ЕС смекчава критиката си към България и Румъния
ЕС смекчава критиката си към България и Румъния / снимка: Sofia Photo Agency
Европейският съюз смекчава критиката си към България и Румъния, пише в кореспонденция от София британското списание "Иконъмист". Според любезните стандарти на Брюксел, критиката бе доста сурова, се казва в коментара.

На 23 юли Европейската комисия огласи критични доклади за напредъка /или липсата му/ на България и Румъния в борбата с корупцията и изразходването на парите на ЕС. Но след интензивно лобиране, изразите бяха много по-слаби, отколкото в унищожителните проекти, изтекли предварително. Отпадна и изричното предупреждение, че България застрашава шансовете си да се присъедини към еврото и Шенгенската зона за свободно пътуване. Дори и така обаче, посланието на докладите бе ясно.

Българският премиер Сергей Станишев приветства смекчения език за неговата страна и обеща план за действие. Външни наблюдатели се отнасят с оправдан скептицизъм към всички обещания за подобряване на положението, както и към жестовете като назначаването на уважавания бивш посланик Меглена Плугчиева за вицепремиер, надзираващ използването на еврофондовете, се казва в статията на британското издание. Според него въпреки разместванията в управленския апарат и скъпо рекламираните инициативи, въпреки изглеждащите на хартия правилни закони и закони и процедури, очебиен остава фактът, че усилията на България не са довели до почти никакви резултати в осъждането на извършителите на измами или на корумпирани служители. Всъщност, публичните личности понякога изглеждат не само слаби, но и злонамерени, продължава изданието и припомня, че агенцията на ЕС за борба с измамите ОЛАФ обвини високопоставени служители, че осигуряват "политически чадър" за престъпниците, откраднали милиони евро, предназначени за изостаналите и крайно бедни провинциални селски райони.

Притесненията относно България и Румъния, особено за способността им да администрират почти 38-те милиарда евро, обещани от ЕС до 2013 г., едва ли са нещо ново. Според изданието това, което скандализира обикновените българи е, че страната им - най-бедната в ЕС, пропуска жизненоважен шанс да се модернизира. Обществените услуги са в изключително тежко положение, което пролича от кризата този месец в събирането на сметта в София, оставила улиците на столицата затрупани с купища гниещ боклук. Така че чуждестранната критика, която в някои страни би могла да предизвика защитна реакция, всъщност се посреща като добре дошла. Популярността на ЕС скочи рязко, докато негативният рейтинг на правителството сега е цели 73 процента. Страната, по някои оценки, е загубила една четвърт от населението си от началото на 90-те години, свивайки се от тогавашните 10,5 млн. до сегашните 7,5 млн. Това е огромен вот на недоверие от страна на обществото, смята изданието. Парламентът е друга история. Правителството изглежда ще оцелее при вота на недоверие идната седмица. Парламентарни избори предстоят другото лято, когато десноцентристката партия, оглавен оглавена от кмета на София Бойко Борисов, предизвикващ похвали с динамизма си, се очаква да се представи добре, допълва изданието.

В рязък контраст, в Румъния политиците изпитват облекчение, след като се спасиха от санкции в меко формулирания доклад на комисията за техните усилия за борба с корупцията и съдебни реформи. И той бе смекчен вариант на черновата, която също бе по-мека, отколкото някои опитни наблюдатели на Румъния се бяха надявали. Комисията изрази съжаление от липсата на практически резултати, но приветства движението в правилната посока. В България, с прискърбие отбелязва авторът, за външните наблюдатели е трудно да видят изобщо някакво движение.

Пропиляването на парите на данъкоплатците в най-корумпираните нови страни членки Румъния и България неизбежно дискредитира ЕС, признава изданието. И все пак, въпреки че Брюксел е разочарован, и дори ядосан от това как се справят двете страни, откакто бяха приети в клуба през януари 2007 г., еврократите не са сигурни как да постъпят. Острата критика и твърдите санкции може просто да деморализират онези, които се опитват да оправят нещата, а и да подкопаят надеждите за членство на другите балкански страни. Въпреки всичко, малцина вярват, че която и да било от новите страни-членки би била по-добре вън от съюза, отколкото вътре в него, заключава изданието. /БТА/