Наскоро, покрай Световния ден на водата, в Хасково се организираха различни събития и инициативи, посветени на темата за водата. Особено ме впечатли кампанията на РИОСВ-Хасково, които проведоха информационно-образователни презентации в редица училища и детски градини, с цел да обяснят на децата колко важен ресурс е водата, как да се отнасят отговорно към нея и по какъв начин могат да спестяват от консумацията й.
Мисля си, че от такива презентации имаме нужда и ние, по-възрастните жители на Хасково, които от години сме принудени да търпим неудобството от чешмата да тече мръсна, но за сметка на това и скъпа вода.
Неудобно ми е дори да призная пред читателите ви от цялата страна, че в Хасково плащаме по близо 3 лв. на кубик. Към разходите на домакинствата за вода трябва да прибавим и покупката на минерална, защото чешмяната не е годна за пиене, да не говорим, че има дни, в които не става и за миене. Понякога, ако водата от чешмата за по-продължително време изглежда с нормален цвят, дори се шегуваме, че сме „потънали в лукс". Лукс по хасковски.
Шегуваме се (през сълзи) и покрай сметките за вода, които плаща голямата ни дъщеря. Тя учи в София, където плащаме квартирата й. Та се шегуваме, че само от годишната сметка за вода, която в столицата е почти два пъти по-ниска, ще спестим от наема на апартамента за някой и друг месец. Така тече животът в София, докато ние „тънем в лукс", хасковски лукс - с мръсна, но скъпа вода.
