Не държавата, а хората да решават кога да се пенсионират, като са изпълнили определени условия - да са внесли 240 вноски и да знаят предварително, че при навършени 62 години ще се пенсионират с непълен размер на пенсията, а при навършени 65 години ще взимат пълна пенсията. Това заяви в „Седмицата" по Дарик икономистът Любомир Христов по повод предложението на Гражданския съвет и Реформаторския блок за реформа в пенсионната система.
По думите на Христов тази мярка ще даде възможност на гражданите, които сега са на 30, 40 или 50 години, да изберат кога да се пенсионират, като покриват минимални изисквания за брой направени вноски не в 20 последователни години, а при 240 направени от тях вноски, но и като преценяват сами своята работоспособност, възраст и желание да излязат в пенсия.
Любомир Христов подчерта, че мерките на Реформаторския блок са насочени не само към пенсионната система, но и към прекратяване на политическия и административен рекет на държавата върху бизнеса, ограничаването на монополите и защитата на потребителите, както и към стимулиране прозрачността на държавата пред гражданите.
В момента за кредитополучателите е невъзможно да си направят сметката за цената на кредитите си, защото банката може да сменя условията, лихвата и таксата след подписването на договора, което, по думите на икономиста от Реформаторския блок, превръща договорите в инструмент за принуда върху потребителите. Христов подчерта, че ако в целия нормален свят плаващите лихви са пазарни, то и в България е време да станат и банките да нямат право на едностранна промяна на договорите. Той определи като спекулация твърдението, че ако на банките се отнемела тази привилегия, това щяло да вдигне лихвите по кредитите. По думите му в нормална пазарна среда безконтролно вдигане на цените не може да има и такива диспропорции се получават, когато има картели и монополисти.
За тази част от хората, които не могат да плащат кредитите си, да се приеме Закон за фалита на физическите лица, както е в нормалния свят, допълни още Христов и заяви, че Реформаторският блок никога не е предлагал вземанията на банката да са ограничени от стойността на имота, нито да има 10-годишна давност на задълженията, както предлагат от БСП. Позовавайки се на европейското право, Христов бе категоричен, че длъжникът трябва да има възможност да оспорва договора за неравноправни клаузи и докато не се докаже правата страна, да не може да се отнема имотът му, което Христов свърза и със запазване правата и достойнството на гражданите.
Друг акцент от мерките на Реформаторския блок е закон, който изчерпателно да разписва изискванията за започване на бизнес, така че чиновникът да няма право на лично мнение и рекет върху предприемача. Това е мярка в полза на малкия и среден бизнес, който да стартира в уведомителен режим към администрацията, а не в разрешителен, каза Христов. Той обясни, че след започването си бизнесът постепенно ще изпълнява разписаните правила, контролът върху тях ще се осъществява от администрацията и така предприемачите няма да губят време и ресурс.
По отношение на данъчните предложения на реформаторите, Христов коментира, че не е обсъждана промяна в размера на плоският данък, който трябва да остане 10 %, а необлагаемият минимум да се фиксира на размера на минималната работна заплата.
