Софияленд - пощенска кутия на СИК за пране на пари

Софияленд - пощенска кутия на СИК за пране на пари
Софияленд - пощенска кутия на СИК за пране на пари

Сигурно няма българин, който да не е ходил в „Софияленд” или да не е водил децата си да се забавляват там. От 2 седмици насам обаче българският „Дисниленд” затвори врати. Земята – цели 35 декара, които Столична община отцепи от парка и даде за построяването му, сега се продават, и по всичко изглежда, че повече на българска територия такъв увеселителен парк няма да има. Българските деца, особено тези, които нямат възможности да посетят огромните подобни атракциони в чужбина, ще са лишени от любимото си забавление.

Софийската организация на СДС сезира прокуратурата, а държавното обвинение образува проверка за това. Междувременно банката-собственик на терена се кани да го продава, а собственикът на фирмите-концесионери на софийския боклук Румен Гайтански, по прякор Вълка, се кани да го купува. Една такава сделка е изцяло законна и отникъде не може да бъде атакувана или упрекната. Просто нарушението не е в продажбата. Най-големият атракцион на Балканския полуостров “Софияленд” е ползвана като пощенска кутия в класическа схема за пране на пари – теглиш кредит от банка, ипотекираш я срещу кредита, не го връщаш, банката става собственик на земята и я продава, а твоите пари са кристално чисти, защото са получени като банков кредит.

Кой е прал пари през „Софияленд”, по каква схема, кога и защо атракционът тръгна надолу и с какво събитие съвпадна това?

На 16 октомври тази година „Софияленд” беше затворен с обещанието на ръководството му, че напролет отново ще отвори врати. Месец преди това обаче излезе информацията, че затварянето е окончателно, собственикът на земята под него – Първа инвестиционна банка, продава терена. Най-вероятният купувач е Румен Гайтански – Вълка, собственик и на фирмите-концесионери по чистотата на столицата, а той се канил да събори атракциона и да построи там луксозни жилища и МОЛ. Единствената пречка пред това намерение би могъл да бъде Столичният общински съвет, който трябва да разреши промяната на статута на земята, продадена при изричното условие само за увеселителен парк.

„Софияленд” бе открит преди четири години - на 19 септември 2002 г. Според официални данни за построяването му са инвестирани над 35 милиона лева. В момента официално Софияленд е 100% собственост на "Комплийд ентертеймънт лимитид"- дружество, регистрирано във Великобритания, а до затварянето му там работиха 550 служители. Според запознати обаче за 4-те години от съществуването си атракционът не просто не е бил печеливш и е работил на откровена загуба, а е погълнал още 40 млн. долара. Всъщност, паркът е бил обречен още от самото си създаване. Създателите му не може да не са направили проучване, всички подобни атракциони тип „Дисниленд” по целия свят са на загуба. Сметките само за ток на българския са около 100 000 лв. месечно.

35-те декара земя под атракциона до преди четири години са общински и са част от Ловния парк. Тогавашният кмет Стефан Софиянски, продава земята в един от най-скъпите столични райони за смешната цена от 15 долара за квадратен метър, или за 35 декара общо 525 000 долара. Пазарлъкът е в добавка общината да получи и 42 панелни апартамента в крайни столични квартали. Схема, огледално същата като тази с тенискорта на Юлия Берберян, заради която тя в един период беше станала клиент на прокуратурата. Дори и с апартаментите обаче, квадратният метър закупена площ под атракциона не надхвърля цената от 40 долара. Докато в момента квадратният метър застроена площ в този район на столицата върви по 1000 евро.

И ако сега точно това е обяснимата причина за интереса на Румен Гайтански към покупката на земята, то по всичко личи, че същият факт е причина за изначалното построяване на губещия софийски „Дисниленд” преди четири години. Това всъщност е станало с кредит, отпуснат от Първа инвестиционна банка.

