”, в рамките на дванадесет месеца, ще представяме на вашето внимание, оценени като приоритетни новини от дейността на Европейския Парламент. Представяме Ви рубриката:
Информационен бюлетин от Европарламента.
Европейският парламент е основен фактор при определянето на дневния ред в европейската политика, като във фокуса на нашия проект през 2011 и 2012 година ще бъде дейността на две от комисиите на парламента - Комисията по икономически и парични въпроси (ECON) и комисията Финансова икономическа и социална криза (CRIS).
Работата на комисията Финансова икономическа и социална криза CRIS е съсредоточена върху анализа на причините за кризата и последиците от нея, възможните начини за преодоляване на кризата и за предотвратяване на възможността тя да се повтори. Чрез голям брой събития, включващи публични изслушвания и работни семинари, размени на мнения, дискусии по тематични документи, посещения на делегации и задълбочени проучвания и анализи, комисия CRIS ще се опита да идентифицира ключовите области, в които да се увеличат координираните действия, и да изготви конкретни политически препоръки.
Комисията по икономически и парични въпроси (ECON) играе ключова роля в работата на Парламента. Тя носи отговорност за въпроси като икономическата и паричната политика на ЕС, политиките на данъчно облагане и конкуренция, свободното движение на капитал и регулирането на финансовите услуги (банки, застраховане, пенсионни фондове, управление на активи и фондове, счетоводство, международни парични и финансови системи и т.н.). Кои са членовете на комисията, акцентите в дневния ред и коментарите към тях - от водещи експерти, депутати, политици, представители на ЕП и депутати, както и от обикновения българин ще може да чуете по време на радиопредаванията, или да прочетете във форума на проекта, както и в бюлетина на списание „Правен свят”.
Бъдете, активни, научете повече за дейността на комитетите в Европейския парламент в предаването „Европа сега”.
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Европейския Парламент, Генерална дирекция Комуникации. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Дарик Радио АД и по-никакъв начин не може да се приеме, че отразява становището на Европейския Съюз или Европейския Парламент. Европейският Съюз и Европейският Парламент не носят никаква отговорност към ползвателите на информацията от документа и начините, по които се ползва информацията.
