Финансови ангажименти ще възникнат за страната ни едва след влизането в еврозоната, когато и да се случи това. Това заяви в „Седмицата" по Дарик зам.-финансовият министър Боряна Пенчева. Тя бе категорична, че по европакта, който трябва да се подпише през март, България няма да има задължение да плаща каквито и да е пари.
По думите на Пенчева - по други договори ще имаме ангажименти. „Ние ще участваме в общите механизми за гарантиране на стабилността на еврото. По наши изчисления тази вноска би била между 50 и 70 млн. евро годишно", допълни Пенчева, но подчерта, че това ще се случи единствено след приемането на единната европейска валута. Тя добави, че още по време на преговорите за стабилизационния фонд е договорено България и останалите страни, които все още не са в еврозоната, да имат преференциален период от 12 години. „Ние сме подготвили така условията, че финансовите ангажименти да бъдат поносими за страната ни след влизането в еврозоната", допълни Пенчева.
Тя обаче бе категорична, че „не толкова България има нужда от еврозоната, колкото еврозоната има нужда от България".
Пенчева обясни, че за 2011 г. структурният дефицит на страната ни е 1,2 % от БВП. Още тази година структурният дефицит ще падне под един процент. Зам.-финансовият министър обясни, че след влизането на европакта, което ще стане най-рано догодина, в него ще бъде заложено страните да имат структурен дефицит до 0,5 на сто от БВП. В договора обаче ще бъде заложена възможност за страни с държавен дълг под 60%, да може структурният дефицит да бъде 1 %, а ние ще покрием този критерии още тази година.
Сребърен фонд
Между 25 и 50 млн. лева губим от Сребърния фонд от инфлационно обезценяване всяка година, съобщи в „Седмицата" на Дарик зам.-финансовият министър Боряна Пенчева. По думите й финансовото министерство няма да инвестира „неразумно" парите от фонда. „Законът й към днешна дата дава възможност за инвестиции на парите в инструменти в европейските страни. Ние обаче не го направихме заради високия риск", допълни Пенчева. Според нея, за да не се обезценява ресурсът в Сребърния фонд, който е близо 2 млрд. лева, трябва да се намери „разумният микс" от инструменти. В момента той стои в БНБ на нулева лихва, затова се обсъжда промяна в закона за Сребърния фонд, така че да могат да се инвестират парите при много нисък риск. „Тези пари, независимо по начина, по който са инвестирани, се броят" - така отговори Пенчева на въпроса дали ако с тези пари бъдат закупени държавни ценни книжа, те отново ще останат във фонда. Каквито и да са промените в закона, трансфери от Сребърния фонд ще могат да се правят само към НОИ, както е записано и сега в закона и то след десет години.
„Тази година сме платили външни дългове за над 500 млн. лева. От резерва имаме плащания, но това не е от Сребърния фонд", каза Пенчева. Тя бе категорична, че към момента страната ни може да посрещне всички плащания.
През януари вече сме започнали да извършваме плащания по европейските програми в ускорен темп, така че очакваме тази година да има рязък скок в усвояването, каза още зам.-министър Пенчева.
Дълг и инвестиции
България е една от много малкото страни, които запазиха и дори увеличиха своя кредитен рейтинг, така че аз съм убедена, че ако излезем с емисия на дълга на международните пазари, ще предизвикаме сериозен интерес на инвеститорите, допълни Боряна Пенчева.
На въпрос защо държавата не помоли „богатите хора с депозити" да си изтеглят парите от банките и да ги инвестират в ДЦК, Пенчева отговори: „Няма нужда от това, но ние разчитаме на съживяване на икономиката".
Зам.-финансовият министър бе категорична, че българската банкова система е стабилна и банките у нас имат висока ликвидност и много добра капиталова адекватност. Пенчева допълни, че има трансфери към банките майки, но българските банки имат достатъчно ресурс от депозитите и не им се налага да прибягват до външно финансиране.
Бонуси в МФ
Ние сме оптимизирали администрацията на финансовото министерство, категорична бе Боряна Пенчева. „Когато има резултати и ефективна работа, необходимо е хората да бъдат поощрявани", каза зам.-министърът.
„Тази логика, че всички трябва да живеят в мизерия, е много грешна", каза Пенчева. Тя бе категорична, че финансовото министерство е пример за консервативна политика в областта на човешките ресурси.
В момента се обсъжда нова система на заплащане - заплатата на чиновника да зависи от конкретните резултати от работата му, а не от различни субективни фактори.
