За пореден път управляващите увериха, че България не е длъжна да ратифицира всички текстове от спорния договор АСТА, който засяга борбата с интернет пиратството. Според активисти споразумението нарушава гражданските права, ограничава достъпа до интернет, задължава доставчиците да следят своите потребители, които свалят музика, филми и книги, ограничава производството на генерици в медицината. Четири парламентарни комисии изслушаха министрите на икономиката и културата Трайчо Трайков и Вежди Рашидов по темата, два дни преди обявените в социалните мрежи протести срещу присъединяването на България към АСТА.
Министър Трайков посочи, че България има право да отхвърли споразумението и изрази надежда, че ако се пристъпи към подобен сценарий, ходът да бъде направен след задълбочен и адекватен правен анализ, за да не се навреди на икономическите, търговските и и външнополитическите интереси на страната. „Ако бъдем убедени в тези, които се различават от тези на експертите, то до процедура на ратификация може да не се стигне", каза икономическият министър.
От Асоциация българска книга обявиха, че издателите са ощетени от интернет пиратството в България, а Движението за електронни комуникации призоваха политиците да не приемат АСТА, защото превръща доставчиците в полицаи.
Стефан Милчев от Българско сдружение за борба с неразрешено използване на защитени произведения смята, че „заинтересовани хора размахват плашила и спекулират с незнанието на неспециалистите, като казват, че основни права и свободи на хората ще бъдат ограничени". „Ако това е вярно, значи те казват в прав текст, че българският парламент и българското правителство им кроят шапка, а като професионалист ви казвам, че всичко това е пълна измама. Става въпрос за интереси и нека не се заблуждаваме, че пиратският бизнес е огромен и в него се въртят много големи пари, които кореспондират с организираната престъпност. И ако някой е против подобен род неща, които най-накрая българската държава е направила цивилизационен избор да приеме, той значи е за всички онези неща, с които законът ужким се бори. Нека не се заблуждаваме, че протестите са граждански, спонтанни и във връзка с нарушените права на гражданите. Това просто не е вярно", каза той.
Теодор Захов от Българска асоциация за информационни технологии бе категоричен, че не може да се съгласи, че споразумението ACTA в целостта си е полезен за България документ. По думите му то съдържа текстове, които биха предотвратили или по-скоро биха ангажирали другите подписали документа да предотвратят фалшифицирането на търговски марки, стоки и прочие.
„Особено в частта, която касае технологиите, не само интернет, ACTA съдържа рестриктивни текстове, които въпреки че са предхождани от думичката може, биха довели до ограничаване на технологичното развитие на държавата. В ACTA наистина се съдържат текстове, които биха задължили действително телеком операторите да се въведат задължения за филтриране и наблюдение към операторите, които предоставят свързаност. Сравнението може да бъде магистралите да пропускат само определена марка коли", допълни той.