Да погледнем обаче преди това кои са собствениците на “Софияленд” ЕАД. Дружеството е регистрирано на 26 юли 2002 г. с 50 000 лв. уставен капитал. За четири години е претърпяло 13 официални съдебни промени, като последната е от 21 август тази година. Капиталът на губещия атракцион също е вдиган пет пъти, като от август насам вече е 11 739 300 лв.

В момента като управляващи фигурират Костадин Костадинов, Владимир Бонев и Надя Недялкова. “Софияленд” ЕАД пък държи 1 % във “София ленд 2000”, собственост наполовина на Светлин Нейнски и братята Валентин и Десислав Попови. Още от 2002 г. 45% държи специално основаното за целта дружество “Дотбърн инвестмънтс лимитед”, регистрирано в Германия, което само след шест месеца се сдобива с още толкова процента. След нови шест месеца започват прехвърляния на различни проценти, като ту сред собствениците, ту сред управляващите изпълнителни директори или членове на Управителния съвет се виждат едни и същи имена – Светлин Нейнски и братята Попови.

Братята Валентин и Десислав Попови са синове на бившия изпълнителен директор на бившата силова групировка СИК Димитър Попов. Всъщност те и Светлин Нейнски, който притежава половината от капитала на атракциона, уреждат покупката на терена за „Софияленд” с бившия столичен кмет Стефан Софиянски. По-интересен е, обаче, Владимир Бонев. Той е бил в ръководството на фалиралата Кредитна банка на „Мултигруп”, а по-късно, според запознати, започнал да работи за собствениците на Първа инвестиционна банка Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Съвсем отскоро, от 28 септември, Бонев е управител на фирма “Баранко”, регистрирана в София, но собственост на кипърската офшорка “Баранко ко лимитед”.

Фирма "Баранко" е учредена първоначално с управител Любомир Тодоров, който е в ръководството и на фирми, свързани с Първа инвестиционна банка и енергийния бизнесмен Христо Ковачки. Фирма “Баранко” е свързана с банката, макар връзката да е индиректна - през Електроапаратурен завод-Пловдив, чийто съсобственик – "Ски инженеринг", е с акционер "Юлен" - Банско. Това дружество стопанисва лифтовете в курорта и за негови притежатели се сочат акционерите на банката Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. “Баранко” се сочи от специалистите за рисков финансов инвеститор, специализиран в бързо преструктуриране, продажба на несвойствените дейности и препродажба със значителна печалба на друг инвеститор.

Скоро след сделката и пускането на „Софияленд” обаче става ясно, че увеселителният парк не може да обслужва кредита си. Дори и след като повишават цените за различните атракции и дневните карти до 18 лева, сметките на мениджърския екип отново не излизат. За да е печеливш атракционът, картите трябва да са от 50 лева нагоре, което ги прави непродаваеми в български условия. Независимо от това, наблюдава се странен факт: пари в атракциона са се наливали въпреки това. Според запознати освен първоначалните пари, в „Софияленд” непрекъснато са били вкарвани нови пари, при това отвън. Братята Валентин и Десислав Попови вложили в атракциона още 40 млн. долара, основно през италиански банки.

Според източници на „Дарик” тези пари, влизали основно в периода 2002-2004 г., са от цигари и други печеливши пера на бившата силова групировка СИК. Изначално заложеният като губещ атракцион продължава да гълта пари. Причината обаче е проста: така атракционът просто умножава цената си и се подготвя за печеливша препродажба на финала.

Така още през 2003 г. „Софияленд” определено тръгва надолу, имуществото й е поставено под запор и тръгва съдебно дело, което трябва да определи собственика на увеселителния парк занапред. В резултат на всичко това кредиторът Първа инвестиционна банка изкупува дяловете от общо 44% на двамата братя, и те заминават за Дубай, където живеят и сега.

