47% от фирмите у нас виждат 2010-а като неуспешна, сочи анкета на БСК и Дарик

47 процента от представителите на бизнеса смятат, че отминаващата 2010 година е била неуспешна. Това показват данните от проучване на Българската стопанска камара и Дарик, проведено през първите петнадесет дни на декември. Според 21 процента от участниците в проучването няма разлика между настоящата и миналата година, а 32 процента твърдят, че 2010-а е била по-успешна за тях.


Макар ефектите от световната финансова и икономическа криза да се открояват отчетливо в тазгодишното изследване, прави впечатление, че оптимизмът сред анкетираните расте. За сравнение, 2009 г. беше оценена като по-скоро успешна от едва 28% от анкетираните.

Според 58% от запитаните условията за бизнес в страната са се влошили, а според почти всеки трети анкетиран (30%) са останали без промяна. 11% от анкетираните виждат положителна промяна в бизнес средата, а 1% не могат да преценят.

Икономическата криза се е отразила най-съществено върху обема на продажбите на фирмите – 74 процента от запитаните посочват, че продажбите им са намалели, други 14 на сто декларират запазване на нивата от предходната година и едва в 12 процента от случаите има нарастване на продажбите. Аналогични са резултатите и по отношение обемите на производство – в 64 процента от случаите те намаляват, 28 на сто от запитаните са запазили производствените обеми, а едва 8 процента от фирмите са увеличили производството си.

53 процента от участвалите в проучването фирми са намалили персонала си, 42 на сто са предпочели да запазят нивото на заетост, а едва 5 процента са наели нови работници. По отношение нивото на търговския оборот през 2010 г. спрямо 2009 г. всеки трети анкетиран (31 на сто) твърди, че не е настъпила промяна в нивото на търговския оборот през 2010 г. спрямо 2009 г., 29 процента отчитат спад между 10 и 30 на сто спрямо предходната година, за 24 на сто от анкетираните спадът е с 30 до 50 процента, а 16 на сто декларират нарастване на този показател.

Кризисните условия за правене на бизнес са се отразили сериозно и върху финансовата стабилност на фирмите. На въпрос „Имате ли проблеми при изплащане на банковите си кредити?” 26 на сто от запитаните отговарят, че им се е наложило да преструктурират кредитите си, 12 процента признават, че имат просрочени плащания, но други 28 на сто твърдят, че успяват да обслужват безпроблемно кредитите си. Всеки трети запитан (34 процента) твърди, че няма кредити.

На този фон анкетираните оценяват антикризисните действия на правителството като „по-скоро неуспешни” (39 процента) или „неуспешни” (29 процента), а положителна оценка дават 19 на сто от запитаните. 13 процента се затрудняват да преценят.

По отношение прогнозата на предприемачите за развитието на икономическата криза през следващата година надделява оптимизмът – 63% очакват през 2011 г. тенденциите да се успокоят, 8 на сто се затрудняват да преценят, но според 29% от запитаните кризата ще се задълбочи.

Това в голяма степен предопределя и бизнес намеренията на фирмите за 2011 г., като 29 процента от тях планират да преразгледат инвестиционната си програма, 13 процента възнамеряват да се ориентират към други дейности и пазари, а почти всеки трети (30 процента) все още няма яснота относно бъдещите си планове. Запазва се миналогодишната тенденция по отношение намеренията за редуциране броя на работните места – и през 2009 г., и при настоящата анкета 12 на сто от отговорилите имат подобни планове. Едва 3 процента от анкетираните планират да увеличат броя на работните места във фирмите си, а увеличение на производството си вече обмислят 12 процента от запитаните. 1% планират да увеличат производството си.

По отношение на бизнес средата, като проблеми, стоящи пред ефективното развиване на своята дейност, анкетираните посочват най-често: влошената пазарна конюнктура и липсата на пазари (57 процента), бюрокрацията (51 на сто), ниското качество на административното обслужване (47 процента), нелоялната конкуренция (45 на сто), липсата на достатъчно капитал/неизгодни кредити (39 процента), корупцията (38 на сто), липсата на квалифицирана работна ръка (34 процента). Често променящата се нормативна уредба и тромавата и неефективна съдебна система се нареждат на осма позиция с по 32 процента.

Високото осигурително бреме е пречка за 29 на сто от запитаните, а според 18 процента негативно влияние оказва нелегалният внос. Данъчната тежест е проблем за едва 8 процента от запитаните. Шест на сто от анкетираните са посочили други отговори, сред които: несигурност в управлението, забавяне или липса на плащания по обществени поръчки и европроекти, липса на поръчки, миграция на населението от провинцията към София.

И през настоящата година най-голям процент от запитаните са инвестирали в обучение на персонала и в машини и съоръжения. Близо една трета са инвестирали в системи за управление от сериите ISO, OHSAS и HACCP, 21% - в сгради, а 16% - в индустриална собственост (марки, патенти и др.). Това съотношение се запазва и по отношение на инвестиционните намерения за 2011 г.: 58% от анкетираните възнамеряват да инвестират в обучение на персонала, 50% - в машини и съоръжения, 26 процента - в системи за управление, 19% - в сгради, 17% - в индустриална собственост.

Запазва се тенденцията от 2009 г. бизнесът да не разчита твърде много на европейско финансиране за преодоляване на съществуващите проблеми. Особено тревожен факт е, че 37% от запитаните не включват в плановете си работа по европроекти, заради тежките процедури по кандидатстване и/или отчитане, а отказът на други 18 процента се дължи на липсата на финансов ресурс за авансово финансиране на проектите. Едва 33 на сто от запитаните обявяват намерения да кандидатстват с проекти за финансиране от европейските фондове, а други 7% все още не са решили какво ще предприемат. 2 на сто не разполагат с необходимия човешки потенциал за разработка и изпълнение на проекти, 3 процента са дали друг отговор.

