Срещата на върха на европейските лидери в Брюксел започна с конфликтни ситуации, посочва френският вестник "Фигаро". Вестникът припомня, че това е шестата среща на върха на европейските лидери за тази година. Тя трябваше да е повод за празнуване за европейските лидери, защото Гърция, която едва не дерайлира през лятото, отново стъпи на солидни релси и Еврогрупата увери, че в идните дни ще отвори кранчето на помощта за Атина на стойност десетки милиарди евро. Европа се готви и да наложи на своите 6000 банки кодекс за единен надзор - друг повод който би трябвало да породи радост. Но вместо това още в първия ден от срещата на върха се очертаха три противоречия, пише БТА.
Първото беше между германската канцлерка Ангела Меркел и лидерите на Франция, Италия и Испания. Меркел попари надеждите на тези три държави, че може да има една по-щедра Европа, отбелязва изданието. Първата жертва на тази германска непреклонност беше президентът на Европейския съвет Херман ван Ромпой, който от юни подготвяше план за бъдещето на финансова Европа. Става дума за пътна карта, наречена "Към истински икономически и валутен съюз". Месеци наред тя беше обсъждана от всички умни глави в Брюксел, но сега под натиска на Берлин пътната карта ще бъде представена от Ромпой едва през юни идната година.
Тя ще съдържа график и евентуални мерки в четири области, сред които координацията между страните членки относно икономическите реформи, които те искат да приложат, социалното измерение на икономическия и валутен съюз и възможността и условията за сключване на споразумения между страните членки и европейските институции относно конкуретноспособността и растежа. "Фигаро" припомня, че Франция е разчитала тази пътна карта да започне да се прилага колкото се може по-бързо, за да може Европа да стане финансово по-щедра, а растежът на нейната икономика да бъде подкрепен. Тези надежди бяха попарени от Меркел, която е готова да помогне на нейните партньори да се реформират, като отдели за това временни и целенасочени помощи.
Но Меркел не смята, че стремежът към реформи трябва да се използва като претекст за въвеждането на нови източници на постоянно финансиране, отбелязва френското издание.
Вторият конфликт, очертал се на срещата на върха, е между френския президент Франсоа Оланд и бившия италиански премиер Силвио Берлускони, който неотдавна обяви намеренията си да се кандидатира за нов премиерски мандат, с което уплаши Европа. В тази връзка в Брюксел Оланд подчерта, че не вижда сериозни перспективи в Италия за Берлускони. Оланд се присъедини по този начин към хора на европейските лидери, които снощи изразиха подкрепата за Монти и за неговото правителство, свършили важна работа за възстановяване на доверието в Италия.
Точно тази подкрепа очерта и третото противоречие в първия ден на срещата на върха, посочва "Фигаро" и нарича това противоречие "Драмата Монти-Берлускони". Монти беше в Брюксел за срещата на върха на ЕС. В Брюксел беше и Берлускони, но за срещата на лидерите на европейските консервативни партии. Така пътищата на Берлускони и Монти се пресякоха и тази среща беше внимателно следена от всички. Всъщност преди да участва в Европейския съвет, Монти се появи на срещата на европейските консервативни лидери. Това накара мнозина да се запитат какво означава неговото присъствие там. Дали това не е важен знак, че Монти има намерение все пак да слезе отново на политическата арена и да участва в парламентарните избори догодина. Монти всъщност беше поканен от лидера на Европейската народна партия Вилфрид Мартенс да обясни на европейските консервативни лидери обстановката в Италия. Присъствието на Монти на тази среща потресе Берлускони, който остана със зяпнала уста, твърдят участници, цитирани от "Фигаро". Монти отказа да коментира какви са политическите му намерения под претекст, че Брюксел не е подходящото място за това, но очевидно мнозина от европейските консервативни лидери, а и от членовете на Европейския съвет очакват той да си опита шанса да се кандидатира на изборите, отбелязва изданието и намеква, че поканата към Монти да участва на срещата на Европейската народна партия е индикация, че част от консервативните европейски лидери се опитват да разубедят Берлускони да се върне в италианската политика.