Крахът на „Софияленд” започва от 2004 г., което твърде подозрително съвпада с момента, когато настъпи раздорът между основателите на групировката СИК и разделянето на нейното имущество между двата обособили се отбора. Увеселителният парк затъва, а банкерите започват да търсят печелившия изход от ситуацията с губещия „роден „Дисниленд”, намиращ се обаче на суперскъпо и атрактивно място в столицата. Така те се досещат, че на мястото на „Софияленд” всъщност могат да се построят скъпи луксозни жилища, на които квадратният метър застроена площ вече съвсем не е 15 долара, а 1000 долара.

Ето така се стига до идеята да се унищожи губещият увеселителен парк, който радва само децата, но не пълни касата и теренът му от 35 декара да се продаде – идея, изначално заложена още при създаването му. И, съвсем естествено, Румен Гайтански – Вълка е прав да прояви интерес към тази съвсем законна и съвсем нормална, пък и печеливша сделка. Защото в евентуалната продажба на земята не би имало абсолютно никакво нарушение, освен ако Столичният общински съвет не разреши смяната на статута на земята, а въпреки това луксозните жилища бъдат построени. Засега обаче Общинският съвет не е гласувал промяна на статута на земята и няма официални данни дали 35-те декара са сменили собственика си.

Това, което в продължение на четири години се случва със „Софияленд”, може да се нарече класическа схема за пране на пари. Някой тегли пари от банка - в случая на това първо стъпало са Светлин Нейнски и братята Попови. Срещу този кредит ипотекират дружеството “Софияленд” ЕАД, както е редно в такива случаи. После просто не си плащат кредита и Първа инвестиционна банка по всички банкови правила става собственик. Точно по тази схема мутрите от зората на демокрацията перяха пари – теглят кредит, който не връщат, парите от него си остават на тяхно разположение, а те са кристално чисти, защото са от банков кредит. Съответната банка си възстановява кредита от заложеното имущество, и схемата може да се завърти отново. А “София ленд” чисто и просто се оказва ползвана за пощенска кутия на СИК.

Кой знае защо, когато в продължение на четири години това се е случвало, общинските съветници в столицата нямаха никакви възражения. Започнаха да протестират сега, когато схемата вече се развали, и дори дадоха евентуалната бъдеща сделка със “Софияленд” на прокуратурата. Шефът на столичната организация на СДС и общински съветник Борислав Бориславов поиска обвинението да провери цялата сделка по създаването на атракциона. Според „сините” прокуратурата трябва да установи дали решението на тогавашния Общински съвет е базирано на сериозни бизнес анализи и дали не е заложен от самото начало фалитът на "Софияленд".

От държавното обвинение се очаква да провери параметрите на договора за изграждане на увеселителния парк и дали в него е заложена промяна на предназначението. Тоест, дали собствениците и ръководството на “Софияленд” са извършили нарушение на договора с общината. Поне засега главният архитект на София Петър Диков отрича да е променяно предназначението на 35-те декара от увеселителен парк в жилищно или офис строителство. Въпреки усилията ни, в продължение на 2 дни не успяхме да се свържем нито със Светлин Нейнски, за да го запитаме за схемата на прането на пари през атракциона, нито с шефа на софийското СДС и общински съветник Борислав Бориславов, за да уточним дали „сините” са предали на прокуратурата документи и доказателства за прането на пари през „Софияленд”.

Заместник-градският прокурор Николай Кокинов съобщи, че проверката е възложена на прокурор от Софийска градска прокуратура, и увери, че по нея се работи. Отново ще се проверява сделка, осъществена от бившия столичен кмет Стефан Софиянски, и ако в отцепването на 35 декара от парка и продажбата им се открият закононарушения, тя най-вероятно ще се превърне в четвъртото дело срещу бившия градоначалник, или в 23-та прокурорска проверка срещу него. И едва ли някой ще задълбае толкова надълбоко, че да проследи 4-годишното пране на пари, което се вижда и с просто око. Но софийските общински съветници са прави в едно – жалко за всичките деца на България, които бяха използвани като параван за пране на милиони долари, а сега просто ще останат без „Софияленд”.