Положителна тенденция е увеличаването на информираността на бизнеса за условията за кандидатстване с проекти – 60 процента от запитаните се чувстват напълно информирани, докато през 2009 г. този отговор са дали 33 на сто от анкетираните. Като информирани в определена степен, но нуждаещи се от допълнителна информация се определят 27 на сто от запитаните, а едва 13 процента твърдят, че не разполагат с информация.

Въпреки сериозното отражение на икономическата криза върху бизнес средата у нас, вкл. върху пазара на труда, всеки пети (24 на сто) работодател декларира, че се нуждае от квалифицирана работна ръка, а почти всеки втори (45 процента) страда от недостиг на специалисти за определени позиции. За 29 на сто от анкетираните намирането на квалифицирани работници не представлява проблем. Най-търсени и през тази година са тесните специалисти (55 на сто) и изпълнителските кадри (42 процента). Недостиг на ръководен персонал имат 21 процента от запитаните, а от липса на административен персонал и общи работници се оплакват, съответно – 8 и 5 на сто от анкетираните. Основният извод, който може да се направи е, че интересът на работодателите е насочен главно към висококвалифицираната работна ръка.

Икономическата криза рефлектира и върху намеренията на работодателите по отношение нивото на трудовите възнаграждения, като ги кара да бъдат пестеливи. 44 процента от анкетираните са категорични, че не възнамеряват да увеличават заплатите на служителите си през 2011 г., а други 26 процента все още не са решили. 24 на сто от запитаните имат намерение да индексират трудовите възнаграждения с 3 до 10 процента, а 6 на сто – с повече от 10 процента.

И тази година оценката на бизнеса за нивото на престъпност и корупция в страната е по-скоро негативна. 35 процента от запитаните смятат, че нивото на престъпност е останало без промяна спрямо 2009 г., според 46 на сто от бизнесмените корупцията е запазила равнището си от предходната година. Според 18 процента от анкетираните корупцията се е увеличила, а 22 на сто смятат, че ръст бележи престъпността. Положителна тенденция е, че е нараснал процентът на анкетираните, които смятат, че престъпността е намаляла – 11 процента през 2010 г. срещу едва 1 на сто през 2009 г. По аналогичен начин стои и въпросът с корупцията, за която 10 на сто твърдят, че е намаляла през 2010 г., докато през 2009 г. този процент е бил едва 3. Между 26 и 32 процента от анкетираните се затрудняват да дадат отговор.

Сферите, в които най-често се наблюдават случаи на корупция, според запитаните са:  обществените поръчки и еврофондовете (66 на сто), съдебната система (52 на сто),  здравеопазването (43 процента),  лицензионните, разрешителните и регистрационните режими (34 процента) и митническото обслужване (25 на сто). 8 процента са дали други отговори, сред които: данъчна администрация, ДАИ, КАТ, МВР.

Почти всеки втори от анкетираните (47 процента) смята, че делът на сивата икономика е нараснал през 2010 г. спрямо 2009 г. Според 31 на сто няма промяна, а 17 процента се затрудняват да преценят. Едва 5 на сто смятат, че сивата икономика е намаляла, т.е. част от сивия сектор е излязъл на светло. Като основни източници на сивата икономика огромната част от запитаните посочват неприлагането и неспазването на наличното законодателство (59 процента) и корупцията сред контролиращите държавни органи (58 на сто). Ако към тази група прибавим и лошия административен контрол върху стопанската дейност (45 на сто), се оказва, че ниското качество на администрацията е водеща причина за наличието на огромен сив сектор в икономиката. Резултатите от анкетата показват и сериозна доза самокритичност сред представителите на бизнеса, тъй като 42 на сто от тях смятат, че лошата бизнес култура е важна предпоставка за съществуването на сивата икономика. 35 процента посочват нелегалния внос, 25 на сто - често променящото се или недостатъчно законодателство, а 24% - високата осигурителна тежест. 4 процента от запитаните са дали други отговори, сред които: недоверие в целесъобразната употреба на събраните данъци, такси и осигуровки; ниско заплащане на труда на държавния служител; липсата на високи санкции при установени нарушения.

Друг проблем, поставян от години от БСК – нивото на фирмената задлъжнялост, беше обект на изследване и в тазгодишната анкета, като резултатите потвърждават тенденциите от последните години. 76 на сто от анкетираните декларират, че имат просрочени несъбрани вземания от контрагенти, като в 59 процента от случаите длъжници са юридически лица, 15 на сто - държавни и общински структури, 9 процента физически лица. В 29 на сто от случаите просрочието е повече от 1 година. Съдебните процедури за събиране на вземания продължават най-често повече от година, а след присъждане на решение е почти невъзможно вземането да бъде събрано, показват още резултатите от изследването.

Отношение към институциите:

Това е първото от общо шест изследвания на БСК, при което данъчната администрация печели първа позиция по одобрение (38 на сто), като за сравнение през 2009 г. положително настроените анкетирани са били 23 процента.

Традиционни рекордьори по неодобрение са съдебната власт и Народното събрание, които през 2010 г. „печелят”, съответно – 71 и 64 на сто негативен вот.

Сериозен срив се наблюдава по отношение одобрението на президентската институция, за която през 2009 г. положителния си глас бяха дали 48 на сто от анкетираните, а през настоящата година този процент е 28.
Всеки пети анкетиран (26 процента) одобрява дейността на българските представители в Европейския парламент, но заедно с това се запазва тенденцията от последните години за голям процент колебаещи се (54 на сто). Причините за това могат да се търсят в липсата на достатъчно информация и/или интерес към дейността на евродепутатите.